ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2754

гр. София, 30.05.2025 год.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РАДОСТ БОШНАКОВА

като изслуша докладваното от съдия Р. Бошнакова гр. дело № 2057 по описа на съда за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Ю. С. Ш., против решение № 357 от 06.11.2023 г. по гр. дело № 623/2022 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения против А. В. К. Ш. и Л. Ж. В. иск по чл. 108 ЗС за признаване на правото му на собственост върху самостоятелен обект с идентификатор ***** по КККР на [населено място] и за осъждането им да му предадат владението на същия. Присъдил е и разноските.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. За извеждане на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК излага доводи за погрешни изводи на въззивния съд относно действителната воля на завещателя Л. Ш., респективно за характера на завещателното й разпореждане от 19.10.1969 г. като частно завещателно разпореждане, а не универсално такова, за формата на завещателното разпореждане от 13.03.2016 г., за значението на неговото обявяване и индивидуализация на предмета на завещателното разпореждане, отсъствието на която води до липсата на предмет, и за възможността с последното да се отмени предходното завещателно разпореждане. Иска отмяна на решението. Няма искане за разноски.

Обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като посочва основанията, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК,...