ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. София, № 1116/15.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ИВАНОВА

ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

като разгледа докладваното от съдия Господинова ч. т.д. № 368 по описа за 2026 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от С. Д. К. срещу определение № 573 от 19.12.2025 г., постановено по в. ч.гр. д. № 467/ 2025 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено определение № 2954/ 25.11.2025 г., постановено по гр. д. № 1428/ 2025 г. по описа на Окръжен съд - Бургас. С първоинстанционното определение е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК производството по делото до приключване на наказателното производство по ДП № 304-ЗМ-229/2025 г. по описа на РУ – Несебър, което е в досъдебна фаза.

В частната касационна жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно, като постановено при нарушаване на нормата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Частният касатор счита, че в случая гражданският съд не е разкрил непосредствено в хода на разглеждане на образуваното пред него дело някакви престъпни обстоятелства, което е задължително изискване, за да е налице основанието за спиране на делото по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Намира, че гражданският съд не е обвързан от постановените в досъдебното производство актове, поради което неговото образуване, без наказателното производство да е преминало в съдебна фаза, не е основание за спиране на гражданското дело, имащо за предмет обезщетение за вредите, причинени от деянието. Заявява, че установяването на престъпното обстоятелство в хода на образуваното наказателно производство, което е висящо в досъдебната му фаза, не е от значение за правилното решаване на спора по предявения в процеса иск, защото правото, което е негов предмет, не се поражда при извършване на престъпление от определено лице, а на противоправно деяние, което може да не е престъпление.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване частният касатор се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Ответникът по частната касационна жалба – ЗД „Бул инс“ АД, не е подал писмен отговор.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа изложените в частната касационна жалба доводи, данните по делото и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, намира следното:

Частната касационна жалба е подадена в установения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен срок, от надлежна страна и срещу акт, който съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, поради което е допустима.

За да постанови обжалваното определение, Апелативен съд - Бургас е приел, че предмет на разглеждане в исковото производство са искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, предявени от увреденото лице С. Д. К. срещу ЗД „Бул инс“ АД, което застрахователно дружество е страна по сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени и имуществени вреди от получени телесни увреждания, причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило поради виновното и противоправно поведение на водач на моторно превозно средство, за което е сключена застраховката, който е лицето М. Й. И.. Счел е за установено, че към момента е налице образувано наказателно производство, което е висящо в досъдебната му фаза, по което като обвиняем е привлечено М. Й. И. за извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“ вр. ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК за увреждане на ищцата С. Д. К.. Въззивният съд е направил извод, че извършването на същото противоправно деяние от М. Й. И., като това, за което той е привлечен като обвиняем, се сочи като правопораждащо обстоятелство на деликтната отговорност на това лице и оттам на обусловената от нея отговорност на ответното застрахователно дружество по предявените в процеса искове. Съобразявайки разрешенията, дадени в практиката на ВКС, съдът е приел, че производството по гражданско дело се спира при наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК, като в случаите на образувано наказателно производство, което е в досъдебна фаза, спирането се постановява на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. С оглед на това е заключено, че в случая са налице предпоставките за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК до приключване на наказателното производство срещу М. Й. И., до какъвто извод е достигнал и първоинстанционният съд.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване частните касатори формулират два въпроса, които са: 1) Следва ли съдът да спре гражданското производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК при установена по делото информация за образувано досъдебно производство, респ. липса на наказателно производство в съдебна фаза, при наличие на тъждество между деянието, предмет на разследването и твърдения деликт, предмет на доказване в исковия процес?; 2) Следва ли съдът да спре гражданско производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК при установена по делото информация за образувано досъдебно производство, по което делинквентът е привлечен в качеството на обвиняем при наличие на тъждество между деянието, предмет на разследването и твърдения деликт, предмет на доказване в исковия процес?; 3) Кога е налице основание за спиране на гражданското производство до приключване на наказателното производство?. Тези въпроси се отнасят до общ правен проблем, поради което следва да бъдат обединени в един и той да бъде конкретизиран като въпрос относно предпоставките за спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК на гражданско производство, имащо за предмет парично вземане за обезщетение за вреди, причинени от деликт, когато е налице образувано наказателно производство, което все още е висящо в неговата досъдебна фаза.

Така обобщеният въпрос се отнася до прилагането на процесуалноправната норма на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което има характера на правен. По него има произнасяне в обжалваното определение, в което въззивният съд е констатирал, че се установява, че е образувано конкретно досъдебно производство, както и че с оглед на неговия предмет са налице основанията за спиране на висящото пред него гражданско производство за разглеждане на предявени искове за ангажиране на отговорността на застрахователя по сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по чл. 432, ал. 1 КЗ до приключване на наказателното производство. Това означава, че по отношение на този въпрос е осъществено общото основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК.

По поставения въпрос има формирана практика на ВКС, която е обективирана в Определение № 290 от 01.09.2020 г., постановено по ч. т.д. № 1303/2020 г. по описа на ВКС, I т. о., Определение № 237 от 29.03.2023 г., постановено по ч. т.д. № 300/2023 г. по описа на ВКС, I т. о., Определение № 440 от 16.06.2023 г., постановено по ч. т.д. № 796/ 2023 г. по описа на ВКС, II т. о., Определение № 493 от 28.06.2023 г., постановено по ч. т.д. № 882/ 2023 г. по описа на ВКС, II т. о., Определение № 120 от 19.01.2024 г., постановено по ч. т.д. № 1075/2023 г. по описа на ВКС, II т. о. В тези актове е прието, че пречка за надлежното упражняване на правото на иск по смисъла на чл. 229 ГПК е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато е налице пълна идентичност между дееца и извършеното от него престъпление съгласно повдигнатото обвинение и личността на делинквента и противоправното вредоносно деяние, които се сочат в исковото производство като правопораждащи предявеното вземане факти и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. В тези случаи производството по гражданското дело трябва да бъде спряно до приключване на наказателното производство, като когато последното е в съдебна фаза, основанието за спиране е чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, а когато е в досъдебна фаза, основанието за спиране е чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.

От мотивите на обжалваното определение е видно, че направените от въззивния съд изводи за това дали и при какви предпоставки наказателното производство, което е в досъдебна фаза, представлява основание за спиране на висящо гражданско производство са в пълно съответствие с разрешенията, дадени в цитираната практика на ВКС. Апелативният съд е приел, че висящото пред него исково производство следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК след като е счел за установено, че е налице образувано наказателно производство, което към момента е висящо в своята досъдебна фаза, че по него като обвиняем е привлечено лицето М. Й. И. и след като е направил дължимата проверка за идентичност между предмета на двете производства, при която е констатирал, че е налице съвпадение между лицето, което е привлечено като обвиняем, и престъплението, за което се води разследването, и личността на делинквента и неговото противоправно деяние, които се заявяват от ищеца като правопораждащо обстоятелство на вземанията му за получаване обезщетение за претърпени вреди от застрахователя по сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които са предмет на предявените в процеса осъдителни искове.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК частният касатор се позовава на няколко определения на ВКС, в които има произнасяне по прилагането на нормата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Всяко от тях обаче е постановено при различна фактическа обстановка от тази, която е установена по делото и спрямо която е постановено обжалваното въззивно определение, поради което не може да се приеме, че последното противоречи на даденото в тях разрешение по въпроса за предпоставките за спиране на едно гражданско производство при наличие на висящо наказателно производство. В част от тези определения - Определение № 274 от 13.06.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 270/2011 г. по описа на ВКС, I гр. о., Определение № 378 от 28.05.2010 г., постановено по ч. т.д. № 383/2010 г. по описа на ВКС, II т. о., Определение № 44 от 26.01.2010 г., постановено по ч. т.д. № 15/2010 г. по описа на ВКС, II гр. о. и Определение № 604 от 22.10.2012 г., постановено по ч. т.д. № 592/2012 г. по описа на ВКС, I т. о., са разгледани случаи, при които е спряно висящо гражданско дело до приключване на досъдебно производство, което е образувано по подаден от определено лице сигнал, като в нито един от казусите не е имало привлечено конкретно лице като обвиняем по съответното наказателно производство, както е в процесния. В Определение № 87 от 13.05.2022 г., постановено по ч. т.д. № 834/2022 г. по описа на ВКС, I гр. о., съдът е разгледал въпроса за спиране на гражданско производство до приключване на наказателно производство, което е образувано пред съда за извършване на престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, какъвто не е разглежданият по настоящото дело случай на образувано наказателно производство за престъпление от общ характер, което е висящо в своята досъдебна фаза и по което има привлечено конкретно физическо лице като обвиняем с акт на компетентния орган. В Определение № 323 от 20.05.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 2950/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ гр. о., е посочено, че гражданското производство, което е спряно с обжалвания акт, има за предмет трудовоправен спор за отмяна на наложено дисциплинарно наказание за неизпълнение на трудови задължения, като даденото в него разрешение за това, че не са налице предпоставките за спиране на това производство до приключване на висящо пред съда наказателно производство, е мотивирано с оглед спецификата на предмета на иска с това, че дисциплинарната отговорност се носи от работника и служителя успоредно и независимо от наказателната, който аргумент е напълно неприложим при предявен иск за ангажиране на отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, който е предмет на настоящото дело. Касаторът се позовава и на Определение № 537 от 31.12.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 2776/2018 г. по описа на ВКС, І т. о., с което обаче не е допуснато до касационно обжалване определение на въззивния съд, поради което то не представлява практика от вида на тази, посочена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

С оглед горното следва да се заключи, че при постановяване на обжалваното определение няма допуснато отклонение от разрешението на формулирания процесуален въпрос, дадено в относимата към спора съдебна практика на ВКС, поради което не е налице поддържаното от частния касатор допълнително основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

В изложението за допускане на касационно обжалване е направено и позоваване на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но частният касатор не обосновава защо счита, че отговорът на обобщения процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В случая това основание няма как да е осъществено, защото по въпроса вече има постановена практика на ВКС, като не е настъпил някакъв факт, който да налага нейното осъвременяване.

По изложените съображения се налага изводът, че не следва да се допуска касационно обжалване на определение № 573 от 19.12.2025 г., постановено по в. ч.гр. д. № 467/ 2025 г. по описа на Апелативен съд - Бургас.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 573 от 19.12.2025 г., постановено по в. ч.гр. д. № 467/ 2025 г. по описа на Апелативен съд - Бургас.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.