ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1111

Гр. София, 14.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на седми април две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. В. ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

като изслуша докладваното от съдия З. Х. т. д. № 2296 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 4264/02.03.2026 г. от ответника по касация „Банка ДСК“ АД с искане за изменение на постановеното по делото определение № 614 от 27.02.2026 г. по т. д. 2296/2025 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО в частта за разноските, като му бъде присъден извършения разход за заплатен депозит за възнаграждение за особен представител на касатора – ответник по спора. Излага, че съдът е пропуснал да се произнесе за този разход, въпреки че са налице доказателства за извършването му, представени в изпълнение на указанията на съда с молба от 17.12.2025 г.

Върховният касационен съд при дължимата съобразно чл. 7, ал. 1 ГПК служебна проверка за допустимост на извършваните от страните процесуални действия, намира сезиралата го молба по чл. 248 ГПК за недопустима по следните мотиви:

С нормата на чл. 80 ГПК е предвидено, че страната, която е поискала присъждането на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Указано е, че в противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.

Задължително за съдилищата тълкуване на правната норма на чл. 80 ГПК е дадено с т. 8 и т. 9 от ТР № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Прието е, че нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК, като аналогично на чл. 250 ГПК, първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Счетено е, че пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част. Подчертано е, че при втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. Изтъкнато е, че поради това различие в хипотезите правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на изменението на решението в частта за разноските, а не по отношение на неговото допълване. Прието е, че молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, при липса на списък по чл. 80 ГПК, е недопустима, с доводи, че чл. 80, изр. 2 ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, и липсата й води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението, поради което това искане е недопустимо.

Видно от преписката по делото с определение № 614 от 27.02.2026 г. по т. д. 2296/2025 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО съдът не е допуснал касационно обжалване на решение № 2590 от 25.04.2025 г. по гр. д. № 867/2024 г. по описа на Софийски градски съд и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК е осъдил касатора В. Н. Ж. да заплати на „Банка ДСК“ АД сумата 80 евро – разноски пред ВКС.

Съобразно разясненията, дадени с горецитирания тълкувателен акт, не е налице непълнота на определението, доколкото ВКС се е произнесъл по дължимите по делото разноски, а сезиралата го молба с искане да бъдат присъдени разноски в по-голям размер с оглед сторения разход за заплащане на депозит за възнаграждение за особен представител на ответника е по съществото си молба за изменение на определението в частта за разноските.

По делото не е представен списък на разноските от ответника по касация – „Банка ДСК“ АД, поради което и на основание чл. 80, изр. 2-ро ГПК молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на определение № 614 от 27.02.2026 г. по т. д. 2296/2025 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО в частта за разноските е недопустима и ще бъде оставена без разглеждане.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 4264/02.03.2026 г. от ответника по касация „Банка ДСК“ АД с искане за изменение на постановеното по делото определение № 614 от 27.02.2026 г. по т. д. 2296/2025 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО в частта за разноските, като му бъде присъден извършения разход за заплатен депозит за възнаграждение за особен представител на касатора – ответник по спора.

Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.