ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1972

София, 16.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ДОРА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 273 по описа за 2025 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. А. С., действаща като малолетна чрез своята майка и законен представител А. С. Й., и представлявана от адв. Г., срещу Решение № 131/15.07.2025 г. по в. гр. д. № 124/2025 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, постановено при участие на „ЗЕАД Б. В. иншурънс груп“ ЕАД като трето лице-помагач на страната на УМБАЛ „Д. М. ЕООД, с което, като е потвърдено Решение № 29/20.01.2025 г., постановено по гр. д. № 2014/2021 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, са отхвърлени предявените от ищцата касатор срещу УМБАЛ „Д. М. ЕООД, Б. Й. В. и П. Д. Ч. искове да бъдат осъдени ответниците да й заплатят солидарно сумата 120 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на некачествено лечение на вродена луксация на тазобедрена става вляво, довела до гнойна рана, фистула и последващ остеомиелит.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Искането е за отмяна на въззивното решение и уважаване на исковете.

Допускането на касационно обжалване касаторът основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, позовавайки се и на очевидна неправилност на въззивното решение.

Всеки от ответниците по касационната жалба е подал отговор, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба.

Третото лице – помагач не е депозирало становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, приема следното – касационната жалба е подадена от страна с интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 31.08.2015 г. в УМБАЛ „ Д. М. на ищцата било проведено оперативно лечение на вродена луксация на тазобедрена става, като операцията била извършена от ответниците Б. В. и П. Ч.. Тя била изписана от болницата на 05.09.2015 г. без настъпили усложнения, без смущения в циркулацията, афебрилна.

От показанията на свидетеля М., лекарят, свалил гипсовата имобилизация на ищцата на 29.09.2025 г., въззивният съд приел, че при манипулацията той констатирал спокойна оперативна рана, без симптоми на постоперативно възпаление.

Въз основа на показанията на свидетеля Л., личният лекар на ищцата, апелативният съд установил, че на 07.10.2025 г. тя извършила преглед на детето. Раната била с гной, поради което тя издала направление за хирург, който прегледал ищцата и поставил диагноза „други уточнени локални инфекции на кожата и подкожната тъкан“. Данни за възпаление на костта или ставата липсвали. Доказателства за лечение не били ангажирани. Неустановено било тази инфекция на кожата да е била във връзка с извършеното оперативно лечение на 31.08.2015 година.

Близо девет месеца след операцията, на 18.05.2016 г., ищцата постъпила отново в УМБАЛ “Д. М. с диагноза „неуточнено усложнение, свързано с вътрешни ортопедични протезни устройства, импланти и транспланти“. Лекарят д-р Б. констатирал, че било налице затопляне, зачервяване и подуване в дисталния (далечния) полюс на цикатрикса, слабо болезнено. Извършена била консултация с педиатър, който констатирал увредено общо състояние на детето - влажна кашлица, гърло леко хиперемирано. Извършена била оперативна намеса – разрез по хода на подутината, отстранени били некротични материи и бил поставен дрен. В медицинската документация данни за гнойна колекция в мястото на подутината липсвали. Детето било изписано в добро общо състояние, без температура и без циркулационни смущения.

Последвали още две хоспитализации в МБАЛ „Х. Д.“ - [населено място], където ищцата постъпила на 24.10.2016 г. и 20.02.2017 г. с диагноза „остеомиелит“.

На 08.08.2019 г. тя била приета за лечение в УСБАЛО „Проф. Б. Б.“ в [населено място] със същата диагноза и преминала през оперативна интервенция частична остеотомия на бедро.

Въз основа на заключението към трайната съдебномедицинска експертиза, изслушано в производството пред окръжния съд и неоспорено от страните, въззивният съд приел, че липсвали данни за развитие на свръхранна инфекция, непосредствено след оперативната интервенция от 31.08.2015 г., за интраоперативно инфектиране на тъканите и за развитие на гноен коксит или остеомиелит вследствие на операцията. Оперативният цикатрикс бил зараснал първично, като при сваляне на гипса била разкрита повърхностна рана около или върху него, която била резултат от носенето на гипса. Тази рана зараснала без усложнения. Вещите лица уточнили, че, ако ставата била бактериално замърсена по време на операцията, би се развил остър гноен коксит с бърза прогресия на оплакванията, рязко влошаване на общото състояние, висок фебрилитет и опасност от сепсис, а данни за това липсвали. Пояснили, че остеомиелитът засягал костта с развитие на възпалителна реакция или абцеси в нея. Тя можело да настъпи по едногенен (кръвен) път или при открити травми - чрез външна контаминация. Най-честите местни огнища, които порвокирали остеомиелит, били възпаление на дихателните пътища, носоглътката, тонзилите, носните кухини, а детето често страдало от бронхити, хрема и болно гърло. При интраоперативна инфекция първите симптоми на острия остеомиелит - оток, болка, висока температура, екскудация от оперативната рана - се проявявали в рамките на няколко дни. Вещите лица категорично поддържали, че постоперативно липсвала клинична проява на такава инфекция.

За да отхвърли исковете по чл. 45 ЗЗД, както и иска по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд приел за недоказано да е налице противоправно деяние (действие или бездействие) на ответниците - физически лица при извършената операция на тазобедрена става на 31.08.2015 година. Посочил е, че неустановено останало по делото да е налице нарушение на нормативни правила и добри медицински практики при извършване на операцията на вродена луксация на тазобедрена става на 31.08.2025 година. Недоказана била и причинно-следствената връзка между извършената операция и настъпилите вреди – усложнения в здравословното състояние на детето. Въззивният съд се е позовал на заключението на вещите лица, които разяснили, че при интраоперативна инфекция първите симптоми на острия остеомиелит се проявявали в рамките на няколко дни, а в случая остеомиелитът бил констатиран 14 месеца по-късно.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Съгласно разясненията, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Върховният касационен съд може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес няма правомощията да извежда и формулира въпроса въз основа на твърденията в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В настоящия случай касаторът, без да сочи кой е разрешеният от въззивния съд правен въпрос, обусловил изхода на спора, поддържа, че обжалваното въззивно решение противоречи на практиката на ВКС. В изложението се сочи, че въззивното решение е постановено в нарушение на императивната разпоредба на чл. 10 ГПК, чл. 12 ГПК, чл. 235, ал. 2 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК, но тези доводи имат отношение към основанията за касиране на въззивното решение като неправилно – чл. 281, т. 3 ГПК, а не са основания за допускане на касационно обжалване на атакувания акт. Тези оплаквания не могат да бъдат преценявани в производството по чл. 288 ГПК, тъй като не са обвързани с конкретен правен въпрос по прилагане на материална или процесуална норма. Липсата на формулиран от касатора значим правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол, без да се разглежда наличието на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Не е налице очевидна неправилност на въззивното решение. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката.

С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане на ответника по касация П. Д. Ч. следва да се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение за настоящото производство в доказания размер от 2045, 17 евро (равностойни на 4 000 лева), изчислени при прилагане на фиксирания валутен курс на българския лев към еврото - 1 EUR = 1,95583 BGN, и математическото правило за закръгляване.

Ответникът по касационната жалба Б. Й. В. е договорил с адв. Р. К. адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лева, платими по банков път, но доказателства за плащането му не са ангажирани. Ответникът по касация УМБАЛ „Д. М. ЕООД не претендира присъждане на разноски.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 131/15.07.2025 г. по в. гр. д. № 124/2025 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, постановено при участие на „ЗЕАД Б. В. иншурънс груп“ ЕАД като трето лице-помагач на страната на УМБАЛ „Д. М. ЕООД, с което, като е потвърдено Решение № 29/20.01.2025 г., постановено по гр. д. № 2014/2021 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, са отхвърлени предявените от ищцата касатор срещу УМБАЛ „Д. М. ЕООД, Б. Й. В. и П. Д. Ч. искове да бъдат осъдени ответниците да й заплатят солидарно сумата 120 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на некачествено лечение на вродена луксация на тазобедрена става вляво, довела до гнойна рана, фистула и последващ остеомиелит.

ОСЪЖДА Т. А. С., ЕГН: [ЕГН], действаща като малолетна чрез своята майка и законен представител А. С. Й., да заплати на П. Д. Ч. сумата от 2 045, 17 евро - разноски в касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.