ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1130

гр. София, 16.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито съдебно заседание на 14 април през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б. ЧЛЕНОВЕ: В. Х. Е. А.

като изслуша докладваното от съдия Б. Б. т. д. № 811/2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба, подадена от „УниК. Б. АД, чрез процесуален пълномощник, с искане за изменение на постановеното по настоящото дело решение № 355 от 29.12.2025 г. в частта му за разноските, като присъдените с решението в полза на банката разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв. бъдат завишени и присъдени в пълния им доказан за платен и претендиран размер от 7 200 лв. с вкл. ДДС.

Искането е обосновано с твърдения за фактическа и правна сложност на делото, която изключва основателността на релевираното от ответниците възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, както и с реално извършената по делото работа от ангажираните от банката нейни процесуални представители, съобразно която присъденото адвокатско възнаграждение е в силно редуциран от съда размер.

По реда на чл. 248, ал. 2 ГПК не са депозирани писмени отговори от насрещните страни – И. Б. Б. и Р. М. Б..

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и становището на молителя, приема следното:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК.

Разгледана по същество, молбата се явява неоснователна.

С решение № 355 от 29.12.2025 г., постановено по настоящото дело, по исковете на Д. Р. Б. и „УниК. Б. АД срещу И. Б. Б. и Р. М. Б. е отменено изцяло на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗАрб решение от 10.04.2025 г., постановено от инцидентен едноличен Арбитражен съд ad hoc С. Т., и са отхвърлени исковете на двамата ищци по чл. 47, ал. 2, т. 3 от ЗАрб за обявяване за нищожно на същото арбитражно решение. С оглед изхода на спора с решението на ВКС ответниците И. и Р. Б. са осъдени да заплатят на „УниК. Б. АД сторените съдебно-деловодни разноски в производство пред ВКС, както следва: 2 728.66 лв. – държавна такса, и 1 500 лв. – адв. в.ие.

За да присъди адвокатско възнаграждение в този размер, съставът на ВКС посочи в решението си, че съобразява обстоятелството, че се уважава само искът за отмяна на арбитражното решение, а този за обявяването му за нищожен се отхвърля, като намира за основателно и направеното от двамата ответници възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на заплатеното от банката адвокатско възнаграждение при извод, че спорът действително е такъв с ниска фактическа и правна сложност, което е основание за редуциране на дължимото възнаграждение до размера на 1 500 лв. и възлагането му в тежест на ответниците.

При предявяване на спорното право с отделни, но обективно съединени под евентуалност искове, ищецът цели с няколко различни процесуални способа за съдебна защита да постигне един и същ правен резултат – в конкретния случай да бъде прогласена нищожността или да бъде отменено влязлото в сила арбитражно решение. Когато тази процесуална цел е постигната с някой от предявените под евентуалност искове, ищецът притежава право на сторените от него разноски. В конкретния казус, исковото производство е образувано по предявени искове за прогласяване на нищожност или отмяна, като процесуалните представители на банката-ищец са депозирали искова молба и са се явили в две открити съдебни заседание, проведени съответно на 23.10.2025 г. и на 11.12.2025 г. По основния спорен между страните въпрос – наличието на основанията за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗАрб (арбитражно споразумение между страните не е било изобщо сключвано и ответниците в арбитражното производство „УниК. Б. АД и Министърът на финансите като представител на Държавата не са били изобщо надлежно уведомени за неговото образуване и за назначаване на арбитър) страните нито са твърдели, нито е установено по какъвто и да било начин наличието на сключено арбитражно споразумение между тях и в хипотезата, регламентирана в чл. 7, ал. 2 ЗАрб – било то в подписан от тяхна страна документ, било то чрез размяна на писма, телекси, телеграми, електронни съобщения или други средства за комуникация, нито е било навеждано от страна на ответниците в настоящото производство – ищци пред арбитража, че изобщо осъдените с арбитражното решение ответници „УниК. Б. АД и Държавата по някакъв начин са били уведомявани за образуването и провеждането срещу тях на арбитражно производство, нито че са били провеждани заседания, за които те да са били призовавани. Тези обстоятелства са лишили делото от каквато и да било фактическа и правна сложност, именно поради което е уважено и възражението на ответниците в производството пред ВКС по чл. 78, ал. 5 ГПК. В този смисъл, присъденото адвокатско възнаграждение за един адвокат съответства на извършената от процесуалния представител на банката-ищец работа в производството пред ВКС, а конкретният му размер от 1 500 лв. е справедлив и обоснован съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. второ във вр. ал. 1 ЗАдв. В тази връзка следва да се отбележи, че високият материален интерес на делото не може да е единственият фактор за определяне на адвокатския хонорар, тъй като действията, извършени от адвоката, не би следвало да се различават от тези, извършени по дело със сходен предмет, но с по-нисък материален интерес.

С оглед изложеното, съдът намира, че отсъства основание в полза на ищеца „УниК. Б. АД да се присъдят разноски за платено адвокатско възнаграждение в увеличен размер съобразно този, определен и присъден с решението, чието изменение в частта за разноските се иска.

По тези съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо т. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 1492/23.01.2026 г. на „УниК. Б. АД за изменение на решение № 355 от 29.12.2025 г. по т. д. № 811/2025 г. по описа на ВКС в частта му за разноските, представляващи присъдено в полза на банката адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: