ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1126

гр. София, 16.04.2026г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение в закрито заседание на 09 март, две хиляди, двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

Е. А.

като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №246/26 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на ЗК „Л. И. АД със седалище [населено място] срещу решение №221 /12.08.2025 т. по в. гр. д.№ 251/25 на АС-В. Т. , В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение №494/25.11.2024 г. по гр. д. № 173/2024 г., поправено с решение № 149/01.04.2025 г., В ЧАСТТА, с която Русенският окръжен съд е осъдил „Застрахователна компания Лев инс“АД - [населено място], да плати на С. Н. П. от [населено място], сумата представляваща разликата над 35 000 лева до 60 000 лв. - обезщетение по чл. 432 о т К З вр. с чл. 45 о т ЗЗД във вр, с чл. 52 о т ЗЗД за причинените й неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 03.06.2023 г. в [населено място], когато като пешеходец била блъсната пред бл. „Л.“ в [населено място] от л. а. “О. А. с peг. № P 5530 АМ , управляван от В. Д. П. в нарушение на правилата за движение по пътищата при извършване маневра „движение назад“, , ведно със законната лихва върху главниците от 01.08.2023 г. до окончателното им плащане

В КЖ се излагат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон-чл. 52 ЗЗД и чл. 51 ал. 2 ЗЗД.

Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат, уредените в чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК.

Ответникът по жалбата и ищец по иска С. Н. П. не изпраща писмен отговор, но подава насрещна КЖ в срока по чл. 287 ал. 2 ГПК срещу решението в отменителната му част и в частта, с която искът е отхвърлен за сумата над 60 000 лева.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5000 лева/ делото е гражданско по своя характер-чл. 113 предл. второ ГПК / ЗИД ДВ, бр. 100/2019/ намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил в мотивите на обжалвания акт следните свои съображения:

Ищцата С. Н. П. е пострадала като пешеходец при ПТП, настъпило на 03.06.2023 г., в [населено място], на [улица], пред вх.“А“ на бл. „Л.“, причинено от водача на л. а. “О. А. с peг. № P 5530 АМ , управляван от В. Д. П., който при потегляне на заден ход е ударил ищцата със задната част на автомобила. От представените писмени доказателства – епикризи и амбулаторни листи, както и от заключението на съдебномедицинската експертиза, допусната пред първоинстанционния съд, се установява, че при инцидента ищцата е получила охлузни рани на лява лакътна става и лява колянна става, както и фрактура на шийката на лява бедрена кост, която представлява трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник за срок повече от 30 дни. На 03.06.2023 г. - непосредствено след ПТП, ищцата е била настанена в „УМБАЛ К.“ АД – [населено място], Клиника по ортопедия и травматология, където на 05.06.2023 г. е извършена оперативна интервенция – метална остеосинтеза с 3 болта. Изписана е на 12.06.2023 г. с препоръка за продължаване на лечението чрез стационарна рехабилитация и медикаменти. В периода 12.06.2023 г. – 19.06.2023 г. ищцата е била хоспитализирана в отделение ОФРМ на същата болница, където е извършена рехабилитационна програма. Изписана е с подобрен кинезиологичен статус и овладян болков синдром, и с препоръка за продължаване на двигателния режим в домашни условия. Рехабилитация е проведена в периодите 18.09.2023 г.-27.09.2023 г., 28.09.2023 г.- 06.10.2023 г. и 11.10.2023 г.-19.10.2023 г. Проведен е и четвърти курс по рехабилитация, видно от Амбулаторен лист от 01.11.2023 г. Според заключението на вещото лице най-силни и интензивни болки ищцата е изпитвала непосредствено след получаване на травмата, при изкачването й до втория етаж на сградата, където е домът й и настаняването в линейката, при първоначалното хоспитализиране в болницата и след операцията. Изпитвала е болки и след изписването от болницата. Крайникът й е бил подут в продължение на 3 месеца. Приемала е и лекарства по препоръка на съдов хирург. Изходът при подобни счупвания е неясен поради засягането на важни кръвоносни съдове, отговарящи за храненето на костта. B случая е настъпило срастване, което е било рисково и е трябвало да бъде проследявано в рамките на не по-малко от 6 м. Натоварване на крайника следва да е не пo-рано от 4.5 м., а пълното възстановяване - не пo-рано oт 12 м. Костното счупване е сраснало в очакваните срокове. Възстановителният период е продължил пo-дългo заради отоците и страха от ново падане. За в бъдеще се очаква по-ранно настъпване на дегенеративни промени в тазобедрената става, които ще доведат до болки и затруднения в походката. Към момента ищцата изпитва болки и затруднения при екстремни натоварвания и промяна на атмосферното налягане. При високи температури и натоварвания кракът се подува. Извън къщи се придвижва с бастун, но не от болка, а от страх. Обемът на движенията в лявата тазобедрена става е възстановен задоволително, като ограниченията са в минимални граници и не затрудняват извършването на основните битови дейности. В съдебно заседание вещото лице допълва, че ищцата може да направи пълен клек, но това е затруднено и й причинява дискомфорт при изправянето. От заключението на съдебно-психологичната експертиза, допусната пред първата инстанция, се установява, че инцидентът е представлявал силен стресогенен фактор за ищцата, свързан със страх и напрежение. Впоследствие са настъпили травматични последици - безсъние, кошмари, нарушения на апетита, безпокойство, чувство за безпомощност, безнадеждност, повишена тревожност, депресивни нагласи, негативно настроение и умишлено избягване на събития, свързани с инцидента. Вещото лице квалифицира състоянието на ищцата непосредствено след произшествието като невротично разстройство, свързано със стрес и реактивно депресивна симптоматика. Тази симптоматика е отзвучала постепенно след произшествието и към настоящия момент е редуцирала въздействието си в положителна посока, за което има значение и оказаната семейна подкрепа. Вещото лице допуска възможни проявления – при определени обстоятелства – на асоциативни негативни мисли, повишаващи интензитета на стресовите и тревожни маркери.

Въз основа на така преценените доказателства съдът е направил следните фактически и правни изводи:

Действително, получената при произшествието травма - фрактура на шийката на лява бедрена кост, е причинила на ищцата силни и интензивни физически болки непосредствено след инцидента и след оперативната интервенция, които са наложили прием на болкоуспокояващи медикаменти. По време на болничния престой – малко повече от две седмици, и след изписването й - в къщи, за период от около две седмици, ищцата е била на легло, принудена да ползва помощта на своите близки в грижата за хигиената си и личния си тоалет, с всички обичайни притеснения и неудобства от това. На третата седмица от престоя в къщи ищцата е започнала да се движи с патерици, а след това е провела четири курса за рехабилитация, също свързани с физически усилия и страдания. В продължение на около три месеца е имала оток на травмирания крак. Самото счупване е свързано със засягане на важни кръвоносни съдове, а срастването е трябвало да бъде проследявано в рамките на около 6 м. Възстановяването от травмата е настъпило в рамките на година. При преценка на вида и интензитета на търпените неимуществени вреди следва да се съобрази и обстоятелството, че към датата на инцидента ищцата е била на 64 г., което предполага по-продължителен период на възстановяване и опасност от възникване на усложнения. Вещото лице, изготвило съдебномедицинската експертиза, прогнозира по-ранно настъпване на дегенеративни промени в тазобедрената става, което би имало негативно отражение върху двигателната активност. С превес следва да бъде оценено и обстоятелството, че непосредствено след ПТП ищцата е развила невротично разстройство и депресивна 5 симптоматика. Негативните последици върху психиката й са отшумели към днешна дата, но все още имат проявление в ежедневието й – извън къщи ищцата се предвижва с бастун, защото изпитва страх от нова травма. Стандартът на живот и социалноикономическите условия в страната към датата на деликта – м. юни 2023 г., също следва да бъдат съобразени (средна месечна работна заплата пред второто тримесечие на 2023 г. - 1 957 лв., средната брутна годишна заплата на наети по трудово и служебно правоотношение лица - 24 147 лв.). Всички тези обстоятелства, които съдът съобразява при прилагане на принципа по чл. 52 от ЗЗД за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, мотивират извод за по-висок обем и интензитет на търпените от ищцата болки и страдания, съответно – за по-висок размер на дължимото обезщетение. В същото време, обаче, следва да се отчете обстоятелството, че останалите травми при ПТП са леки – охлузвания на лакът и коляно, че възстановителният процес при травмата в тазобедрената става е приключил, че обемът на движение в лявата тазобедрена става е възстановен в задоволителна степен, като ограниченията са в минимални граници и не затрудняват извършването на обичайните, ежедневни дейности в къщи и извън него. Болките в травмирания крайник при промяна на времето са характерни при този вид счупвания, а придвижването с бастун е не заради физически болки, а от страх и предпазливост. Ищцата има силно подкрепяща семейна среда, с помощта на която ще преодолее епизодично проявяващите се негативни психологични последици от инцидента и най-вече страха от нова травма. Предвид тези конкретни обстоятелства, въззивният съд намира, че обезщетение в размер на 60 000 лв. в максимална степен съответства на доказаните по делото страдания и на принципа за справедливост, който следва да бъде съблюдаван от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл. 52 от ЗЗД.

Във връзка с развитите от касатора-застраховател на ГО на виновния водач на МПС основания за касация по ал. 1, т. 1 на чл. 280 ГПК са поставени въпроси, които се свеждат до: критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл. 52 от ЗЗД, за това, дали следва да се вземат предвид при определяне на застрахователното обезщетение по застраховка ГО на водача на МПС и при произнасяне за размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД да вземе в предвид всички наведени доводи и възражения и да посочи кои факти счита за установени и въз основа на какви доказателства, както и да направи задълбочена преценка на общите и специфичните критерии за справедливост на даден етап от развитие на обществото при съблюдаване на конкретните икономически условия в страната, с оглед на нивата на застрахователните покрития към датата на увреждането.

Първият въпрос, според настоящия състав на ВКС,Първо т. о., е разрешен в пълно съответствие с посоченото в мотивите на обжалваното решение, ППВС №4/68 , съгласно което, при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им, но и при отчитане на тяхното значение за размера на вредите. Съдебният състав е отчел всички релевантни към размера на претендираното обезщетение обстоятелства, преценени в тяхната конкретика откъм значимостта им за размера на вредите, отчитайки изключителната тежест на получените тежки травми на пострадалата. Съдът е съобразил и датата на произшествието – 18.12.2018г., и обществено-икономическата конюнктура в страната към този момент.

В своята константна практика по чл. 290 ГПК, ВКС приема, че законовоопределените нива /лимити/ се вземат в предвид само като косвен критерий, наред с всички останали обстоятелства, формиращи размера на обезщетенията за неимуществени вреди, и в никакъв случай не са решаващи. Процесуалните въпроси се основават на процесуални пропуски на съда, каквито, видно от гореизложеното съдържание на мотивите на обжалвания акт, не са допуснати и следователно същите се явяват без значение за изхода по конкретния спор.

От изложеното следва, че жалбоподателят не е обосновал основание за допускане до касация по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК.

По отношение на разноските:

Разноски в полза на ответника по КЖ не се дължат, поради липса на направата на такива по отношение на осъществена защита срещу КЖ на ответното за застрахователно дружество/липсва отговор на КЖ/.

На основание чл. 287 ал. 4 ГПК насрещната КЖ не се разглежда, с оглед недопускането на касационен контрол по отношение на основната КЖ.

С оглед изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №221 /12.08.2025 т. по в. гр. д.№ 251/25 на АС-В. Т. в обжалваната част .

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.