ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3167

гр. София, 19.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ДОРА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1039 по описа за 2025 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. П. Г., представлявана от адв. Б., срещу Решение № 260 от 25.11.2024 г. по в. гр. д. № 412/2024 г. на Окръжен съд – Габрово, с което, като е потвърдено Решение № 310/18.06.2024 г., постановено по гр. дело № 1755/2023 г. по описа на РС – Габрово, е отхвърлен предявеният от касатора против Й. К. Х. иск за прогласяване поради липса на предмет на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за нищожна на клаузата от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ..., том ..., рег. № ..., дело № 126/07.05.2021 г. на нотариус И. И., рег. № 095 на Нотариалната камара, с която дарителят Х. К. Х. учредява право на ползване върху самостоятелни обекти, подробно описани в договора, в полза на Й. К. Х. докато е жив и безвъзмездно.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Оспорва се извода на съда за действителност на клаузата от договора за дарение. Искането е за отмяна на въззивното решение и уважаване на иска.

Допускането на касационно обжалване касаторът основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК, позовавайки се очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът по касационната жалба Й. К. Х. е подал отговор на жалбата, в която изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, приема следното – касационната жалба а подадена от страна с интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно между страните, че К. Х. Х. придобил 1/4 ид. ч. от правото на собственост върху апартамент № ..., находящ се в сграда с идентификатор № ... с адрес - [населено място], [улица], и самостоятелен обект в сграда с идентификатор №.... – гараж, по наследство от М. Н. Х., починала на 29.01.2021 година. Останалите 3/4 ид. ч. от правото на собственост върху тези имоти той получил по дарение от своя баща Х. К. Х., оформено с нотариален акт № ..., том ..., рег. № ..., н. д. № 126/07.05.2021 г., на нотариус И. И., рег. № 095 на НК. С този нотариален акт дарителят Х. К. Х., действащ чрез пълномощника си Й. К. Х., упълномощен с нотариално заверено пълномощно от 05.05.2021 г., запазил за себе си правото на ползване върху дарените идеални части от правото на собственост върху имотите докато е жив (същият починал на 21.03.2022 г.), като учредил безвъзмездно и пожизнено право на ползване върху тях и в полза на Й. К. Х..

С договор за продажба, оформен с нотариален акт № ..., том ..., рег. № ..., дело № 500/28.07.2022 г., на нотариус П. К., рег. № 299 на НК, К. Х. К. продал на ищцата И. Г. процесните имоти, като продавачът запазил за себе си правото на ползване върху тях пожизнено и безвъзмездно.

При обосноваване на правните си изводи въззивният съд, препратил на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, посочил, че невъзможността на предмета като основание за нищожност на договора може да бъде правна или фактическа. Позовал се е в този смисъл на разясненията, дадени в мотивите на ТР № 3/2014 г. по тълк. дело № 3/14 г. на ОСГК на ВКС, съобразно които фактическата невъзможност на предмета означава, че той не съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е индивидуално определена вещ, и тя е погинала преди постигане на съгласието. Цитирал е постановките в тълкувателното решение, че правната невъзможност на предмета означава, че за неговото възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка, както и че тя (правната пречка) може да се изразява в нормативно уредени забрани за извършване на сделката или ограничения за обособяването на обекта. Позовавайки се на разрешенията, дадени в постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 14 от 20.03.2015 г. по гр. д. № 5426/2014 г. на ІІ ГО на ВКС, Решение № 948 от 11.07.2008 г. по гр. д. № 2797/2007 г. на ІV ГО на ВКС и Решение № 268 от 23.06.2011 г. по гр. д. № 965/2010 г. на ІV ГО на ВКС, е допълнил, че няма пречка да се договаря в полза на трето лице, както и че липсва законова забрана вещното право на ползване да се учреди в полза на няколко лица, които да го упражняват съвместно. Окръжният съд е посочил, че страните по договора за дарение изрично са се съгласили вещното право на ползване върху ѕ ид. ч. да остане за дарителя и неговия брат, в която част договорът не е без предмет, тъй като дарителят не се е разпоредил с повече от притежаваното. Приел е, че не е налице пречка двете сделки да бъдат оформени в един и същ нотариален акт, след като специалната форма за учредяване на вещно право на ползване върху недвижим имот е спазена.

При тези мотиви искът за прогласяване за нищожна на клаузата в договора за дарение за учредяване вещно право на ползване върху дарените имоти до обема от ѕ ид. ч. в полза на Й. К. Х. е счетен за неоснователен и решението на първоинстанционния съд е потвърдено.

Касационният жалбоподател поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл по следните значими за изхода на делото въпроси:

1.„В случаите, когато собственикът на недвижим имот продава или дарява имота на друго лице, като запазва правото на ползване за себе си и за трето лице без в акта да е посочено, че правото на ползване ще се упражнява съвместно, в чия полза се приема, че това право е учредено – за третото лице или за продавача/дарител?“;

2.„Допустимо ли е повторно нотариално прехвърляне на правото на ползване от прехвърлителя, след като върху същите идеални част от имота той вече е запазил за себе си правото на ползване?“;

3.„На кого принадлежи правото на ползване – на този, чийто акт е вписан първи, или поредността на вписване е без значение?“.

Позовава се на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в Решение № 948 от 11.07.2008 г. на ВКС по гр. д. № 2797/2007 г., IV ГО. Същевременно поддържа, че произнасянето на ВКС по тях би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по нито един от повдигнатите въпроси. Те не отговарят на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК да са с обуславящ изводите на въззивния съд характер. Правен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който, включен в предмета на спора, е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Формулираните в първите два пункта въпроси са отправени в контекста на оплакванията на касатора срещу заключението на въззивния съд за липса на законова пречка правото на ползване върху недвижим имот да се упражнява съвместно от две (или повече) лица. Въззивният съд не е давал отговор нито на въпроса отчуждил ли е ползувателят своето право, нито какво е значението на поредността на вписванията, защото те не са били част от спорното право. При липса на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК е безпредметно изследването налице ли са допълнителните условия по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване.

Атакувното решение не е и очевидно неправилно. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на ответника по касация Й. К. Х. следва да се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение в доказания размер от 2 500 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 260 от 25.11.2024 г. по в. гр. д. № 412/2024 г. на Окръжен съд – Габрово.

ОСЪЖДА И. П. Г., ЕГН: [ЕГН], да заплати на Й. К. Х., ЕГН: [ЕГН], сумата от 2 500 (две хиляди и петстотин) лева - разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.