ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1915
Гр. София, 19.06.2025 год.
Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: П. Х.
ИВАНКА АНГЕЛОВА
като изслуша докладваното от съдия П. Х. т. д. № 219/2025 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. П. Р. от [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, против решение № 322 от 30.09.2024 г., постановено по в. гр. д. № 458/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което е потвърдено решение № 409 от 28.03.2024 г. по гр. д. № 3037/2023 г. на Районен съд – Пазарджик в обжалваната част – за отхвърляне на предявените от касатора срещу „Застрахователно акционерно дружество „Д. Б. Живот и Здраве“ АД искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 06.12.2022 г., за разликата над уважения размер от 1 000 лв. до претендирания размер от 7 000 лв., частичен иск от 15 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата; както и за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увредени части и системи на МПС марка „Мерцедес“, модел „Ц 220“, с рег. [рег. номер на МПС] , настъпили в резултат на същото ПТП, за разликата над уважения размер от 937.50 лв. до сумата от 1 312.50 лв. (при претендирани 3 500 лв.), частичен иск от 10 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.12.2022 г. до окончателното изплащане.
В касационната жалба се излага, че въззивното решение е неправилно на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК – материално и процесуално незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд не е съобразил задължителните указания по приложението на чл. 52 ЗЗД, дадени в ППВС № 4/1968 г., както и всички релевантни за обема на вредите обстоятелства, а съобразените такива не са обсъдени в детайли, поради което определеното за справедливо обезщетение в размер на 2 000 лв. е изключително занижено и не е достатъчно да репарира действително претърпените вреди. Според касатора въззивният съдебен състав не е отчел в достатъчна степен конкретните обективни обстоятелства, установени по делото, само формално се е позовал на указаните в ППВС № 4/1968 г. критерии, не е анализирал задълбочено всички получени от пострадалия увреждания, продължителността на лечението и възстановяването му, наличието на трайни физически (белези от разкъсно-контузни рани и охлузвания) и психически увреждания (понижено настроение, тревожност, нарушения на паметта и вниманието, панически страх, редуцирани социални контакти и др.). Касаторът счита за неправилно приложена от въззивния съд и разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Оспорва извода, че поведението на пострадалия стои в пряка причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат в определения от първата инстанция и потвърден от въззивния съд размер от 50 %, като развива доводи в подкрепа на тезата си, че от събраните по делото доказателства не е установено безспорно наличието на принос за настъпването на вредоносния резултат, евентуално – че приносът е не по-голям от 30 %. Моли за отмяна на въззивното решение и за постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски по делото, както и определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в полза на пълномощника му.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване се поставят следните въпроси, които според касатора имат характера на правни, включени са в предмета на спора и са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд: 1. Какво е приложението на въведения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на размера на дължимото обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди и какви са критериите, които следва да бъдат съобразени при определянето на дължимото обезщетение? Как следва да се прилага принципът за справедливост при установена съдебна практика по отношение на приети в съдебната практика долна и горна граница (параметри) на присъждани парични обезщетения за сходен тип травматични увреждания, възстановителен период, видими белези и причинени физически и психически увреждания?; 2. Трябва ли при определяне на обезщетение, необходимо да възмезди търпените неимуществени вреди от ищеца, настъпили от процесното ПТП, решаващият съд да съобрази в достатъчна степен конкретните преживени от ищеца болки и страдания, причинени от процесното ПТП, както и отражението на тази психологическа травма върху бъдещото му емоционално и духовно състояние?; 3. Следва ли решаващият съд да се съобрази със съдържащото се в задължителната и актуална практика на ВКС разбиране за „справедливост“, като критерий, по който следва да бъде определен необходимият размер парично обезщетение за възмездяване на причинените на пострадалия морални вреди, като заместваща „поправянето“ им облага?; 4. Как следва да се прилага принципът за справедливост при установена съдебна практика по отношение на приети в съдебната практика долна и горна граница (параметри) на присъждани парични обезщетения за сходен тип болки и страдания, вследствие на причинени множество увреждания към датата на събитието? Какво е приложното поле на въведения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на размера на дължимото обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди и какви са критериите, съобразени с актуалното приложение на действащата нормативна уредба, които следва да бъдат съобразени при определянето на дължимото обезщетение?; 5. Следва ли да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и да се редуцира определеното обезщетение поради съдебната констатация, че увеличаването на размера на застрахователните лимити не може да бъде водещ критерий за съда при справедливо репариране на неимуществените вреди?; 6. Следва ли да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и да се редуцира определеното обезщетение въпреки обратната тенденция към увеличаване на минималната, респ. средната работна заплата в страната и промяната на икономическата обстановка? и 7. Следва ли да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и да се редуцира определеното обезщетение поради съпричиняване от страна на пострадалия при отсъствие на доказателства за определения размер на съпричиняване от 50 % и причинна връзка между поведението на пострадалия по време на произшествието и настъпилия вредоносен резултат?
Касаторът поддържа наличието на допълнителния критерий за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с позоваване на следните съдебни актове, в противоречие с разрешенията по които се твърди, че се е произнесъл въззивният съд: решение № 131 от 04.01.2016 г. по т. д. № 2592/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 53 от 12.06.2014 г. по т. д. № 1556/2013 г. на ВКС, II т. о. и решение № 157 от 28.10.2014 г. по т. д. № 3040/2014 г. на ВКС, II т. о. – по въпроси №№ 1 – 3; решение № 151 от 12.11.2010 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 169 от 02.10.2013 г. по т. д. № 1643/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/2013 г. на ВКС, I т. о. и решение № 92 ог 24.07.2013 г. по т. д. № 540/2012г. на ВКС, I т. о. – по въпроси №№ 5 и 6 и решение № 117 от 29.07.2016 г. по т. д. № 3806/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 151 от 12.11.2010 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 169 от 02.10.2013 г. по т. д. № 1643/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/2013 г. на ВКС, I т. о. и решение № 92 ог 24.07.2013 г. по т. д. № 540/2012г. на ВКС, I т. о. – по въпрос № 7.
По четвъртия въпрос не се препраща към конкретни съдебни актове на ВКС. Касаторът бланкетно сочи в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, приложим според него по отношение на въпроси №№ 1 – 3.
Релевира се и самостоятелното основание за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, която касаторът обосновава с неправилно тълкуване на обстоятелствата, предвидени в Тълкувателно решение № 1/2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС, очевидно неправилно приложение на разпоредбите на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД и пр.
В постъпил по делото в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор „Застрахователно акционерно дружество „Д. Б. Живот и Здраве“ АД, [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, оспорва наличието на твърдените от касатора основания за допускане на касационното обжалване, а по същество – счита въззивното решение за правилно и законосъобразно, постановено при съобразяване на всички събрани по делото доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 283 ГПК, против подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима, освен в частта, касаеща произнасянето по иска за заплащане на обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. първо ГПК във вр. с чл. 113 ГПК, с оглед цената на предявения иск в размер на 3 500 лв. В тази част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
За да достигне до обжалвания пред касационната инстанция резултат по спора, съставът на въззивния съд на първо място е взел предвид съставения констативен протокол за ПТП, заключението по допуснатата САТЕ и показанията на свидетеля Б., от които е установен следният механизъм на настъпване на ПТП: На 06.12.2022г. в тъмната част на денонощието около 22:40 часа при сухо и ясно време, автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 220“, с рег. [рег. номер на МПС] , управляван от Р. П. Р., се движел по [улица]непосредствено преди изхода на [населено място] в посока към [населено място]; автомобил марка „Ауди“, модел „АЗ“ с рег. [рег. номер на МПС] , управляван от А. М., се движел по [улица]непосредствено след входа на [населено място] за идващите от [населено място]; автомобил марка „Я.“, модел „X Тайп“, с рег. [рег. номер на МПС] , управляван от А. С. С., излизайки от бензиностанция „Лукойл“ след пътен знак „Б2“, не възприема приближаващия автомобил и навлиза по [улица]в лентата, в която се движи автомобил „Мерцедес“ със скорост от около 98 км/ч и включени къси светлини; автомобилът „Я.“ навлиза в зоната на пълния спирачен път на автомобил „Мерцедес“, траекторията на автомобилите се пресича и настъпва кос удар в южната лента за движение на [улица]; скоростта на движение на автомобил „Я.“ в момента на удара с „Мерцедес Ц 220“ е била около 20 км/ч., максимално разрешената скорост в пътния участък е 50 км.; ударът е между предна дясна част на автомобила „Мерцедес“ и предна лява и странична част на автомобил „Я.“, като след него от създалата се кинетична енергия, ударен импулс и действията на водачите, автомобилите придобиват ъглова скорост – автомобилът „Я.“ се завърта в посока по часовниковата стрелка и напуска платното за движение в посока югоизток, автомобилът „Мерцедес“ отклонява траекторията си на движение в посока североизток и навлиза в лентата за насрещно движение, където в този момент се движи автомобилът „Ауди“ със скорост от около 40 км/ч.; настъпва втори удар между автомобил „Мерцедес“ и автомобил „Ауди“ в северната лента за движение на [улица], който е ексцентричен; в момента на удара автомобилът „Мерцедес“ се движи със скорост от около 79 км/ч, а скоростта на лекия автомобил „Ауди“ е около 40 км/ч.; от създалия се въртящ момент и ударен импулс автомобилите се завъртат в посока обратна на часовниковата стрелка, след което се отделят един от друг, автомобилът „Мерцедес“ продължава движението си в посока югоизток, а автомобилът „Ауди“ продължава движението си в посока север и напуска платното за движение; вследствие от ударите водача Р. П. Р. и А. М. получават телесни повреди.
Според експерта, спрямо зоната на осветеност на фаровете, водачът Р. е имал техническата възможност да възприеме опасността, когато е отстоял на около 60 м., а реално е възприел опасността, когато е отстоял на около 60.32 м.; причината за произшествието е това, че водачът А. С. не е възприел приближаващия от ляво автомобил „Мерцедес“, навлязъл е на платното за движение на [улица]и е отнел предимството му; от друга страна Р. се е движил със скорост по-висока от максимално разрешената и по-висока от технически допустимата спрямо далечината на видимост, в случая зоната на осветеност на фаровете, и при движение с тази скорост се е лишил от възможността да предотврати произшествието; произшествието е било предотвратимо, при условие че водачът А. С., възприеме приближаващия автомобил „Мерцедес“, пропусне го, след което се включи в движението на [улица], както и при условие че водачът Р. Р. е управлявал автомобил „Мерцедес“ със скорост, не по-висока от 67 км/ч.
От наличната по делото медицинска документация и заключението на експерта по допуснатата СМЕ, кредитирано от съда, въззивният съдебен състав е приел за установено, че: след ПТП ищецът бил транспортиран до спешно отделение на МБАЛ – Пазарджик и настанен за лечение в хирургичното отделение на болницата в 01:56 часа на 07.12.2022 г.; в отделението бил подложен на клинични, лабораторни и инструментални изследвания и консултации; поставена му била диагноза: контузия на гръдно-коремната област; по време на болничния престой не са се установили данни за увреждане на вътрешните органи и костите в изследваните зони; проведено е лечение с антибиотик, обезболяващи и вливания; на 08.12.2022 г. пострадалият е изписан за лечение в домашни условия; в доболничната помощ е осъществен преглед при ортопед по повод на болки в лява раменна и лява тазобедрена става, като е предписано лечение – обезболяващи и НСПВС; на 09.12.2022 г. Р. бил освидетелстван от съдебен лекар в [населено място], който му издал съдебно-медицинско удостоверение и описал неговите травматични увреждания, представляващи обобщено мекотъканни увреждания – кръвонасядания по главата, гръдния кош, корема и крайниците, охлузвания и разкъсно-контузни рани; при пострадалия е проведено медицинско наблюдение и консервативно медикаментозно лечение, както и хирургична обработка на рана на предна коремна стена; описаните увреждания са резултат на ПТП; възстановителният период е продължил около един месец, като първоначално ищецът е изпитвал интензивни болки, необходим е бил прием на обезболяващи около 2 седмици; травмите са изцяло преминали, не се очакват последици.
По-конкретно претърпените от пострадалия увреждания са следните: контузия на главата с оток по лявото слепоочие с размери 4 х 3 см. (автомобилна травма от отворени еърбеци, вследствие на правилно поставен и сработил обезопасителен колан); оток по лявата буза и масивно кръвонасядане по цялото протежение; отоци и кръвонасядания по лявата ушна мида по цялото протежение; разкъсно – контузна рана на лявата ушна мида с размери 1 х 0.7 см.; контузия на шията с кръвонасядане по врата с размери 10 х 7 см. (коланна травма, вследствие на камшичен удар); контузия на ребрата (коланна травма); контузия на гърдите (коланна травма); контузия на гръдния кош с масивни кръвонасядания и отоци по лявата част на горната гръдна област с размери 21 х 19 см. (коланна травма от правилно сработил обезопасителен колан); контузия на гърба с масивни кръвонасядания и отоци по дясната горна част на гърба с размери 22 х 14 см. (коланна травма); контузия на лявата поясна област с масивно кръвонасядане по задно-страничната повърхност с размери 10 х 9 см. (коланна травма); контузия на дясната поясна област с кръвонасядане към ребрата с размери 20 х 12 см. (коланна травма); охлузване на дясна поясна област с размери 7 х 2 см.; контузия на опашната област с масивно кръвонасядане с размери 24 х 12 см. (коланна травма от камшичен удар); контузия на корема с масивно кръвонасядане по лявата странична област с размери 25 х 19 см. (коланна травма и пряк удар в тази част на МПС); разкъсно – контузна рана на корема с размери 6 см. и белези от 4 броя хирургични конци (втора разкъсно – контузна рана в областта на тялото); контузия на дясно бедро с масивни отоци и кръвонасядания с размери 12 х 12 (травма, вследствие на отворени еърбеци и пряк удар в купето на МПС от друго МПС); контузия на дясното коляно с травматичен оток с размери 9 х 7 см.; контузия на дясната подбедрица с масивни кръвонасядания от средна трета до пръстите; разкъсно – контузна рана (трета в областта на тялото) на дясната подбедрица с размери 1.5 х 0.8 см.; разкъсно – контузна рана на лявата подбедрица (четвърта) към глезена с размери 1 х 1 см.; контузия на лявото коляно с охлузване по предната повърхност с размери 3 х 3 см.; световъртеж, гадене, виене на свят; белези от 4 броя разкъсно – контузни рани.
Тези травми се характеризират с множественост и разпръснатост в различни телесни области и по характер са мекотъканни увреждания. От травмите има белег, представляващ ръбец от рана в лявата слабинна област на предна коремна стена, като при комплексното обсъждане на получените травми и съпоставка с механизма на настъпилото ПТП, заключението на експерта е, че пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан, а травмите, свързани с действието на предпазния колан, са локализирани по хода на лентите му и местата на прикрепване – ляво рамо, гръден кош, корем, поясни области.
Въззивният съд е кредитирал и показанията на свидетеля С., от които се установява, че през първата седмица след произшествието Р. първоначално лежал, но после започнал да става; първите 2-3 дни го водели до тоалетна, а после ставал сам; една седмица Р. бил в шок от катастрофата и постоянно говорел за нея; сега, според свидетеля, Р. е напълно възстановен.
При тази фактическа обстановка, въззивната инстанция е намерила предявения иск за неимуществени вреди за основателен – при установяване на фактическия състав на непозволено увреждане от страна на водача на лек автомобил „Я. Х Тайп“, както и на предпоставките на чл. 432 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя. За основателно е счетено и възражението на ответника за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Съдът е приел, че от заключението на вещото лице по САТЕ е видно, че ищецът е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат с поведението си, като е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, задължаващи го да контролира непрекъснато ППС, което управлява, и при избиране скоростта на движението да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението, като се е движил със скорост по-висока от разрешената. Заключението на експерта е, че, ако Р. се е движел с предписаната от ограничението скорост, ударът с автомобила „Я.“ е можел да се избегне. В тази връзка, решаващият съдебен състав изцяло е споделил съображенията на първоинстанционния съд, който е приел, че е налице съпричиняване и е оценил същото на 50 %. Този извод въззивният съд е мотивирал с аргументи, че е налице равностойност в поведението на двамата водачи, които заедно са допринесли за настъпване на вредоносното събитие.
Относно конкретния справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът е посочил, че съобразява характера и степента на уврежданията, като макар да се касае за множество увреждания, те не са тежки, не се е наложило никакво специално лечение освен обработка на рана, приемани са обезболяващи, престоят в болница е бил един ден, не е установено Р. да е губил съзнание, интензивността на болките е била около една седмица, след което те са отшумели за около месец, ищецът живее сам, съседи са го посещавали и са му помагали първите 2-3 дни, след което той се е справял сам и за около месец се е възстановил, само първата седмица ищецът е бил в шок и говорил за катастрофата.
Съобразявайки всички тези обстоятелства, въззивният съд е приел, че справедливото обезщетение възлиза на сумата от 2 000 лв., като след отчитане на приетия процент на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия (50 %), на ищеца следва да се присъдят 1 000 лв., поради което и първоинстанционното решението в обжалваната част, с което този иск е отхвърлен за горницата над този размер до размера от 7 000 лв. (частичен иск от 15 000 лв.), е потвърдено.
С оглед така формираните от въззивния съд правни изводи настоящият съдебен състав намира, че въведените от касатора основания за допускане на исканата касационна проверка са налице по обобщения въпрос относно приложението на чл. 52 ЗЗД и критериите, въз основа на които съдът следва да определи справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Въпросът е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда за неговия изход, като същевременно по него се установява и твърдяното отклонение от трайноустановената практика на ВКС, вкл. посочената от касатора. С оглед изложеното се доказва наличието на общата и допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на исканото касационно обжалване по така обобщения правен въпрос.
По въпросите, относими към приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, не следва да се допуска касационна проверка. Намаляването на дължимото обезщетение за вреди, причинени от деликт, въз основа на посочената разпоредба, няма връзка с увеличаването на размера на застрахователните лимити и дали то може или не може да бъде водещ критерий за съда при справедливо репариране на неимуществените вреди (въпрос № 5); няма връзка и с „обратната тенденция към увеличаване на минималната, респ. средната работна заплата в страната и промяната на икономическата обстановка“ (въпрос № 6), които обстоятелства могат да касаят единствено определянето на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед съобразяване на конкретните обществено-икономически условия към момента на настъпването на вредите. Предвид изложеното, поставените въпроси не удовлетворяват общото селективно изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК – да са правни и да имат значение за изхода по конкретното дело с оглед уваженото възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Последният въпрос (№ 7) също не покрива горното изискване, но по други съображения, а именно - тъй като касае изцяло обосноваността и законосъобразността на изводите на съда във връзка с преценката му за наличие на съпричиняване и неговия размер, с оглед невъзприемане на защитната теза на страната за „отсъствие на доказателства“ за наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, както и за размера на този принос. Както е разяснено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждането на събраните по делото доказателства. Липсата на надлежно формулиран правен въпрос, покриващ общото изискване за достъп до касация, е достатъчно основание за недопускане на исканото обжалване, поради което касационният съд няма задължение да изследва дали са налице допълнителните селективни предпоставки, на които касаторът се позовава.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че въззивното решение не е очевидно неправилно в частта относно определения принос по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като от съдържанието на съдебния акт не е видно съдът да е приложил превратно закона (в неговия обратен смисъл) или да е допуснал груби нарушения на правилата на формалната логика. Напротив, съставът на въззивния съд се е произнесъл по този спорен между страните въпрос при съобразяване на установения механизъм на произшествието и след съпоставяне на поведението на двамата водачи на МПС, между които е настъпил ударът. По отношение на определеното обезщетение по чл. 52 ЗЗД вече е формиран извод, че въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол, поради което обсъждането на самостоятелното селективно основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК е безпредметно.
На основание чл. 83, ал. 2 ГПК Р. П. Р. е освободен от внасяне на държавна такса за разглеждането на жалбата.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Р. П. Р. от [населено място], против решение № 322 от 30.09.2024 г. по в. гр. д. № 458/2024 г. на Окръжен съд – Пазарджик, в частта, с която е потвърдено решение № 409 от 28.03.2024 г. по гр. д. № 3037/2023 г. на Районен съд – Пазарджик в частта за отхвърляне на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увредени части и системи на МПС марка „Мерцедес“, модел „Ц 220“, с рег. [рег. номер на МПС] , настъпили в резултат на ПТП от 06.12.2022 г., за разликата над уважения размер от 937.50 лв. до сумата от 1 312.50 лв. (при претендирани 3 500 лв.), частичен иск от 10 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.12.2022 г. до окончателното изплащане.
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 322 от 30.09.2024 г. по в. гр. д. № 458/2024 г. на Окръжен съд – Пазарджик, в частта, с която е потвърдено решение № 409 от 28.03.2024 г. по гр. д. № 3037/2023 г. на Районен съд – Пазарджик в частта за отхвърляне на иска на Р. П. Р. по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 06.12.2022 г., за разликата над уважения размер от 1 000 лв. до претендирания размер от 7 000 лв., частичен иск от 15 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.12.2022 г. до окончателното изплащане.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА на председателя на Второ търговско отделение за насрочване в публично съдебно заседание.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред друг състав на Върховен касационен съд само в частта, в която касационната жалба е оставена без разглеждане.
В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: