ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1908

Гр.София, 14.04.2026г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д.N.548 по описа за 2026г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Български пощи“ЕАД срещу решение №.319/27.10.25 по г. д.№.722/25 на ОС Хасково, с което е потвърдено реш.№.258/9.04.25 по г. д.№.553/24 на РС Хасково за осъждане на касатора да плати на основание чл. 200 КТ 20 000лв. обезщетение за неимуществени вреди от настъпила на 16.01.24 трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждане 16.01.24 до окончателното изплащане.

Ответната страна К. С. Д. оспорва жалбата; претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е прието, че страните са обвързани от трудово правоотношение; на 16.10.24, докато изпълнявала задължения си на заеманата длъжност „сортировач, поща пощенски пратки към ОВ към ОПС“, ищцата е претърпяла злополука /при изнасяне с количка на рампата на сортирана поща за ПС се спъва в паднал внезапно чувал от друга количка, невъзприет от нея, пада от рампата от височина над метър и половина и получава счупване на горния край на лява подбедрица/, призната за трудова /разп.№.5104/15.02.24 на ТП на НОИ Хасково/; при това положение са налице предпоставките на чл. 200 КТ за ангажиране на отговорността на работодателя за претърпените от нея вследствие на инцидента неимуществени вреди. Възражението му за съпричиняване е намерено за неоснователно – К.Д. не е проявила груба небрежност /не е възприела и не е имала задължение и възможност да възприеме падналия чувал/, като същевременно работодателят не е изпълнил задължението си да осигури безопасни и здравословни условия на труд, тъй като рампата е нямала обезопасяване, което да изключи изначално и въобще подобни инциденти /каквато възможност е налице, но не е била осъществена единствено поради бездействието на работодателя/. Като е съобразил характера на вредите /счупване на горния край на лява подбедрица, довело до провеждането на медикаментозно и оперативно лечение, при което счупената кост е съединена с метална заключваща плака за проксимална тибия/, вида, интензивността и продължителността на търпените болки, негативния, продължителен и интензивен начин на отразяване на тези страдания в живота на пострадалата /първоначална пълна невъзможност за движение и последващо ограничено движение на крайника; продължителна неспособност за пълноценно и самостоятелно извършване на обичайните дейности, свързани с домакинството, работата, самообслужване и решаваща необходимост от чужда помощ за елементарни потребности и действия; обичаен срок за лечение 8 месеца и неприключил към момента оздравителен процес-придвижване и понастоящем с помощни средства и все още непремахнати импланти; изключителна по интензитет и продължителност болка, търпяна не само при внезапното й възникване и оперативното лечение, но и в дългия период на рехабилитационни и физиотерапевтични процедури с цел възстановяването на пълния обем на движение; подчертано силна нервно-психологическа травма заради злополуката и натрупана личностна и емоционална тревожност и несигурност за бъдещето - стрес, силно и ясно изразено емоционално безпокойство предвид дългия и неясен период за окончателно възстановяване, срив на психиката поради неяснотата за бъдещето и живота, страхове и паник атаки, последица от преживяното, негативни емоционални преживявания, отразяващи се върху цялостното поведение, пълноценното социално функциониране и качество на живот, намиращи се в адаптационния спектър на разстройствата/, обществено икономическите условия в страната към релевантния период, съдът е намерил, че справедливото обезщетение за търпените неимуществени вреди възлиза на 20 000лв.

Съгласно чл. 280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК във връзка с въпроса “Следва ли от обезщетението за неимуществени вреди да се приспада изплатеното на пострадалото лице обезщетение за временна неработоспособност от общественото осигуряване?“ /реш.№.77/13.04.18 по г. д.№.2735/17, ІV ГО, реш.№.321/26.04.10 по г. д.№.4161/08, ІV ГО, реш. №.227/25.10.16 по г. д.№.1495/16, ІV ГО, реш.№.208/12.05.20 по г. д.№.4494/ 18, ІV ГО, реш.№.149/13.01.21 по г. д.№.4301/19, ІІІ ГО/.

Настоящият състав намира, че предпоставките на чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице.

По изведения от касатора въпрос е постановено тълкувателно решение №.1/23 от 5.03.26 по тълк. д.№.1/23, ОСГК, с което практиката е уеднаквена. Съгласно същото когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл. 200 КТ, не следва да приспада от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване съгласно чл. 200 ал. 3 КТ. Въззивната инстанция е процедирала в съответствие с така установената практика-присъдено е цялото определено като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000лв. Предвид изложеното не е налице твърдяното основанието на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК и касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

Разноски на ответната страна не се присъждат, тъй като не са представени доказателства за направени такива.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.319/27.10.25 по г. д.№.722/25 на ОС Хасково.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: