РЕШЕНИЕ
№ 125
Гр. София, 12.05. 2026 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в публично съдебно заседание на 22.10.2025 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
ИВАНКА АНГЕЛОВА
При участието на секретаря СИЛВИАНА ШИШКОВА
Като изслуша докладваното от съдия ПЕТЯ ХОРОЗОВА
търг. дело № 219/2025 г.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. П. Р. от [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, против решение № 322 от 30.09.2024 г., постановено по в. гр. д. № 458/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, в частта, с която е потвърдено решение № 409 от 28.03.2024 г. по гр. д. № 3037/2023 г. на Районен съд – Пазарджик за отхвърляне на предявения от касатора срещу „Застрахователно акционерно дружество „Д. Б. Живот и Здраве“ АД иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 06.12.2022 г., за разликата над уважения размер от 1 000 лв. до претендирания размер от 7 000 лв., частичен иск от 15 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.12.2022 г.
В касационната жалба се излага, че въззивното решение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК – материално и процесуално незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд не е съобразил задължителните указания по приложението на чл. 52 ЗЗД, дадени в ППВС № 4/1968 г., както и всички релевантни за обема на вредите обстоятелства, а съобразените такива не са обсъдени в детайли, поради което определеното обезщетение от 2 000 лв. е изключително занижено, несправедливо и недостатъчно, за да репарира действително претърпените вреди. Според касатора въззивният съдебен състав не е отчел в достатъчна степен конкретните обективни обстоятелства, установени по делото, формално се е позовал на указаните в ППВС № 4/1968 г. критерии, не е анализирал задълбочено всички получени увреждания, продължителността на лечението и възстановяването му, наличието на трайни физически белези (от разкъсно-контузни рани и охлузвания) и психически увреждания. Касаторът счита за неправилно приложена и разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Оспорва извода на съда, че поведението му стои в пряка причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат в определения размер от 50 %, като излага доводи, че от събраните по делото доказателства не е установено безспорно наличието на принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, евентуално – че приносът не е по-голям от 30 %. Моли за отмяна на въззивното решение и за постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде уважена в претендирания размер, с присъждане на сторените разноски и на адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
В проведеното публично съдебно заседание жалбата се поддържа и се моли за уважаването й. Подробно доводите на касатора са развити и в представената по делото писмена защита.
Ответникът по касация - „Застрахователно акционерно дружество „Д. Б. Живот и Здраве“ АД, чрез процесуалния си пълномощник, оспорва касационната жалба. Счита, че въззивното решение е правилно и законосъобразно, постановено при съобразяване на всички събрани по делото доказателства, и моли същото да бъде оставено в сила.
Становището се поддържа и в публичното съдебно заседание. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обобщения правен въпрос относно приложението на чл. 52 ЗЗД и критериите, въз основа на които съдът следва да определи справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от деликт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като съобрази доводите на страните по предмета на спора, съобразно правилото на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:
Съставът на въззивния съд е установил фактическа обстановка, според която произшествието е настъпило на 06.12.2022 г. в тъмната част на денонощието, около 22.40 ч. при сухо и ясно време; автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 220“, с рег. [рег. номер на МПС] , управляван от Р. П. Р., се движел по [улица], непосредствено преди изхода на [населено място] в посока към [населено място]; автомобил марка „Ауди“, модел „АЗ“ с рег. [рег. номер на МПС] , управляван от А. М., се движел по [улица], непосредствено след входа на [населено място] за идващите от [населено място]; автомобил марка „Я.“, модел „X Тайп“, с рег. [рег. номер на МПС] , управляван от А. С. С., излизайки от бензиностанция „Лукойл“ след пътен знак „Б2“, не възприема приближаващия автомобил и навлиза по [улица]в лентата, в която се движи автомобил „Мерцедес“ със скорост от около 98 км/ч. и включени къси светлини; автомобилът „Я.“ навлиза в зоната на пълния спирачен път на автомобил „Мерцедес“, траекторията на автомобилите се пресича и настъпва кос удар в южната лента за движение на [улица]; скоростта на движение на автомобил „Я.“ в момента на удара с „Мерцедес Ц 220“ е била около 20 км/ч., максимално разрешената скорост в пътния участък е 50 км/ч.; ударът е между предна дясна част на автомобила „Мерцедес“ и предна лява и странична част на автомобил „Я.“; след него от създалата се кинетична енергия, ударен импулс и действията на водачите, автомобилите придобиват ъглова скорост – автомобилът „Я.“ се завърта в посока по часовниковата стрелка и напуска платното за движение в посока югоизток, автомобилът „Мерцедес“ отклонява траекторията си на движение в посока североизток и навлиза в лентата за насрещно движение, където в този момент се движи автомобилът „Ауди“ със скорост от около 40 км/ч.; настъпва втори удар между автомобил „Мерцедес“ и автомобил „Ауди“ в северната лента за движение на [улица], който е ексцентричен; в момента на удара автомобилът „Мерцедес“ се движи със скорост от около 79 км/ч, а скоростта на лекия автомобил „Ауди“ е около 40 км/ч.; от създалия се въртящ момент и ударен импулс автомобилите се завъртат в посока, обратна на часовниковата стрелка, след което се отделят един от друг, автомобилът „Мерцедес“ продължава движението си на югоизток, а автомобилът „Ауди“ продължава движението си в посока север и напуска платното за движение.
Според вещото лице по САТЕ спрямо зоната на осветеност на фаровете водачът Р. Р. е имал техническата възможност да възприеме опасността на пътя, когато е отстоял на около 60 м.; причината за произшествието е това, че водачът А. С. не е възприел приближаващия се автомобил „Мерцедес“, навлязъл е на платното за движение и е отнел предимството му; от друга страна Р. Р. се е движил със скорост, по-висока от максимално разрешената и по-висока от технически допустимата спрямо далечината на видимост, в случая - зоната на осветеност на фаровете, и при движението с тази скорост се е лишил от възможността да предотврати произшествието; ПТП е било предотвратимо, както ако водачът А. С. бе пропуснал приближаващия автомобил „Мерцедес“, така и ако водачът Р. Р. бе управлявал автомобила със скорост, не по-висока от 67 км/ч.
От наличната медицинската документация и заключението на вещото лице по допуснатата СМЕ въззивният съдебен състав е приел за установено, че след ПТП ищецът бил транспортиран до спешно отделение на МБАЛ – Пазарджик и настанен за лечение в хирургичното отделение на болницата; там бил подложен на клинични, лабораторни и инструментални изследвания и консултации; поставена му била диагноза: контузия на гръдно-коремната област; по време на болничния престой не са установени данни за увреждане на вътрешните органи и костите в изследваните зони; проведено е лечение с антибиотик, обезболяващи и вливания; на 08.12.2022 г. пострадалият е изписан за лечение в домашни условия; в доболничната помощ е осъществен преглед при ортопед по повод на болки в лява раменна и лява тазобедрена става, като е предписано лечение – обезболяващи и НСПВС; на 09.12.2022 г. Р. Р. бил освидетелстван от съдебен лекар в [населено място], който му издал съдебно-медицинско удостоверение и описал неговите травматични увреждания, представляващи мекотъканни увреждания – кръвонасядания по главата, гръдния кош, корема и крайниците, охлузвания и разкъсно-контузни рани; при пострадалия е проведено медицинско наблюдение и консервативно медикаментозно лечение, както и хирургична обработка на рана на предна коремна стена; описаните увреждания са резултат на ПТП; възстановителният период е продължил около един месец, като първоначално ищецът е изпитвал интензивни болки, необходим е бил прием на обезболяващи около 2 седмици; травмите са изцяло преминали, не се очакват последици.
Конкретно претърпените от пострадалия увреждания са следните: контузия на главата с оток по лявото слепоочие с размери 4 х 3 см. (автомобилна травма от отворени еърбеци, вследствие на правилно поставен и сработил обезопасителен колан); оток по лявата буза и масивно кръвонасядане по цялото протежение; отоци и кръвонасядания по лявата ушна мида по цялото протежение; разкъсно – контузна рана на лявата ушна мида с размери 1 х 0.7 см.; контузия на шията с кръвонасядане по врата с размери 10 х 7 см. (коланна травма, вследствие на камшичен удар); контузия на ребрата (коланна травма); контузия на гърдите (коланна травма); контузия на гръдния кош с масивни кръвонасядания и отоци по лявата част на горната гръдна област с размери 21 х 19 см. (коланна травма от правилно сработил обезопасителен колан); контузия на гърба с масивни кръвонасядания и отоци по дясната горна част на гърба с размери 22 х 14 см. (коланна травма); контузия на лявата поясна област с масивно кръвонасядане по задно-страничната повърхност с размери 10 х 9 см. (коланна травма); контузия на дясната поясна област с кръвонасядане към ребрата с размери 20 х 12 см. (коланна травма); охлузване на дясна поясна област с размери 7 х 2 см.; контузия на опашната област с масивно кръвонасядане с размери 24 х 12 см. (коланна травма от камшичен удар); контузия на корема с масивно кръвонасядане по лявата странична област с размери 25 х 19 см. (коланна травма и пряк удар в тази част на МПС); разкъсно – контузна рана на корема с размери 6 см. и белези от 4 броя хирургични конци (втора разкъсно – контузна рана в областта на тялото); контузия на дясно бедро с масивни отоци и кръвонасядания с размери 12 х 12 (травма, вследствие на отворени еърбеци и пряк удар в купето на МПС от друго МПС); контузия на дясното коляно с травматичен оток с размери 9 х 7 см.; контузия на дясната подбедрица с масивни кръвонасядания от средна трета до пръстите; разкъсно – контузна рана (трета в областта на тялото) на дясната подбедрица с размери 1.5 х 0.8 см.; разкъсно – контузна рана на лявата подбедрица (четвърта) към глезена с размери 1 х 1 см.; контузия на лявото коляно с охлузване по предната повърхност с размери 3 х 3 см.; световъртеж, гадене, виене на свят; белези от 4 броя разкъсно – контузни рани. Посочените мекотъканни увреждания се характеризират с множественост и разпръснатост в различни телесни области; от травмите е останал белег, представляващ ръбец от рана в лявата слабинна област на предна коремна стена.
Въззивният съд е кредитирал и показанията на свидетеля С., според които през първата седмица след произшествието пострадалият Р. Р. първоначално лежал, но после започнал да става; първите 2-3 дни го водели до тоалетната, а после ставал сам; една седмица бил в шок от катастрофата и постоянно говорел за нея; сега е напълно възстановен.
При тази фактическа обстановка съставът на въззивния съд на първо място е преценил, че пострадалият е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, задължаващи го да контролира непрекъснато ППС, което управлява, и при избиране скоростта на движението да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението, като се е движил със скорост по-висока от разрешената. Ако Р. Р. се бе движил с предписаната от ограничението скорост, ударът с автомобила „Я.“ е щял да бъде избегнат. В тази връзка решаващият съдебен състав изцяло е споделил съображенията на първоинстанционния съд, който е приел, че е налице съпричиняване и е оценил същото на 50 %. Този извод е мотивиран с аргументи за равностойност в поведението на двамата водачи, допринесло за настъпване на вредоносното събитие.
Относно конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът е посочил, че съобразява характера и степента на уврежданията, като макар да се касае за множество увреждания, те не са тежки, не се е наложило специално лечение освен обработка на рана, приемани са обезболяващи, престоят в болница е бил един ден, не е установено Р. Р. да е губил съзнание, интензивността на болките е била около една седмица, след което те са отшумели за около месец, ищецът живее сам, съседи са го посещавали и са му помагали първите 2-3 дни, след което той се е справял сам и за около месец се е възстановил, само първата седмица ищецът е бил в шок и говорел за катастрофата.
При съобразяване на горните обстоятелства въззивният съд е приел, че справедливото обезщетение възлиза на сумата от 2 000 лв., като след отчитане на приетия процент на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия (50 %) е заключил, че следва да му бъде присъдено обезщетение в размер на 1 000 лв.
По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, ръководна роля имат задължителните за съдилищата постановки на ППВС № 4/1968 г., доразвити с трайната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, вкл. и на настоящия съдебен състав, според които понятието „справедливост” в нормата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е винаги предпоставено от редица обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. При наличието на телесни увреждания, тези обстоятелства са свързани с характера и тежестта на увредите, интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици, степента на възстановяване, получените загрозявания и осакатявания и пр. Всички относими към установяване на обема на вредите обстоятелства, в това число и икономическата конюнктура към момента на увреждането, която има значение за обществено-оправданата мярка за справедливост, следва да бъдат обсъдени от съда и въз основа на анализа и на съвкупната им оценка да се определи паричният еквивалент на вредите. Когато съдът само е изброил релевантните за определяне на обезщетението факти, но не е формирал оценъчен извод за техния принос спрямо вида и обхвата на вредите или неправилно е преценил последните, критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД се явява нарушен.
С оглед отговора на правния въпрос, обжалваното решение в частта относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се преценява като частично неправилно – незаконосъобразно и необосновано.
Съставът на въззивния съд не е обсъдил достатъчно задълбочено всички релевантни за определяне на обезщетението и установени по делото факти, в резултат на което и оценъчният му извод за обема на вредите е неточен. При постановяване на решението съдът е поставил акцент върху обстоятелството, че получените наранявания не са тежки, не са наложили някакво специално лечение, възстановителният период е кратък и липсват негативни последици от медицинска гледна точка. Въззивният съд обаче не е отчел адекватно изключително големия брой на причинените травматични увреждания, разположени върху цялото тяло на пострадалия (с отоци, масивни кръвонасядания и разкъсно-контузни рани, буквално от главата до пръстите на краката). Травмите, макар и повърхностни (мекотъканни), са довели до интензивни болки през първите две седмици, съобразно неоспореното експертно заключение по СМЕ (а не както е приел въззивният съд – в рамките само на една седмица), както и са причинили страдания, неудобства и негативни изживявания за период от един месец. Горното следва да се преценява в съвкупност и с неминуемо преживяния от пострадалия силен стрес предвид механизма на самото произшествие (вкл. поради претърпения двукратен сблъсък с останалите участващи в ПТП леки автомобили), описан от свидетеля като силен шок непосредствено след катастрофата и в продължение на една седмица, който не е съобразен в нужната степен от съда. В обжалваното решение липсват и данни за отчитане на икономическата конюнктура към съответния момент на ПТП – 06.12.2022 г., като отправна точка за определяне на справедливо по смисъла на закона обезщетение за неимуществени вреди съобразно продължителността на лечебно-възстановителния период, като определеното от въззивния съд обезщетение от 2 000 лв. категорично не съответства на обема на понесените от касатора неимуществени вреди. При съобразяване на всичко тук изложено, настоящият съдебен състав намира, че определеното от въззивния съд обезщетение по чл. 52 ЗЗД е необосновано занижено и че справедливото обезщетение за понесените от Р. П. Р. неимуществени вреди следва да възлиза на 5 000 лв. (2 556.46 евро).
Неоснователни са оплакванията на касатора срещу правилността на изводите на въззивния съд относно наличието и размера на съпричиняването на вредите от страна на пострадалия (по въпросите, касаещи приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, касационно обжалване не е допуснато). Преценката на съда за наличието на принос е направена в съответствие с правилата за това. При дължимата съпоставка на поведението на виновния водач и на пострадалия за установяване на конкретния принос на последния съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, каквато е извършена и от въззивния съд, настоящият съдебен състав констатира следното: Макар поведението на делинквента А. С. С. да е първопричина за настъпване на произшествието, от страна на касатора също са допуснати съществени закононарушения на правилата за движение по пътищата, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с вредоносния резултат, които са надлежно съобразени от въззивния съд. Освен че е управлявал автомобила със скорост, двукратно надвишаваща позволената в съответния участък от 50 км/ч, Р. Р. е шофирал в тъмната част на денонощието при къси светлини. Последното му е попречило своевременно да възприеме опасността и да и намали скоростта си на движение, като видно от заключението на вещото лице, ПТП би могло да бъде предотвратено, ако той се бе движил със скорост от 67 км/ч. Предвид изложеното приетото в обжалваното решение, че приносът на пострадалия възлиза на 50 %, се преценява като обосновано и законосъобразно. Оплакванията в касационната жалба, касаещи правилността на заключението по САТЕ, възприето от съда като обективно и компетентно изготвено и послужило за формиране на крайните му изводи, са неоснователни и недоказани. Въпреки извършеното оспорване на заключението в отделни негови части касаторът не е поискал проверката му пред първоинстанционния съд, а във въззивната инстанция изрично е заявил, че не поддържа доказателственото си искане за назначаване на повторна САТЕ.
По изложените съображения, касационната жалба се явява основателна за сумата от 1 500 лв. (равностойни на 766.94 евро), представляваща разлика между присъдената сума от 1 000 лв. и дължимата такава от 2 500 лв., формирана след приспадане от така определеното от настоящия съдебен състав обезщетение за неимуществени вреди на приноса на пострадалия. В тази част обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което в полза на касатора да се присъди сумата от 766.94 евро, ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.12.2022 г. до окончателното изплащане на задължението. В останалата допусната до касационно обжалване част въззивното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед този краен резултат по спора, ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати следните суми – дължимата държавна такса за всички инстанции в размер на 76.69 евро на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и адвокатско възнаграждение в размер на 115 евро. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 322 от 30.09.2024 г., постановено по в. гр. д. № 458/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, в частта, с която е потвърдено решение № 409 от 28.03.2024 г. по гр. д. № 3037/2023 г. на Районен съд – Пазарджик за отхвърляне на предявения от Р. П. Р. срещу „Застрахователно акционерно дружество „Д. Б. Живот и Здраве“ АД иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 06.12.2022 г., за разликата над уважения размер от 1 000 лв. до 2 500 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.12.2022 г., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 КЗ „Застрахователно акционерно дружество „Д. Б. Живот и Здраве“ АД да заплати на Р. П. Р. с ЕГН [ЕГН] сумата 766.94 евро (равностойни на 1 500 лв. - разлика над присъдените 1 000 лв. до дължимите 2 500 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 06.12.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.12.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 322 от 30.09.2024 г. по в. гр. д. № 458/2024 г. на Окръжен съд – Пазарджик съд в останалата допусната до касационно обжалване част.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „Д. Б. Живот и Здраве“ АД да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за производството в размер на 76.69 евро.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „Д. Б. Живот и Здраве“ АД да заплати на адв. Д. С. Т. от САК сумата 115 евро – адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.
ОСЪЖДА Р. П. Р. с ЕГН [ЕГН] да заплати на „Застрахователно акционерно дружество „Д. Б. Живот и Здраве“ АД сумата 100 евро – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: