ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2644/23.05.2025 г.Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Златина Рубиеваразгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 1621 по описа за 2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Обжалвано е определение № 27/15.01.2025 г. по ч. гр. д. № 572/2024 г., с което Апелативен съд – Варна е потвърдил протоколно определение от 07.11.2024 г. на Окръжен съд – Силистра за спиране на производството по гр. д. № 152/2019 г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Определението се обжалва от ищеца Б. Г. Б. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по процесуалноправни въпроси, които обобщени при разясненията в т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС, се свеждат до следния: Делото по иска, предвиден в чл. 439 ГПК, с който длъжникът оспорва вземането на първоначалния взискател – този, по чиято инициатива е образувано изпълнителното дело, с позоваването на факти, настъпили след силата на пресъдено нещо, породена с изпълнителното основание, осъществява ли привременната пречка по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за допустимост на делото по иска, предвиден в чл. 464 ГПК, с който първоначалният взискател оспорва съществуването на вземането на присъединен кредитор по същото изпълнително дело? Касаторът счита въпросът включен в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По същество се оплаква, че определението е неправилно като постановено в нарушение на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Ответниците Д. Д. Й. и В. Е. Т., ответници и по частната касационна жалба, възразяват, че повдигнатият въпрос няма претендираното значение, а определението е правилно.

Въззивният съд е приел, че производството пред първата инстанция е образувано по иск на Б. Б. – кредитор по влязло в сила решение и издаден въз основа на него изпълнителен лист, с представянето на който е било образувано изпълнително дело срещу длъжника В. Т., като с предявяването на отрицателния установителен иск, предвиден в чл. 464 ГПК, ищецът оспорва съществуването на вземането на Д. Й. – кредитор по влязла в сила заповед за изпълнение и по издаден въз основа на нея изпълнителен лист, с представянето на който този ответник е конституиран като присъединен кредитор по същото изпълнително дело. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е намерил, че друго висящо дело по предявен от длъжника В. Т. иск, с който той оспорва правото на принудително изпълнение на вземането с кредитор Б. Б. поради давност, изтекла след силата на пресъдено нещо, породена с решението, осъществява привременната пречка по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, а производството по иска, предвиден в чл. 464 ГПК, следва да се спре, доколкото решението по иска, предвиден в чл. 439 ГПК, ще обоснове или изключи качеството на Б. Б. на кредитор на длъжника В. Т., а с това – и участието му в плащанията на сумата, постъпила по сметката на съдебния изпълнител след проведената публична продан на недвижим имот на длъжника.

Настоящият състав намира, че повдигнатият въпрос обуславя определението. По него няма практика на Върховния касационен съд, а въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. При установените предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – общата и допълнителната, определението следва да се допусне до касационно обжалване.

Настоящият състав дава отрицателен отговор на повдигнатия въпрос. Съображенията са следните:

Отрицателният установителен иск, предвиден в чл. 439 ГПК, е защитно средство, с което длъжникът оспорва изпълняемото право, установено със сила на пресъдено нещо (с влязло в сила решение или със заповед за изпълнение), като се позовава на факти, настъпили след релевантния момент/непреклудирани от силата на пресъдено нещо – на правопогасяващи факти, осъществени след приключеното съдебно дирене пред последната инстанция, разгледала спора по същество, респ. след срока за възражение от длъжника, с изтичането на който заповедта за изпълнение е влязла в сила (чл. 439, ал. 2 ГПК). Отрицателният установителен иск, предвиден в чл. 464 ГПК, е защитно средство, с което кредиторът, който е снабден с изпълнително основание и е образувал или е присъдинен към образуваното изпълнително дело – по негова молба или по право, брани правото си на принудително изпълнение, доколкото то може да бъде осуетено или да остане частично неудовлетворено, когато се конкурира с несъществуващи вземания или привилегии на друг кредитор по същото изпълнително дело. Искът се предявява срещу привидния кредитор и длъжника – оспорва се съществуващото правоотношение между тях (чл. 464, ал. 1, изр. 1, in fine ГПК), и дори когато оспореното правоотношение е установено със сила на пресъдено нещо, тя не обвързва оспорващия кредитор, а той може да основе иска на факти, които предхождат момента, в който силата се е породила (чл. 464, ал. 2 ГПК). Силата на пресъдено нещо на изпълнителното основание, въз основа на което е издаден представеният по изпълнителното дело изпълнителен лист обаче обвързва длъжника, който е ответник по този иск. Само след и ако искът по чл. 439 ГПК бъде уважен, влязлото в сила решение по чл. 439 ГПК би осъществило основанието за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, т. 7 ГПК – поне за оспорващия взискател, и би изключило надлежната му легитимация/правния интерес от иска по чл. 464 ГПК. Отрицателният установителен иск по чл. 464 ГПК е предвиден в закона, т. е. осъществената хипотеза по чл. 464 ГПК извежда правния интерес от предявяването му, но това не означава, че съдът проверява неговата допустимост само към този момент. Както при всеки отрицателен установителен иск съдът следи за правния интерес/за надлежната легитимация на оспорващия кредитор при всяко положение на делото, а ако правният интерес отпадне в хода на висящото производство, прекратява производството по иска по чл. 464 ГПК, без да се произнася по неговата основателност – дали оспореното вземане или привилегия на другия кредитор по същото изпълнително дело съществува. В този смисъл значение имат и мотивите в т. 1 ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. ОСГТК на ВКС. В обобщение, при едновременна висящност на дело по отрицателния установителен иск по чл. 464 ГПК, предявен от първоначалния взискател – този, по чиято инициатива е било образувано изпълнителното дело, срещу присъединен кредитор по същото изпълнително дело и длъжника, и на дело по отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК, предявен от длъжника срещу оспорващия кредитор, не е налице основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Никое от оспорените вземания не обуславя съществуването на другото в смисъла, обобщен и разяснен в мотивите към т. 1 ТР № 1/09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. ОСГТК на ВКС.

При този отговор на въпроса, частната касационна жалба е основателна. Като е приел, че спорът по иска, предвиден в чл. 439 ГПК, обуславя спора по иска, предвиден в чл. 464 ГПК, и е потвърдил определението за спиране на производството по предявения по делото иск по чл. 464 ГПК на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, въззивният съд е постановил неправилно определение. Касационната инстанция следва да отмени определението и да върне делото на първостепенния съд за насрочване на открито съдебно заседание.

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 27/15.01.2025 г. по ч. гр. д. № 572/2024 г. на Апелативен съд – Варна.

ОТМЕНЯ определение І 27/15.01.2025 г. по ч. гр. д. № 572/2024 г. на Апелативен съд – Варна и потвърденото с него протоколно определение от 07.11.2024 г. на Окръжен съд – Силистра за спиране на производството по гр. д. № 152/2019 г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Силистра за насрочване на открито съдебно заседание по гр. д. № 152/2019 г. по иска, предвиден в чл. 464 ГПК, предявен от Б. Г. Б. срещу Д. Д. Й. и В. Е. Т..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.