О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 6013

гр. София, 23.12.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 4109/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 29015/15.08.2025 г. на Първа инвестиционна банка, чрез юрисконсулт Д. И., срещу въззивно определение № 2609/01.08.2025 г. по в. ч. гр. дело № 2101/2025 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е обезсилено определение № 6564/20.05.2025 г. по гр. д. № 16313/2024 г. на Районен съд – Пловдив и е оставено без разглеждане искането на „Първа инвестиционна банка“ АД за назначаване на управител на незаето от малолетния Б. Р. А. наследство, оставено от наследодателя Р. Б. А., починал на 13.05.2021 г. в [населено място].

В жалбата се релевират оплаквания за недопустимост, евентуално - неправилност на въззивното определение. Посочва се, че с оглед възможността съдът служебно да назначи управител на незаето наследство, отказът на съда да разгледа изричната молба на кредитора на наследствената маса е недопустим.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите: 1. При редовно призован към наследяване непълнолетен наследник в производството по чл. 51 ЗН, допустимо ли е при липса на волеизявление за приемане на наследството по опис, в същото производство съдът, охранявайки интересите на заинтересованите лица и молителите по молбата по чл. 51 ЗН, да назначи управител на незаетото наследство по чл. 59 ЗН; 2. Тази недопустимост зависи ли от това дали непълнолетен наследник чрез законния си представител бездейства или сме в хипотезата на невъзможност известният наследник да бъде призован.

Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу акт на въззивен съд, който подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, и е процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о. констатира следното:

Въззивният съд е приел, че производството е образувано по молба по чл. 51, ал. 1, предл. първо ЗН на „Първа инвестиционна банка“ АД срещу малолетния Б. А. – наследник по закон на починалия Р. А. Твърди се, че молителят е кредитор на наследодателя по договор за кредит от 07.06.2019 г., като размерът на непогасеното вземане на банката е от 3181, 78 лева. Депозиран е отговор от Б. А., чрез законния му представител – неговата майка, в който се поддържа недопустимост, евентуално – неоснователност на молбата. Разглеждането на делото е насрочено в открито заседание на 22.04.2024 г., като междувременно молителят е подал молба по чл. 59 ЗН за назначаване на управител на незаетото наследство. В закрито заседание първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по чл. 59 ЗН на банката, а разглеждането на молбата по чл. 51, ал. 1, предл. първо ЗН е отложено за разглеждане в открито съдебно заседание. При тази фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че молбата по чл. 51, ал. 1, предл. първо ЗН е допустима. Няма пречка съдът да определи подходящ срок на малолетния наследник да заяви – чрез законния си представител, дали приема наследството по опис. Посочено е, че само в случаите, в които в определения от съда срок не бъде заявено приемане на наследството по опис, последвано от неговото извършване, възниква възможност за приложение на нормата на чл. 59 ЗН за назначаване на управител на незаето наследство. В обобщение е направен извод, че е недопустимо при липса на приключило производство по чл. 51, ал. 1, предл. първо ЗН, съдът да се произнася инцидентно по искане за назначаване на управител на незаето наследство на основание чл. 59 ЗН.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., приема, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на определението.

Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение (определение) да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело и за формиране решаващата воля на съда. Този въпрос, като общо основание за допускане до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните (частни) жалби.

Поставените въпроси не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на въззивното определение в посочената хипотеза на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Те са неотносими към решаващите изводи на въззивния съд, че в случаите, в които в определения от съда срок не бъде заявено приемане на наследството по опис, последвано от неговото извършване, възниква възможност за приложение на нормата на чл. 59 ЗН за назначаване на управител на незаето наследство. Недопустимо е преди да е приключило производство по чл. 51, ал. 1, предл. първо ЗН да се разгледа в същото производство инцидентно заявеното искане по чл.59 ЗН.

В допълнение следва да се посочи, че с ТР № 1/2024 г., ОСГК на ВКС е прието, че непълнолетните деца стават наследници само ако приемат наследството и то изрично в предвидената в чл. 61, ал. 2 ЗН форма. Ако законният представител на малолетно дете, респ. непълнолетно дете със съгласието на попечителя си, не желае да приеме наследството по опис, вкл. и при изрично даден срок по чл. 51 ЗН, това е правомерно поведение, чрез което на детето се осигурява възможност след навършване на пълнолетие лично да изяви волята си дали приема или се отказва от наследството. За правата на детето наследството остава незаето. При нежелание на законния представител на малолетно дете или на непълнолетно дете със съгласието на попечителя му да приеме наследството по опис, кредиторите на наследството са защитени чрез уредената в чл. 59 ЗН фигура на „управител на наследство“. Във всички случаи на спорове относно наследствени права и задължения, към наследяването на които е призовано ненавършило пълнолетие дете, ако не се установи чрез вписванията в книгата по чл. 49, ал. 1 ЗН, че детето е станало наследник чрез приемане на наследството по опис, съдът служебно (ако детето е ищец в исковото производство) или по искане на ищеца (ако детето е ответник) и след като е дал съответните указания на ищеца, назначава управител на незаетото от детето наследство. Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗН управител на наследството се назначава и в случай, че е известен призованият към наследяване, както и неговото местоживеене, но той не е поел управлението на наследственото имущество. Именно такава е хипотезата, когато ненавършилото пълнолетие дете не е приело наследството по опис. Съгласно чл.59, ал.2 ЗН управителят на незаето наследство предявява и отговаря по по исковете относно наследствените имуществени права и задължения.Той действа като представител на бъдещия наследник, който ще бъде определен едва след приемане на наследството. Във всички случаи извършените от или спрямо управителя правни действия, обвързват именно лицето, което ще стане наследник с приемане на наследството. В хипотезата на незаето наследство кредиторите на наследството установяват вземането си спрямо представляващия незаетото наследство управител.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2609/01.08.2025 г. по ч. гр. д. № 2101/2025 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: