ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3048
гр.София, 12.06.2025 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Г. Н. изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. № 1535 по описа за 2025 г. приема следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. М. Д. против решение № 1278 от 25.11.2024 г. по въззивно гражданско дело № 1152 по описа за 2024 г. на Варненския окръжен съд, ГО, IV състав, с което е отменено решение № 1295 от 15.4.2024 г. по гр. д. № 4611 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, 17 състав, и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от Д. М. Д. срещу Ж. М. А. иск с правно основание чл. 51 от Закона за адвокатурата за заплащане на сумата от 6 660 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от неизпълнение на задълженията на ответника като адвокат на ищцата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.04.2023 г. до пълното изплащане на задължението.
Касаторът твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност и т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК по следните въпроси:
1. Достатъчно ли е наличието на пълномощно, предприети процесуални действия от страна на адвоката въз основа на това пълномощно, писмени доказателства за извършено плащане на адвокатско възнаграждение, за да се приеме, че е налице договор за правна защита и съдействие по иск за съдебна делба, или е задължително и необходимо наличието на писмен договор за правна защита и съдействие? Поддържа се, че въпросът е решен в противоречие с определение № 270/05.10.2016 г. по ч. гр. д. № 3846/2016 г. на I ГО на ВКС.
2. Може ли да се приеме, че е налице пълно доказване на наличието на договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство пред съд по иск за делба? По този въпрос се сочи противоречие с решения № 61/01.03.2016 г. по гр. д. № 4578/2015 г. на IV ГО, № 226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г. на IV ГО, № 31/09.03.2012 г. по гр. д. № 502/2011 г. на III ГО, № 841/19.01.2010 г. по гр. д. № 3530/2008 г. на IV ГО.
3. При наличие на платежно нареждане и липса на оспорване от страна на ответника – адвокат за сключен договор за правна защита, още повече след като се е ползвал от дадено пълномощно, допустими ли са свидетелски показания относно уговорките между страните – дали платената сума е именно за представителство пред съд или за извънсъдебно споразумение? Твърди се, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решения № 546/23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. на IV ГО, № 524/28.12.2011 г. по гр. д. № 167/2011 г. на IV ГО, № 82/12.05.2015 г. по гр. д. № 5122/2014 г. на III ГО, № 253/17.10.2014 г. по гр. д. № 2902/2014 г. на III ГО и № 240/26.10.2016 г. по гр. д. № 922/2016 г. на IV ГО.
4. При наличие на безспорно доказани по делото съществени отклонения от нормите на Закона за адвокатурата и Етичен кодекс на адвоката за защита интереса на клиента от страна на представлявалия го адвокат следва ли да се приеме, че е налице вина по смисъла на чл. 51 Закона за адвокатурата? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 227/19.08.2013 г. по гр. д. № 1166/2012 г. на IV ГО на ВКС.
5. След като правото на доверителя не е защитено поради неполагане на дължимата от адвоката грижа, дължи ли последният обезщетение за претърпените от доверителя вреди?
6. Обстоятелството, че ищцата може по всяко време да образува нов иск за делба обосновава ли невиновност на адвоката и липса на възможност да бъде ангажирана отговорността му за вреди?
7. Задължително и необходимо ли е пълно бездействие на адвоката, за да бъде ангажирана отговорността му за вреди, или е достатъчно интересът на клиента да не е защитен по най-добрия начин?
Поддържа се, че последните три въпроса са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ж. М. А. не взема становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Д. М. Д. е изложила в исковата и уточнителната молба, че на 18.04.2018 г. М. И. М., с когото живее във фактическо съжителство, е превел по сметката на ответницата адв. А., в качеството й на адвокат на ищцата, сумата от 6 660 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по дело за делба. След като ищцата не била уведомявана от адвоката за движението на делото за делба, Д. направила справка във Варненския районен съд и открила, че в периода от 2018 г. до 2020 г. ответницата е депозирала девет искови молби, но производствата по образуваните дела са прекратени поради неизпълнение на дадени от съда указания. Посочила е, че поради близките й приятелски отношения с адв. А., страните не са подписвали договор за правна защита и съдействие, но сключили такъв в устна форма, в кантората на адв. А. в [населено място], пред свидетел - М. М., непосредствено (няколко дни) преди превеждане на адвокатския хонорар от 6660 лв. Възложеният на адвоката мандат е бил за образуване и представителство пред съд по дело за делба на недвижими имоти, останали в съсобственост между ищцата и бившия й съпруг след развода. За изпълнението е било договорено адв. А. да се ползва от пълномощното, дадено от ищцата във връзка с предходното бракоразводно дело (гр. д. №10190/2017 г.), което е било представяно и по всяко от образуваните и прекратени делбени дела. Счита, че ответницата, като неин процесуален представител не е действала в нейна полза, а именно-да защитава правата и законните интереси на доверителката си, поради което й дължи обезщетение за вредите, причинени от виновно неизпълнение на задълженията й по устния договор за правна защита, изразяващо се в бездействие за отстраняване нередовностите по всички образувани пред съд дела за делба и неполагане на дължимата грижа за защита интересите на клиента, в размер на заплатената по договора за правна помощ сума.
Ответницата адвокат А. е изразила становище, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Предвид приятелските отношенията между страните ищцата й споделила, че М. М. настоявал придобитото по време на брака между бившите съпрузи жилище, находящо се в [населено място], да бъде поделено по съдебен ред. Ответницата съветвала ищцата да уреди имуществените отношения с бившия си съпруг доброволно, поради което поискала в платежното нареждане като основание за заплащане на процесната сума да бъде вписано само „производство за делба“, без да се уточнява дали по съдебен ред или сключване на доброволна делба. Неизпълнението на указанията на съда по образуваните дела за делба било сторено след съгласуване с ищцата, която целяла да привлече вниманието на бившия си съпруг, за да започнат комуникация за доброволното уреждане на отношенията им, без за това да научава М. М.. В тази връзка и през този период била водена кореспонденция между бившите съпрузи. Посочила, че при липсата на договор за правна защита, в който да са очертани задълженията на адвоката, не може да се твърди неговото неизпълнение. Предвид формата на договора и уговорената цена от 6660 лв., доказването на договора с гласни доказателства е недопустимо на осн. чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Заявила е, че след септември 2020 г. е получила съобщение от ищцата, че не желае да продължава делото, поради което поръчката е била оттеглена, което не лишава довереника от правото на възнаграждение.
След като във въззивното производство Варненският окръжен съд е оставил исковата молба без движение с указания за отстраняване на нередовностите, ищцата е подала уточняваща молба със следните твърдения и доводи. Между страните е сключен устен договор с поето от ответницата задължение да образува пред съд и да я представлява по дело за делба. Договорът е сключен в присъствието на свидетеля М.. Доколкото платеното адвокатско възнаграждение представлява имуществена вреда за нея, претендира обезщетение за имуществени вреди поради виновно неизпълнение на задълженията на ответницата в качеството си на адвокат, която е бездействала и не е отстранила нередовности на девет искови молби за делба и по този начин не е положила дължимата грижа. Заявила е, че не твърди да е развалила договора за правна защита, но след като е получила информация за всички образувани и прекратени делбени производства, вече няма интерес от изпълнение на задълженията на упълномощения адвокат, тъй като му няма доверие.
Въз основа на събраните доказателства по делото въззивният съд е установил, че на 18.04.2018 г. М. И. М. е наредил в полза на Ж. А. сумата 6660 лв. с основание „производство за делба в полза на Д. С.“. В периода 29.05.2018 г. – 28.07.2020 г. са били образувани девет дела за делба пред Варненския районен съд с ищец Д. Д., всички прекратени на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК поради неизпълнение на дадени от съда указания по редовността на исковата молба. От представеното пълномощно, без вписана дата на съставяне, е констатирано, че Д. Д. упълномощила адв. А. да я представлява по „изпълнителни дела, да подава искови молби, заявления за издаване на заповеди за изпълнение, жалби, въззивни жалби, отговори, насрещни искове, касационни жалби“ и други вписани общи действия по различни производства. От писмената кореспонденция по мобилно приложение между страните, е установено, че Д. е известявала ответницата за намеренията си доброволно да уреди имуществените отношения с бившия си съпруг, като са посочвани различни условия и параметри в тази връзка. По делото е приложен и изпратен от адв. А. до ищцата проект на пълномощно за споразумение на Д. Д. с бившия й съпруг по имуществени въпроси. По последното образувано гр. д. № 5661/2020 г. по описа на Варненския районен съд, адв. А. е подала молба, с която е известила съда, че оттегля исковата претенция, тъй като страните са се споразумели.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е посочил от правна страна, че предпоставките за уважаване на иск по чл. 51 от Закона за адвокатурата са: 1/сключването на договора за правна защита и съдействие между страните при твърдяните момент и начин; 2/ поддържаното съдържание на доворената правна защита и съдействие; 3/ изправност на ищеца като страна по договора; 4/ претърпените по вид и размер вреди, пряка последица от пълното неизпълнение на задълженията на ответната страна. Приел е, че първата предпоставка не е налице, тъй като липсва писмен и подписан от страните договор за правна защита и съдействие, от който да се установи неговото сключване и съдържание. Въпреки че в Закона за адвокатурата не е уредена писмената форма като условие за действителност на сделката, в мотивите по т. 1 от ТР №6/06.11.2013 г. по т. д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че писмената форма на договора за правна защита е предвидена за доказване както на мандатното правоотношение по процесуално представителство и съдействие и на конкретното му съдържание, така и на размера на възнаграждението на адвоката и начина на заплащането му. Липсата на писмен договор за правна защита и съдействие води до неяснота относно конкретните договорености на страните. От друга страна, предвид уточнението, че договорът е сключен в устна форма и сочената цена – 6660 лв., доказването в процеса на сключването и съдържанието му чрез гласни доказателства е недопустимо съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ГПК, поради което и показанията на свидетеля М. не могат да бъдат ценени за доказване на сключването и съдържанието на договора за правна защита и съдействие между страните.
Съдът е изложил и евентуални мотиви, че ако е съществувала уговорка между страните, по-достоверна е тезата на ответницата за предмета на договора-съдействие за извънсъдебно уреждане на въпросите относно вещите в съпружеска имуществена общност. Доказателствата в подкрепа на тази теза са разпечатките от мобилно приложение, съдържащи известяване на ищцата за извършените от ответницата намерения и действия, както и показанията на свидетелката И. Д., базирани на личен разговор с ищцата, при който Д. Д. споделила, че иска да получи част от личното имущество на бившия й съпруг и не била съгласна на предложената сума от него за уреждане на имуществените им отношения, защото иска по-голяма сума. Показанията на свидетеля М. не противоречат на изложеното, тъй като според тях адв. А. е убеждавала Д. Д. да сключи споразумение с бившия си съпруг относно имуществото им, като те дори са имали опит за споразумение в кантората на ответницата през м. август 2020 г., до което не се е стигнало. Ето защо въззивният съд е приел, че ответницата е провела насрещно доказване, достатъчно да разколебае и без това липсващото пълно и главно доказване на конкретните поети от адв. А. задължения към ищцата. Посочил е, че при неизяснени задължения на пълномощника, няма как да бъде установено пълното им неизпълнение от негова страна. След като не е доказано, че задълженията на ответницата към ищцата по мандатен договор по Закона за адвокатурата са били конкретно и само за представителство пред съд по дело за делба на вещи, то няма как да се приеме пълно неизпълнение на договора с оглед прекратените делбени дела. От показанията на всички разпитани свидетели са установени предприетите действия на ответницата за споразумяване на бившите съпрузи относно имуществените им отношения. В това число свидетелят К. С. е посочил, че са правени опити за споразумение с ищцата и че в тази връзка е посещавал кантората на адв. А.. Освен това съдът е изложил и съображението, че договорът за правна защита по Закона за адвокатурата не е за резултат в тесния смисъл на думата на „резултат от производството“, а на общо основание адвокатът дължи извършване на такива действия с оглед на случая, обичайно необходими за защита интересите на клиента, но не и обезателно успешен за него изход от производството или извънсъдебната дейност. Посочил е също, че иск за делба може да бъде предявен неограничено във времето, което изключва хипотезата на чл. 35, ал. 4 от Закона за адвокатурата, при която се дължи връщане на изплатеното адвокатско възнаграждение. На последно място въззивният съд е изтъкнал, че и след дадените указания ищцата е продължила да претендира исковата сума като обезщетение за имуществена вреда от неизпълнение, а не като искане на връщане на даденото, което представлява друг иск с различно основание. На предявеното основание като обезщетение за неимуществени вреди искът няма как да бъде уважен. Ето защо въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил иска с правно основание чл. 51 от Закона за адвокатурата.
От съдържанието на така постановеното въззивно решение не може да се достигне до извода, че е очевидно неправилно, както бланкетно и без обосновка твърди касаторът. Съдът не е тълкувал закона противно на неговия смисъл, не е приложил несъществуваща правна норма и не е допуснал нарушения на правилата на формалната логика. Ето защо решението не може да бъде допуснато до касационно обжалване на това основание.
Първите два въпроса касаят доказване наличието на договор за правна защита и съдействие. В практиката на ВКС се приема, че наличието на възникнало правоотношение между страните по договор за правна защита и съдействие може да бъде установено от представено пълномощно и доказателства за платено възнаграждение /в този смисъл е изразеното становище в определение № 28 от 12.01.2023 г. по ч. гр. д. № 3874/2022 г., ІІ ГО/. Въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с това разбиране, доколкото е посочил, че Законът за адвокатурата не предвижда писмена форма на договора за правна защита, но тя е необходима за доказване на конкретното съдържание на мандатното правоотношение, като липсата на писмен договор за правна защита и съдействие в случая води до неяснота относно неговия предмет, във връзка с който е налице спор между страните. Въззивният съд е посочил, че са събрани достатъчно доказателства, които да разколебаят извода, че задължението на адвоката по договора за правна защита и съдействие включва само образуване и представителство на ищцата пред съд по дело за делба. Този извод следва от представеното пълномощно в полза на адв. А., което е за „изпълнителни дела, да подава искови молби, заявления за издаване на заповеди за изпълнение, жалби, въззивни жалби, отговори, насрещни искове, касационни жалби“, от платежното нареждане на уговореното адвокатско възнаграждение, в което като основание е посочено „производство за делба в полза на Д. С.“, както и от събраните гласни доказателства. Въззивният съд е приел, че след като ищцата не е доказала по категоричен начин твърдяното от нея съдържание на договора/именно за съдебно производство за делба/, то не може да бъде установено и неговото неизпълнение. Затова разрешението на тези въпроси не е в противоречие с установената практика на ВКС, поради което те не могат да послужат за допускане на касационно обжалване.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване и по третия въпрос на касатора. Действително въззивният съд е приел, че с оглед цената на договора, доказването в процеса на сключването и съдържанието му чрез гласни доказателства е недопустимо съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3, т. 2 от ГПК, поради което и показанията на свидетеля М. не могат да бъдат ценени за доказване на сключването и на съдържанието на договора за правна защита и съдействие между страните. Въпреки това обаче съдът е изложил и допълнителни мотиви и все пак е обсъдил събраните по делото гласни и писмени доказателства, включително и показанията на свидетеля М., като ги е ценил съобразно чл. 172 от ГПК. Въз основа на преценката на всички доказателства в съвкупност е възприел тезата на ответницата, че уговорката с ищцата е включвала съдействие и за извънсъдебно уреждане на имуществените въпроси между бившите съпрузи. Затова в крайна сметка даденото от въззивния съд разрешение на третия въпрос не е от решаващо значение за изхода на спора, поради което по него също не следва да се допуска касационно обжалване.
Касаторът е формулирал четвъртия и петия въпрос, изхождайки от своите твърдения, а не от мотивите на въззивния съд, който не е приел в решението си, че по делото са доказани съществени отклонения от нормите на Закона за адвокатурата и Етичния кодекс на адвоката за защита интереса на клиента от страна на представлявалия го адвокат, нито че правото на доверителя не е защитено поради неполагане на дължимата от адвоката грижа. Ето защо по така поставените въпроси, по които въззивният съд не се е произнесъл и които не са обусловили решаващите му изводи, касационно обжалване не може да се допусне.
По седмия въпрос на касатора е формирана съдебна практика според която с договора за адвокатска услуга адвокатът поема задължението да извърши необходимите правни и фактически действия и/или да посъветва доверителя какви правни и фактически действия да извърши той, за да бъде осъществена защитата на едно претендирано от доверителя (или срещу едно претендирано спрямо него) материално субективно право, така че то да може да бъде реализирано от доверителя (или реализирането му спрямо доверителя да бъде осуетено). При изпълнението на поръчката адвокатът дължи по-голяма грижа от тази на добрия стопанин (чл. 281 ЗЗД) и дори от тази на добрия търговец (чл. 302 ТЗ), тъй като чл. 2, ал. 2 ЗА го задължава да действа в интерес на доверителя по най-добрия начин със законни средства. Ако правото на доверителя не бъде защитено в пълна степен или реализирането на претендираното спрямо доверителя право не бъде изцяло осуетено поради неполагането на дължимата от адвоката грижа, той дължи обезщетение за всички претърпени от доверителя вреди (в този смисъл е решение № 227/19.08.2013 г. по гр. д. № 1166/2012 г. на IV ГО). Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, тъй като не е приел, че следва да е налице пълно бездействие от страна на адвоката, за да бъде ангажирана неговата отговорност. Напротив, съдът счел за неустановено по несъмнен начин по делото, че адвокат А. е поела задължението да окаже правна защита и съдействие само за съдебно уреждане на имуществените отношения на ищцата. Въз основа на събраните доказателства е стигнал до извод, че устната уговорка между страните е включвала съдействие за извънсъдебно уреждане на имуществените въпроси между бившите съпрузи. Съдът е констатирал, че в тази връзка ответницата е предприела действия за защита интереса на ищцата - в нейната кантора са проведени срещи между ищцата и бившия й съпруг, ответницата е изготвила и изпратила на ищцата проект на пълномощно и споразумение. Въззивният съд е посочил, че не може да бъде направен извод за бездействие и липса на положена грижа за интересите на клиента в какъвто смисъл са наведените твърдения в исковата молба. Ето защо по седмия въпрос не може да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Шестият въпрос на касатора е поставен във връзка с мотива на въззивния съд, че иск за делба по съдебен ред винаги може да се предяви, което изключва хипотезата на чл. 35, ал. 4 от Закона за адвокатурата, при която адвокатът дължи връщане на изплатеното възнаграждение. Освен това въззивният съд е обяснил защо всъщност иск за връщане на адвокатското възнаграждение не е бил предявен, тъй като въпреки дадената възможност за отстраняване нередовностите на исковата молба, ищцата е продължила да претендира сумата като обезщетение за имуществена вреда. Съображенията на въззивния съд съответстват на процесуалния закон и на диспозитивното начало. Ищцата не е поискала връщане на изплатеното от нея адвокатско възнаграждение след оттегляне на пълномощията си от адвоката, което би наложило преценка дали това оттегляне е основателно или не, с оглед на което възнаграждението трябва да се задържи в пълен размер или само до размера на положения труд/чл. 26, ал. 2 от Закона за адвокатурата/. Вместо това тя е претендирала сумата като обезщетение за вреди от виновно неизпълнение на задължения по чл. 51 от Закона за адвокатурата, което основание не е било доказано по делото.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение 1278 от 25.11.2024 г. по въззивно гражданско дело № 1152 по описа за 2024 г. на Варненския окръжен съд, ГО, IV състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: