О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1919
София 15.04.2026г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П. ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА
ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 243 по описа за 2026г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от М. Х. Т. и Н. М. Т., двамата от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 179 от 11.07.2025г. по в. гр. д. № 72 по описа за 2025г. на Апелативен съд В. Т. с което е потвърдено решение № 9 от 6.01.2025г. по гр. д.№ 215/2024г. на ОС Русе като са осъдени да заплатят на И. П. А. следните суми: М. Х. Т. е осъдена да заплати сумата от 46 939.92лв., на основание чл. 189, вр. чл. 188 ЗЗД, представляваща 3/4 от платената продажна цена, а Н. М. Т. сумата от 15 646.64лв., представляваща 1/4 от платената продажна цена по договор, сключен с нотариален акт от 17.10.2022г. с № ..., т..., н. д.№ .../...г. на СлВп [населено място], както съответно и сумите от 1 571.27лв. и 523.75лв., разноски в нотариалното производство, като са присъдени разноски и е отхвърлено искането за солидарно осъждане на ответниците.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
Въззивният съд е приел за установено следното: На 17.10.2022г. ответниците са прехвърлили с н. а. № ..., т..., н. д.№ .../...г. на ищеца правото на собственост върху недвижими имот– апартамент № 5, находящ се в [населено място], [улица], вх..., ет..., с площ от 44.32кв. м. за сумата от 32 000евро. Не се спори, че цената е била преведена на продавача на деня на продажбата. Продажбата е извършена след като с н. а.№ ... от ... ... ... г., т....,д.№ .../...г. на нотариус П. е вписана ипотека за обезпечаване на предоставения от „У. К. Б. Банк“АД на „Проммонт“ООД кредит по договор от 30.04.2010г., подновена на 6.04.2020г. След прехвърляне на имота, е осъществена публична продан и с Постановление за възлагане № 562 от 10.01.2024г. по изп. д.№ 635/2023г. на ЧСИ В.М., имотът е възложен на трето лице и на 1.03.2024г. на ищеца е изпратена призовка за извършване на въвод във владение. Не се спори, че ищецът, в качеството си на купувач не е направил справка в Агенцията за вписване за наличие на тежести върху процесния недвижим имот. Въззивният съд е приел, че независимо от това, той е добросъвестен и поради съдебното му отстраняване, той има право да получи не само платената цена, но и направените разноски. Мотивирал се е със следното: По делото не са представени доказателства, от които да следва извод, че ищецът е знаел за наложената върху имота ипотека. Няма законово задължение за купувача за извършване на предварителна проверка за тежести, включително такова задължение не произтича и от разпоредбите на чл. 188 - чл. 192 ЗЗД. Когато законодателят изисква полагането на определена грижа, той изрично предвижда санкция за неполагането й, а в случая такава няма.
В представеното изложение, касаторите се позовават на две основания за допустимост. Първото е по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка със следните поставени два въпроса: 1. Може ли съдът да постанови решение без да обсъди всички събрани по делото доказателства, както и да обоснове изводите си само въз основа на избрани доказателства, без да изложи доводи във връзка с останалите?, 2. Формалното препращане към мотивите на първоинстанционния съд, освобождава ли въззивната инстанция от задължението да изложи собствени мотиви, от които да се установи дали са обсъдени и анализирани относимите към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на страните? Въпросите са поставени във връзка с обстоятелството, че купувачът не е поискал удостоверение за тежести на имота преди закупуването му. Второто основание, на което се позовават касаторите е очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2 ГПК, която обосновават с липса на доказателства за недобросъвестност на продавачите, поради неустановяване на умисъл и знание, че са продали ипотекиран имот. Позовават се на противоречие с конкретно посочени решения, постановени по чл. 290 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че не може да се допусне касационно обжалване поради липса на което и да е от двете посочени специални основания за допустимост.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице, защото противоречие на въззивния акт с установената съдебна практика няма. Съдът е постановил акта си след обсъждане на събраните по делото доказателства, при излагане на собствени мотиви, в които се съдържа обсъждане на твърденията, доводите и възраженията на страните, включително и относно обстоятелството, на което касаторите акцентират – за липсата на изискано удостоверение по чл. 47 от Правилника за вписванията. По същество, касаторите оспорват правните изводи на въззивния съд за добросъвестност на купувача, но в производството по допустимост касационната инстанция не извършва проверка за правилност В случая, от значение е обстоятелството, че е съобразена установената практика, съгласно която – се счита за отстранен купувача винаги, когато правото на собственост върху закупената вещ е признато на трето лице. Когато отстраненият купувач е добросъвестен /какъвто е прието, че той е в настоящия случай/, т. е. че по време на сделката не е знаел за правата на третото лице, той може да претендира освен връщане на цената и всички действително претърпени вреди /вж. решение по гр. д.№ 1353/2018г. на ІV г. о., гр. д.№ 4672/2017г. на ІІІ г. о., гр. д.№ 390/2012г. на ІІ г. о./
Не е налице и основанието за допустимост по чл. 280, ал. 2 ГПК. За да е очевидно неправилен въззивния акт, същият следва да страда от особено тежък порок /да е постановен contra legem, extra legem или при груби нарушения на правилата на формалната логика/, който да може да бъде констатиран от касационната инстанция пряко и единствено от съдържанието на обжалвания акт, без извършване на присъщата за касационния контрол проверка за обоснованост и съответствие със закона на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените съдопроизводствени действия, а в случая нищо подобно не се установява. /Обратно, нелогичен е доводът на касаторите, че те като продавачи не са знаели за сключената ипотека, след като М. Х. Т., в качеството си на управител на „Проммонт“ООД, е подписала кредитния договор, а двамата ответници са ипотекарни длъжници по същия/.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 179 от 11.07.2025г. по в. гр. д. № 72 по описа за 2025г. на Апелативен съд В. Т.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: