ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2906

София, 05.06. 2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 28.05.2025 година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Милена Даскалова

разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 3959/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на В. Д. Н., чрез адв. И. Ю., срещу решение № 719/18.06.2024 г., постановено по в. гр. д.№ 3157/2023 г. на Апелативен съд-София, с което е потвърдено решение от 30.09.2023г. по гр. д. № 12420/2019г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от В. Д. Н. против Варненския окръжен съд и Варненския апелативен съд искове с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане в условията на солидарност на сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Сочи се основанието по чл. 280, ал. ал. 2, предл. трето ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В срок са постъпили отговори на касационната жалба от Варненски окръжен съд и Варненски апелативен съд, с които се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване, а по същество е оспорена и основателността на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, от ищеца по делото срещу отхвърлително въззивно съдебно решение, постановено по искове за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от 20 000 лв. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000 лв.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е посочил, че твърденията на ищеца са, че е претърпял вреди /неимуществени и имуществени/ заради постановени от ответните съдилища незаконосъобразни съдебни актове -определение на ВОС от 02.05.2017г. по ч. н.д. № 244 от 2017г. и решение на ВАС от 13.07.2017г. по в. ч.н. д № 193 от 2017г./, предвид на което и претендира да бъде ангажирана имуществената им отговорност.

Въззивният съд на основание чл. 272ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционното решение. Приел е, че имуществената отговорност на държавен орган може да бъде ангажирана /както при условията на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 7 от КРБ, така и в хипотезите по ЗОДОВ/, ако незаконосъобразността на съдебен акт е била предварително установена в рамките на предходно производство за отмяна на влязъл в сила съдебен акт и актът е бил отменен. В случая тази предпоставка не е налице. Производството по двете дела е приключило с влязъл в сила съдебен акт, като определението на окръжния съд е преминало през инстанционен контрол и е потвърдено от Апелативен съд-Варна.

Въззивният съд е приел, че е процесуално недопустимо в настоящото производство да бъде ревизиран приключилият наказателен процес, какъвто правен ефект би настъпил, ако в полза на ищеца се присъди обезщетение. В допълнение въззивният съд е посочил, че същите изводи биха се наложили и в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОДОВ,защото и тази законова хипотеза изисква да е налице предходно постановен и влязъл в сила отменителен съдебен акт.

При тези мотиви на въззивния съд не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК за допускане на касационно обжалване.

За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно. Съдът е приложил относимите към спора норми на ЗЗД и ГПК в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Съдът се е произнесъл в рамките на правомощията си по чл. 269 ГПК, като на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на обжалваното пред него първоинстанционно решение и е изложил и собствени мотиви във връзка с въведените във въззивната жалба доводи, приемайки, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответниците, тъй като се претендира присъждане на обезщетение за претърпени вреди от постановени от тези съдилища актове, които според ищеца са неправилни, която неправилност обаче не е предварително установена по надлежния ред. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани, като са и съобразени с практиката на ВКС – решение № 50058 от 7.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3192/2022 г., II г. о. Изложените от касатора доводи не обосновават допускането на касационен контрол на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, защото те са относими към правилността на обжалваното решение, за която касационният съд не се произнася в производството по чл. 288 ГПК.

ВКС намира, че не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2, предл. първо и второ ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 719/18.06.2024 г., постановено по в. гр. д.№ 3157/2023 г. на Апелативен съд-София.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: