ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2920
София, 06.06. 2025 година
Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 19.02.2025 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов
ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров
Хрипсиме Мъгърдичян
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр. дело № 3339 /2024 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. Б. (нататък и ПРБ) срещу въззивно решение № 51 /13.03.2024 г. по в. гр. д. № 13 /2024 г., на Пловдивския апелативен съд, в което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с решение № 126/03.07.2024 г. по същото дело, с което е потвърдено решение № 1452/23.11.2023 г. по гр. д. № 3127/2022 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която ПРБ е осъдена да заплати на Д. К. С. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнати обвинения в размер на 70 000 лева на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Ответникът по касационната жалба Д. К. С. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. След постановяване на въззивното решение и след подаване на отговора той е починал. Въззивният съд е конституирал като негови правоприемници наследниците му по закон Д. Г. К.-С., М. Д. С., К. Д. С. и З. Д. С., които са упълномощили адвоката на техния праводател да ги представлява по делото.
Касационната жалба е допустима: тя е подадена от надлежна страна в установения срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.
Прокуратурата на Р. България твърди, че присъденият на Д. К. С. размер на обезщетението за неимуществени вреди е несправедливо завишен и не съответства на действително претърпените вреди, на обществения критерий за справедливост и на установената практика, че понятието „справедливост“ не е абстрактно. Иска да бъде определен по-нисък размер на обезщетението.
Касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос за начина за определяне от съда на обезщетението за претърпени неимуществени вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които имат значение за точно прилагане на принципа на справедливост, установен с нормата на чл. 52 ЗЗД.
Този въпрос е обуславящ и касационно обжалване следва да бъде допуснато на посоченото основание за проверка на съответствието на въззивното решение с приетото с т. 11 (ІІ от мотивите) на ППВС № 4 /1968 г., като се имат предвид довода и твърдението на самия касационен жалбоподател, че въззивният съд е установил релевантните факти, но при определяне на размера на обезщетението не е извършил прецизна оценка на тях и на това как същите влияят на този размер (стр. 3, абз. 3 от касационната жалба).
По въпроса въззивният съд не е допуснал противоречие с разрешението в посочената т. 3 от ТР № 3 /22.04.2005 г. по тълк. гр. дело № 3 /2004 г. на ОСГК за отговорността на държавата, тъй като по делото не е установено поведението на пострадалия да е причина за увреждането (по делото не е установено наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия). По въпроса въззивният съд не е допуснал противоречие с разрешението в посочената т. 11 от същото ТР № 3 /22.04.2005 г. по тълк. гр. дело № 3 /2004 г. на ОСГК, тъй като е установил релевантните факти (по твърдение на касационния жалбоподател) и е присъдил глобално обезщетение за всичките четири незаконни обвинения, по които ищецът е бил оправдан, като е взел предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда и тежестта на това, за което е осъден деецът, съпоставена с тези, за които е оправдан.
По въпроса въззивният съд не е допуснал противоречие и с разрешението в посочената т. 19 от ТР № 1 /04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, тъй като мотивите му отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност.
Въпросът за това дали съдът следва да изложи мотиви за значението на всички конкретно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта относно размера на дължимото парично обезщетение също е обуславящ, но не е разрешен в противоречие с установената практика, доколкото, както беше посочено, касационният жалбоподател ПРБ твърди в касационната жалба, че въззивният съд е установил релевантните факти (но твърди, че не ги е преценил правилно). По него не следва да се допуска касационно обжалване.
Въпросът налага ли принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД съобразяване на размера на обезщетението за неимуществени вреди с определяните от съдилищата размери в аналогични случаи и дали наличието на големи различия между присъдените размери на обезщетенията по дела със сходни факти нарушава този принцип също е обуславящ. Но не е разрешен в противоречие с посочените решенията по гр. д. № 4209/2017 г. на III г. о. на ВКС, по гр. д. № 2615/2020 г. на III г. о. на ВКС и по гр. д. № 2893/2021 на IV г. о. на ВКС, тъй като разгледаните в тези дела факти не са съвсем сходни с установените от въззивния съд факти. По него не следва да се допуска касационно обжалване.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска до касационно обжалване въззивно решение № 51 /13.03.2024 г. по в. гр. д. № 13 /2024 г., на Пловдивския апелативен съд, в което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с решение № 126/03.07.2024 г. по същото дело.
Делото да се докладва на председателя на ІV г. о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.