ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2627

Гр.София, 23.05.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря., като разгледа докладваното от съдията Русева ч. г.д.N.1751 по описа за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК.

С определение №.3220/13.12.24 по ч. г.д.№.3078/24 на АС София, 4с., е оставена без уважение частната жалба на КОНПИ срещу опр.№.264573/ 15.07.24 по г. д.№.8010/24 на СГС, с което е допълнено постановеното по делото опр.№.26215/20.03.24 за прекратяване на производството /поради отказ от иска/ в частта му за разноските-като касаторът е осъден да плати на А. О. В. 18726лв. платен адвокатски хонорар с ДДС.

Постъпила е частна касационна жалба от КОНПИ, в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна.

Ответната страна А. О. В. оспорва жалбата.

Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК вр. с чл. 274 ал. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:

С обжалвания акт е прието, че са налице предпоставките на чл. 78 ал. 4 ГПК за ангажиране на отговорността на ищеца за разноски. Претендираните от ответника такива представляват само разходи за адвокатско възнаграждение за защита срещу иска и срещу обезпечението му. Възражението на ищеца по чл. 78 ал. 5 ГПК за тяхната прекомерност е неоснователно. При преценката на основателността му съдът е изходил от принципните положения, че от една страна дефинитивно от страната не може да се изисква да уговаря адвокатско възнаграждение точно съизмерено с...