ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1576

[населено място], 23.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Г. И.

ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

като изслуша докладваното от съдия Г. И. т. дело № 710 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

„АМД Резидънс“ ООД с управител А. К. К. чрез адв. А. П. обжалва разпореждане № 46 от 20.02.2025 г. по в. т.д. 147/24 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, с което е върната касационната му жалба вх. № 943/27.01.2025 г. срещу решение № 96/12.12.2024 г. по в. т.д. 147/24 г. по описа на Апелативен съд – Бургас.

В частната жалба са изложени съображения относно необоснованост на разпореждането. Твърди, че в срок от получаване на съобщение за отстраняване на нередовностите на касационната жалба, е представил по делото доказателства за внесената държавна такса. Поради техническа грешка в електронната система приложените документи не били отчетени като получени, но били в електронната система.

Освен това счита, че е допуснато нарушение на процесуалните правила в разпореждането за констатиране на нередовности на касационната жалба и съобщение за отстраняването им от жалбоподателя, като не било съобщено какви ще са последиците от неотстраняване на нередовностите на касационната жалба.

Ограничаването на правото на обжалване, като част от правото на ефективен достъп до съд, гарантирано от Конституцията и ЕКЗПЧОС, било нарушено с обжалваното разпореждане.

Моли да се отмени разпореждането и делото да се върне за администриране на касационната жалба в Апелативен съд – Бургас.

Ответникът по частната жалба „Т. Б. 1“ ООД чрез адв. Д. С. е подал отговор в срока, предвиден в чл. 276, ал. 1 от ГПК. В отговора излага съображения за недопустимост на касационната жалба поради ограничаване на обжалване на въззивното решение пред касационната инстанция, на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК. Сочи, че делото е търговско. Предявени били 38 броя искови претенции, всяка с цена от по 5 000 евро, частично от 10 000 евро. Всеки от обективно съединените искове бил с цена под 20 000 лв, колкото бил предвидения в закона праг за обжалване на въззивните съдебни решения. Дори съдът да бил дал указания за обжалваемост на акта, то приложима била нормата на чл. 280, ал. 3 от ГПК и касационната инстанция следвало да се произнесе по допустимостта на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

За да постанови обжалваното разпореждане, въззивният съд е приел, че с разпореждане № 24 от 31.01.2025 г. на АС-Бургас на касатора били дадени указания да представи вносна бележка за внесена държавна такса в размер на 30 лв по посочена сметка и изрично във вносния документ като основание за плащане да се посочи номера на делото, решението, по което се обжалва. Въззивният съд е приел, че разпореждането е връчено на касатора на 07.02.2025 г. чрез адв. А. П. и тя лично е получила същото. Въззивният съд е приел, че даденият едноседмичен срок бил изтекъл на 14.02.2025 г, и в този срок липсвали данни за отстраняване на нередовностите, указанията на съда не били изпълнени.

Настоящият съдебен състав установи от данните по делото, че адв. А. П. е процесуален представител на страната, като към подадената касационна жалба е приложено пълномощно от „АМД Резидънс“ ООД. С разпореждане рег. № 24 от 31.01.2025 г. въззивният съд е констатирал нередовности на касационната жалба, неотговарящи на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 3 от ГПК, тъй като не били представени доказателства за внесена държавна такса, в размер на 30 лв по сметка на ВКС. Дадени са указания на страната да представи доказателства за внасяне на държавната такса, като изрично се посочи и номерът на делото, решението, по което се обжалва. Изрично са указани последиците от неизпълнение на указанията на съда, като е посочено, че касационната жалба ще бъде върната, на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Видно от представената вносна бележка, на 12.02.2025 г., по сметка на ВКС са внесени 30 лв държавна такса по в. т.д. 147/24 г. от „АМД Резидънс“ ООД.

Съобщение с препис от разпореждане № 24 от 31.01.2025 г. е връчено на касационния жалбоподател на 07.02.2025 г. чрез адв. П.. Срокът за отстраняване на нередовностите изтича на 14.02.2025 г., сряда, присъствен ден. На 20.02.2025 г. в системата е постъпила молба от „АМД Резидънс“ ООД чрез адв. П., към която е приложено и платежно нареждане за внасяне на дължимата държавна такса, съобразно указанията на съда. Молбата е подписана от адв. П., видно от датата върху електронния подпис на 12.02.2025 г. Но в системата ЕПЕП електронният пакет е постъпил на 20.02.2025 г. в 15:38 ч, което се установява от съда както от писмена разпечатка на електронен документ, деловодна регистратура, част от ЕИСС, така и от електронните записвания в системата ЕИСС. Макар и да е внесена и държавната такса в срок (на 12.02.2025 г.) и има подписана молба с електронен подпис, то липсват данни, че в срок са представени доказателства за това. В системата ЕИСС, до която съдът има достъп е отразено, че документът - молба за внесена държавна такса вх. № 1980/20.02.2025 г. е постъпил в системата на 20.02.2025 г. в 15:38 ч. Няма данни за по-ранно постъпване на молбата с приложено към нея платежно нареждане за внасяне на държавна такса. Подписването на молбата с електронен подпис от 12.02.2025 г. няма данни да е постъпило в системата на тази дата. Разпореждането, постановено от съда, е постановено на 20.02.2025 г. в 9:44 ч. Съгласно чл. 62, ал. 4 от ГПК електронното изявление, с което се извършва процесуално действие, се смята за получено от съда, до който е адресирано, с постъпването му в системата на единния портал за електронно правосъдие. С оглед посочените факти, не може да се приеме, че касационният жалбоподател е представил в електронната система в срок доказателства за внесена държавна такса, съгласно изискването на чл. 284, ал. 3, т. 4 от ГПК. Твърдението за грешка в системата и неотразяване на молба, която да е подадена преди 20.02.2025 г. не се доказва от частния жалбоподател. Копието от снимка на екран от деловодна система отразява записване в първия ред на 12.02.2025 г. от когато е датиран електронния подпис върху молбата, представена на 20.02.2025 г. Срещу тази дата, 12.02.2025 г няма отразен номер на дело. Частният жалбоподател следваше да ангажира доказателства за свързването на този запис с делото пред Апелативен съд - Бургас. След като липсват данни, от които може да се обоснове извод, че действително е подадена молба на 12.02.2025 г., която погрешно не е постъпила по т. д. 47/24 г., АС-Бургас, то следва да се приемат фактите, които могат да се установят в процеса, а именно постъпване в системата на ЕПЕП на доказателства за отстраняване на нередовностите на касационната жалба на 20.02.2025 г. Не е достатъчно да е внесена държавната такса по сметка на ВКС, необходимо е да се представят доказателства за това, в който смисъл са и указанията на въззивния съд.

Следователно, като в системата на ЕПЕП е постъпила молба с представен вносен документ на 20.02.2025 г., 15:38 ч, жалбоподателят не е отстранил нередовностите на касационната жалба в срок. Разпореждането на съда, на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 от ГПК, е съобразено с липсата на постъпили молби и искания от страните до момента на постановяването му, същото е постановено на 20.02.2025 г., 9:26 ч, преди постъпване на молбата на жалбоподателя. Постъпилите впоследствие изявления на страната и представени доказателства, са представени след срока и след произнасянето на съда и не могат да обусловят извод за необоснованост на разпореждането за връщане на касационната жалба.

Позоваването на нарушение на правото на защита на частния жалбоподател, като неосигуряване на достъп до обжалване, като нарушение на чл. 6 от КЗПЧОС, не може да се приеме за основателно. Дължимата държавна такса по касационната жалба е в размер на 30 лв, съобщена е на жалбоподателя, той е имал време да организира защитата си. Изискванията за редовност на касационната жалба са свързани с допустимостта на производството, като съдът не би могъл да се произнесе при нередовна касационна жалба. Правото на защита не може да бъде нарушено от изискванията за отстраняване на нередовност на касационната жалба. Частният жалбоподател не съобщава за затруднения, довели до невъзможност да внесе държавната такса. С оглед размера на дължимата държавна такса не може да се приеме, че установеният и съобщен на частния жалбоподател едноседмичен срок, предвиден в чл. 285, ал. 1 от ГПК, е кратък и препятства правото на защита на страната.

С оглед изводите за неоснователност на частната жалба, доводите на ответника по частната жалба относно ограничението, предвидено в чл. 280, ал. 3 от ГПК, не следва да се обсъждат, доколкото не са били предмет на обсъждане от въззивния съд.

По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България

ОПРЕДЕЛИ

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 46 от 20.02.2025 г. по в. т.д. 147/24 г. по описа на Апелативен съд – Бургас.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: