ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 3064/13.06.2025 г.Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закритото съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Златина Рубиеваразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 285 по описа за 2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 302/25.11.2024 г. по гр. д. № 523/2024 г., с което Окръжен съд – Добрич, потвърждавайки решение № 485/10.06.2024 г. по гр. д. № 23/2024 на Районен съд – Добрич в обжалваната част, е осъдил Прокуратурата на Р. Б. процесуален субституент на държавата да заплати на Ц. И. Ц. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в престъплението по чл. 234, ал. 1 НК, ведно със законната лихва от 26.05.2022 г.

Решението се обжалва от Прокуратурата с искане да бъде допуснато до касационен контрол по материалноправния и процесуалноправния въпроси за критериите, при които съдът определя по справедливост обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение, и за дължимите мотиви, с които е длъжен да го обоснове. Касаторът счита, че повдигнатите въпроси са включени в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с т. 11 ППлВС № 4/23.12.1968 г., а също и с т. 3 и т. 11 от ТР № 3/ 22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/ 2004 г. ОСГК на ВКС и с т. 19 от ТР № 1/ 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС – допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на чл. 52 ЗЗД и поради необоснованост.

Ответникът по касация Ц. Ц. възразяват, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноски.

За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната от Прокуратурата осъдителна част, въззивният съд намерил, че досъдебното производство е било образувано на 04.09.2018 г. - за това, че на 04.09.2018 г. в лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, червен цвят, с рег. [рег. номер на МПС] , установен на паркинг в Добрич, [улица], вх. Д, собственост на И. И., се държат акцизни стоки без бандерол, а именно 31 кг. тютюн за пушене – престъпление по чл. 234, ал. 1 НК. На 14.09.2018 г. полицейските органи по неотложност са извършили претърсване на лекия автомобил, управляван от ищеца, и изземване на откритите в него два кашона с тютюн, а впоследствие – и претърсване на неговото жилище в присъствието на родителите му. Ищецът е задържан от полицейските органи за срок от 24 часа и след разпит е освободен. Извършена му е полицейска регистрация. С постановление от 16.11.2020 г. Той е привлечен като обвиняем за престъплението по чл. 234, ал. 1 НК и разпитан съответно на 26.11.2020 г. и на 17.12.2020 г. Не му е взета мярка за неотклонение и не му е приложена друга мярка на процесуална принуда. С постановление от 28.04.2022 г. на прокурор при РП - Добрич наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението срещу ищеца и на оперативните работници е възложено да продължат действията по издирване на извършителя на престъплението. С определение № 194/16.05.2022 г. по чнхд № 5038/2022 г. РС-Добрич постановлението е потвърдено. Определението е влязло в сила на 26.05.2022 г. Ищецът е с чисто съдебно минало. Извършените полицейски действия го стресират прекомерно. Особено тежко изживява не само 24-часовия арест, но и претърсването пред двамата родители пенсионери, които са останали шокирани. Тогава ищецът е 30 годишен, с висше образование, в търсене на работа, която да отговаря на образователния му ценз. Неговите родителите са бивши учители. Майката се грижи за баща му, който е лежащо болен и в тежко здравословно състояние. На 25.10.2018 г. баща му умира. Ищецът изпитва угризения, че с ареста и претърсването е допринесъл за смъртта на баща си. Тежко преживява и последиците от полицейското задържане. След освобождаването от ареста изглежда депресиран, занемарява външния си вид, пуска брада. С опасенията, че полицейската регистрация ще му попречи, отказва участие в конкурс за военослужещи и едва през 2020 г. започва работа като шофьор при свой приятел. Чувството на безпокойство от възможността за несправедливо осъждане за престъплението, което не е извършил, и страха, че доброто му име е безвъзвратно опетнено, след като в града се е разчуло да е разследван, е силен стресов фактор. По характер ищецът е срамежлив и затворен. Налага си социална изолация, преустановява контактите си с приятели, развива мисли за малоценност. Влошеното му психично състояние се задълбочава, като приема клинична характеристика на протрахирана депресивна реакция в рамките на формираното разстройство в адаптацията. Не търси специализирана психиатрична помощ. И към момента на освидетелстването през м. април 2024 г. от вещото лице, дало заключението по приетата съдебнопсхихиатрична експертиза, у ищеца се наблюдава самоизолиране, бариера в общуването и той не е превъзмогнал негативните преживявания от предприетото спрямо него от органите на наказателната репресия.

При тези фактически установявания въззивният съд е приел, че следва да се ангажира отговорността на държавата по чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на причинените от незаконно обвинение вреди на ищеца. Срещу него е било образувано и проведено наказателно производство, приключило с оневиняване. На ищеца са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, унижение и притеснения от проведената наказателна репресия. Тези вреди са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника, процесуален субституент на държавата. При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът е съобразил, че ищецът е бил обвинен в извършването на тежко престъпление; че е изживял изключително тежко репресивните действия на полицейските органи, включително задържането си за 24 часа и претърсването в присъствието на неговите родители, за които отговорността на държавата следва да се реализира по предявения иск срещу Прокуратурата; че макар наказателното производство да е приключило в разумен срок – 1 година и 6 месеца, а по отношение на ищеца да не са били взети мярка за неотклонение или друга мярка за процесуална принуда, характеровите особености на ищеца, периодът, през който репресивните действия са били предприети – когато ищецът е имал основателни очаквания за добра професионална реализация и светло бъдеще, и по време и начин, оставили чувство на вина и срам спрямо най-близките му хора – неговите родители, дали основание на съда да заключи, че понесените неимуществени вреди са над обичайните. Съдът посочил, че ориентир за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди е и стандартът на живот в страната към периода на увреждането. Съобразявайки всичко това намерил, че справедливото обезщетение за търпените от ищеца вреди е 5 000 лв.

При тези мотиви на инстанцията по същество, поставените като основание за допускане на касационното обжалване правни въпроси са обуславящи, но не са разрешени в противоречие с тълкувателните актове или с практиката на Върховния касационен съд. При определяне на размера на обезщетението съдът е съобразил указанията, дадени с ППлВС № 4/1968 г., а решението си е мотивирал съгласно изискванията на Тълкувателно решение № 1 от 2001 г. и Тълкувателно решение № 3 от 2005 г., ОСГК, ВКС. Съобразена е казуалната практика на ВКС, която изяснява какви са релевантните обстоятелства при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение – напр. решение № 40/13.05.2020 г. по гр. д. № 2683/2019 г. ІV-то ГО и цитираните в него. Такива обстоятелства са: принудителното задържане на лицето от полицейските органи, извършените от тях действия на процесуална принуда, които вследствие незаконността на обвинението също се приемат за незаконни и за които отговорността на държавата може да се ангажира по предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ срещу Прокуратурата; тежестта на престъплението и предвиденото за него наказание; не/взетите мерки за процесуална принуда; общата продължителност на наказателното производство; фазите, през които е преминало до основанието, което прави обвинението незаконно; процесуалните действия, предприети от органите на наказателното производство с участие на увреденото лице; неговата възраст, съдебното му минало и негативното отражение на незаконното обвинение върху личността, обществения и професионалния живот; разгласяването или не в медиите и публичността; увреденото здраве. При определяне размера на обезщетението съдът е длъжен да установи и връзката между стандарта на живот в страната и цялостния начин, по който незаконното наказателно преследване е засегнало неимуществената сфера на увреденото лице. При постановяване на обжалваното решение установената съдебна практика по поставения въпрос е съобразена, поради което не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

Въпреки изхода на делото претенцията по чл. 78, ал. 1 ГПК не може да бъде уважена. Ответникът по касация/ищецът не е представил доказателства да е извършил разноски в производството пред настоящата инстанция.

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №302/25.11.2024 г. по гр. д. № 523/2024 г. на Окръжен съд – Добрич.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.