ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1943

гр. София, 15.04.2026 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П.

2.Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 434 по описа за 2026 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. И. В. против решение № 1165/13.10.2025 г., постановено по гр. д.№ 3128/2024 г. от 2-ри състав на САС.

Ответника оспорва касационната жалба с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение съдът е приел за изцяло основателен предявен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на СГС.

Съдът е приел, че деликтът, възприет от наказателен съд и като престъпление, за което ответникът е осъден с влязла в сила присъда (задължителна за гражданския съд по отношение на противоправността и вината), е осъществен през времето на дългогодишен брак между страните. Като основна причина за осъществяването му се сочи злоупотребата от ответника с алкохол и невъзможността да контролира поведението си в състояние на алкохолно опиянение. Същото е определено от наказателния съд, постановил присъдата, като такова, ненакърняващо вменяемостта на дееца.

Съдът е приел като ноторна сериозната психическа рефлексия на всяко посегателство над неприкосновеността на личността, като чувствата за накърнено лично достойнство са много по силни, когато насилието е осъществено и с опит за сексуално посегателство, при категорично изразяване на несъгласие от пострадалото лице. Прието е, че е без значение е обстоятелството, че деецът и търпящата насилие са били съпрузи към момента на осъществяване на деликта, като според съда последното обстоятелство е допринесло за по-интензивни страдания от страна на пострадалата, тъй като насилникът има качество на човек, на когото поради брачната връзка ищцата следва да разчита, в рамките на лична и имуществена общност. Наред с това съдът е посочирл, че основание за засилване на усещането за срам и накърнена чест е публичността на деянието, осъществено в жилище, явяващо се семейно и за млада двойка (семейство на сина на страните) в присъствието на неродствен член от разширената семейна общност.

Съдът е приел, че неправилно първоинстанционният съд е присъдил общо обезщетение за двете деяния, тъй като макар и свързани (осъществени в причинна последователност), ищцата е заявила отделни претенции с исковата молба. От друга страна обаче, съдът е посочил, че тъй като паричният еквивалент за страданията от всеки от деликтите е съобразен с критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, резултатът е идентичен при разглеждане на претенциите поотделно и съвкупно, като сбор от сумите за репарация, с идентичност на размера на законните лихви и момента на изпадане на деликвента в забава, поради което е потвърдил първоинстанционното решение.

В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Сочи се правен въпрос относно възможността да сее присъждат отделни обезщетения за различни увреждания, като за едни от уврежданията да се присъжда два пъти обезщетение. Обосновката на поставения въпрос е в насока, че нанасянето на леки телесни увреждания се приема и за част от неосъщественото сексуално насилие.

В тази връзка съдът е съобразил задължителната сила на постановената и влязло в сила присъда на наказателния съд, на основание чл. 300 ГПК относно извършването на деянията, тяхната противоправност и виновността на дееца. С присъдата ответникът е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 131, ал. 1 т. 5а вр. чл. 130, ал. 2 НК и престъпление по чл. 150, ал. 1 НК. Не е налице присъждане на две обезщетения за едно и също увреждане, като двете обезщетения са присъдени за различни противоправни деяния, за които е налице и присъда на наказателния съд, като в случая употребата на сила за престъплението по чл. 150, ал. 1 НК не е идентично с леката телесна повреда по чл. 130, ал. 2 НК, видно както от постановената присъда, така и от мотивите към нея. Липсата на две обезщетения за едно деяние води и до неотносимост на поставения правен въпрос към произнасянето на въззивния съд, респ. до липса на касационното основание по допустимост на обжалването.

Поставя се въпрос, може ли желанието за осъществяване на интимни отношения със съпруг да причини неимуществени вреди.

Разпоредбите на НК в тази насока – чл. 131, ал. 1 т. 5а вр. чл. 130, ал. 2 НК и по чл. 150, ал. 1 НК са ясни и не подлежат на тълкуване, като безспорно самото желание за осъществяване на интимен контакт не е в състояние да причини неимуществени вреди, но употребата на сила и причиняване на телесни повреди при реализирането на това желание безспорно е в състояние да причини неимуществени вреди, предвид и въвеждането на деянията като престъпление в цитираните норми от НК.

Съдът не е присъдил обезщетение за предполагаеми вреди, а е приел същите за доказани и действително претърпени, поради което поставения в тази насока въпрос е неотносим към производството по чл. 288 ГПК.

Липсват данни по делото за сторени от ответника по касационната жалба разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

Предвид изложеното, състав на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1165/13.10.2025 г., постановено по гр. д.№ 3128/2024 г. от 2-ри състав на САС.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.