ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1692
гр. София, 02.06.2025 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията И. Д. т. д. № 1502 по описа на съда за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ищеца в производството В. В. С., ЕГН: [ЕГН] против въззивно решение № 278 от 26.04.2024 г., постановено от Апелативен съд – София по в. т.д. № 217 по описа на съда за 2024 г., с което след отмяна на първоинстанционно решение № 38 от 08.01.2024 г., постановено от Софийски градски съд по т. д. № 1698 по описа на съда за 2023 г. в съответните му части, по същество са отхвърлени като неоснователни предявеният от касатора срещу С. Д. Ш.-К., ЕГН: [ЕГН], иск с правно основание чл. 95, ал. 1 ЗАПСП за осъждането на ответницата да заплати сумата в размер на 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от изпълнението без разрешение на текстовете на произведенията „Огън от любов“, „Обичам те“, „О. ми любов“ и „Бяла въздишка“ в предаването „Вечерта на Ку-Ку бенд“ по „7/8 ТВ“ на 09.12.2020 г., ведно със законната лихва от 16.09.2022 г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 358,92 лева, представляваща лихва за забава в плащането на сумата от 2000 лева за периода от 09.12.2020 г. до 15.09.2022 г., както и искането с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 6 от ЗАПСП за разгласяване от ответницата за нейна сметка, на диспозитива на решението в два всекидневника - „Телеграф“ и „24 часа“, със законните последици по отношение на разноските в производството.
По изложени в жалбата подробни съображения, се формулират оплаквания за очевидна неправилност на обжалваното решение и за неправилност на същото, като постановено в нарушение на материалния закон.
Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение, отмяната му и постановяване на друго решение по спора, с което предявените искове да бъдат уважени или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, претендират се разноски.
В изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК освен възпроизвеждането и подробното обосноваване на оплакванията на касатора за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, се заявява наличието на основание и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по отношение на формулирани от касатора осем материалноправни въпроса с твърдения, че отговорите им са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, които твърдения на касатора са също подробно обосновани.
Ответникът по касация в депозиран писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по същество оспорва жалбата като неоснователна, претендира разноски.
Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 от ГПК, но е недопустима, като подадена срещу решение на въззивен съд, което не подлежи на касационно обжалване.
С разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (ДВ бр. 86/2017 г.) са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.
В случая производството е образувано по искова молба, подадена от В. В. С., с която са предявени срещу С. Д. Ш.-К. осъдителни искове, както следва: с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП за преустановяване неправомерното използване на текстовете на песните: „Огън от любов“, „Обичам те“, „О. ми любов“ и „Бяла въздишка“; с правно основание чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП да заплати сумата 6500 лева - обезщетение за причинените имуществени вреди от публичното използване на текстовете на същите песни на 09.12.2020 г. по „7/8 ТВ“; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати сумата 1168 лева - лихва за забава на плащането на главницата за периода 09.12.2020 г. до предявяване на исковата молба и на основание чл. 96б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП да разгласи за своя сметка диспозитива на съдебното решение във всекидневниците „Телеграф“ и „24 часа“, както и в определен от съда часови пояс на телевизия „БТВ“.
С постановеното по делото първоинстанционно решение първоинстанционният съд е осъдил ответницата К. да заплати на ищеца С., на основание чл. 95, ал. 1 ЗАПСП сумата 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от изпълнението без разрешение на текстовете на произведенията „Огън от любов“, „Обичам те“, „О. ми любов“ и „Бяла въздишка“ в предаването „Вечерта на Ку-Ку бенд“ по „7/8 ТВ“ на 09.12.2020 г., ведно със законната лихва от 16.09.2022 г. до окончателното погасяване на задължението и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 358,92 лева, представляваща лихва за забава в плащането на сумата 2000 за периода от 09.12.2020 г. до 15.09.2022 г., като е отхвърлил иска за главницата за разлика над сумата от 2000 лева до пълния предявен размер от 6500 лева, иска за мораторна лихва за разликата над сумата от 358,92 лева до пълния предявен размер от 1168 лева, и иска с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП за преустановяване използването от С. Д. Ш.-К., на текстовете „Огън от любов“, „Обичам те“, „О. ми любов“ и „Бяла въздишка“. С първоинстанционното решение е постановено и на основание чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП да бъде разгласен за сметка на ответницата К., диспозитивът на решението в два всекидневника - „Телеграф“ и „24 часа“, и в часовия диапазон между 10 ч. и 11 ч. по телевизия „БТВ“.
Срещу така постановеното решение в неговата част, с която предявените срещу нея искове са уважени, е подадена въззивна жалба от С. Д. Ш.-К., по която жалба е постановено обжалваното в настоящото производство въззивно решение на Апелативен съд - София.
В отхвърлителните му части, включително по отношение искането с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП за преустановяване използването от С. Д. Ш.-К. на текстовете „Огън от любов“, „Обичам те“, „О. ми любов“ и „Бяла въздишка“, първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила, не е било предмет на въззивна преценка, съответно – в тази му част правният спор не е предмет на преценка и в настоящото производство.
Независимо от това, че в петитума на исковата молба в частта й, по която производството е пренесено и пред настоящата касационна инстанция, е формулирано искане за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от общо 7668.20 лв., от които главница 6500 лв. – обезщетение за имуществени вреди и 1168.20 лв. – законна лихва върху главницата за периода от 09.12.2020 г. до предявяване на иска, видно е от обстоятелствената част на исковата молба /т. 7 от р. II на стр. 4 от същата/, че сумата по главницата е сбор от претенции с цена на иска под 5000 лв., а именно – по 1500 лв. всяка. /Текстът на т. 7 от р. II на исковата молба гласи буквално следното: „Ищецът може също така на основание чл. 95, ал. 1 вр. чл. 95а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП да търси справедливо овъзмездяване на причинените му имуществени вреди, като ищецът претендира ответницата да му заплати обезщетение в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за използването на всяка от песните или обезщетение общо в размер на 6500 /шест хиляди и петстотин лева.// Така първоначално заявеното от ищеца в исковата му молба не е променяно впоследствие чрез негови изявления пред инстанциите по същество и е възпроизведено в същия му вид в писмените бележки, депозирани от него пред първата инстанция, след приключване на устните състезания в същата. Процесното обезщетение така е и присъдено на ищеца от първоинстанционния съд до размера, до който предявените искове са приети от съда за основателни - в рамките на общо присъдения размер от 2000 лв. съдът посочва в мотивите си, че присъжда обезщетение от по 500 лв. за неправомерното, според него, изпълнение на всеки от процесните текстове на песни – обстоятелство, възпроизведено и от ищеца в касационната му жалба, с която настоящата инстанция е сезирана.
Видно е, че в частта по главницата по осъдителната претенция за вреди, която е предмет и на настоящото производство, сумата по същата общо надвишава 5000 лв., но е съставена от отделни претенции от по 1500 лв. всяка. Съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, цената на иска по искове за парични вземания се определя от търсената сума. При кумулативното съединяване на искове, цената на всеки отделен иск се преценява отделно. В случая, с оглед съдържанието на исковата молба в тази й част, по делото са предявени при условията на първоначално обективно, кумулативно съединяване на искове, такива с цена от по 1500 лв. всеки.
С оглед изложеното и доколкото в случая цената на предявените искове е под 5000 лв., постановеното по спора въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.
Това е така независимо от обстоятелството, че въззивният съд в решението си е указал на страните, че същото подлежи на касационно обжалване - правото на жалба произтича само от процесуалния закон и погрешните указания на съда в изложената насока не го създават в полза на страните по делото в случаите, като процесния, в които законът го отрича, поради което и подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено.
При този изход на производството по чл. 288 от ГПК касаторът няма право на разноски за същото, а ответникът по касация има право на такива в установения по делото да са действително извършени, размер.
Така мотивиран, Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. В. С., ЕГН: [ЕГН] срещу въззивно решение № 278 от 26.04.2024 г., постановено от Апелативен съд – София по в. т.д. № 217 по описа на съда за 2024 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА В. В. С., ЕГН: [ЕГН] да заплати на С. Д. Ш.-К., ЕГН: [ЕГН] сумата 2800 лв. адвокатско възнаграждение за защита в производството по чл. 288 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: