4определение по гр. д.№ 961 от 2025 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделениеОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3159

гр.София, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесета и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Т. Г.

М. Д.

след като изслуша докладваното от съдия Т. Г. гр. д.№ 961 по описа за 2025 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 във връзка с чл. 280 ГПК.

Образувано е по подадена от К. Е. К., К. Д. К. и П. Н. К. касационна жалба срещу решение № 1533 от 17.12.2024 г. по гр. д.№ 2923 от 2024 г. на Пловдивския окръжен съд, VI състав, с което:

- е потвърдено решение № 3123 от 11.07.2024 г. по гр. д.№ 12139 от 2023 г. на Пловдивския районен съд за уважаване на предявения от С. Е. К.- И. срещу К. Е. К., К. Д. К. и П. Н. К. иск по чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на прехвърлени с договор за замяна, обективиран с нотариален акт № 17 от 12.01.2023 г., идеални части от четири недвижими имота, а именно: 1. 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта на [населено място], обл.Пловдив, одобрена със заповед № РД-18-820 от 25.11.2019 г. на ИД на АГКК, находящ се в [населено място], м.“Ч.“, с площ от 1 998 кв. м.; 2. 1/4 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта на [населено място], обл.Пловдив, одобрена със заповед № РД-18-820 от 25.11.2019 г. на ИД на АГКК, находящ се в [населено място], м.“Ч.“, с площ от 13 336 кв. м.; 3. 1/4 ид. ч. от имот с идентификатор ***по кадастралната карта на [населено място], обл.Пловдив, одобрена със заповед № РД-18-820 от 25.11.2019 г. на ИД на АГКК, находящ се в [населено място], м.“Ч.“, с площ от 3 000 кв. м. и 4. 1/4 ид. ч. от имот с идентификатор ***по кадастралната карта на [населено място], обл.Пловдив, одобрена със заповед № РД-18-820 от 25.11.2019 г. на ИД на АГКК, находящ се в [населено място], м.“С. “, с площ от 3 499 кв. м.,

- е потвърдено определение № 10470 от 23.08.2024 г. по същото дело, с което е оставена без уважение молбата на К. Е. К., К. Д. К. и П. Н. К. за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските и

- К. Е. К., К. Д. К. и П. Н. К. са осъдени да заплатят на С. Е. К.- И. разноски за въззивното производство в размер на 400 лв.

В писмен отговор от 05.02.2025 г. ответницата по касационната жалба С. Е. К.- И. е оспорила същата като процесуално недопустима. Моли жалбата да бъде оставена без разглеждане, евентуално - да не бъде допускана до касационно разглеждане или въззивното решение да бъде потвърдено.

С молба вх.№ 10993 от 11.06.2025 г. С. Е. К.- И. е поискала касационното производство да бъде прекратено поради недопустимост на жалбата и да й бъде издаден заверен препис от влязлото в сила въззивно решение.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по искането в молбата на С. К.- И. приема следното: Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.

В конкретния случай предмет на касационното обжалване е въззивно решение по иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на идеални части от четири недвижими имота, описани в нотариален акт за замяна № 17 от 12.01.2023 г. Този иск е облигационен, а не вещен. В този смисъл е последователната практика на ВКС, например определение № 403 от 26.10.2020 г. по ч. гр. д.№ 2882 от 2020 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 254 от 25.05.2017 г. по ч. гр. д.№ 553 от 2017 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 283 от 19.12.2016 г. по гр. д.№ 4983 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г. о., определение № 32 от 28.01.2013 г. по ч. гр. д.№ 9 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г. о. и др. Поради това постановеното по този иск въззивно решение не попада в посочените в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК изключения.

Цената на горепосочения иск се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 във връзка с т. 2 ГПК въз основа на данъчната оценка на имотите - предмет на договора за замяна от 12.01.2023 г. и на иска за изкупуване. Видно от посоченото в самия нотариален акт № 17 от 12.01.2023 г., общата данъчна оценка на прехвърлените с този нотариален акт идеални части от четирите имота е 770,31 лв. От представените по делото удостоверения за данъчна оценка, находащи се на лист 18, 19, 20 и 21 от първоинстанционното дело, се установява, че данъчната оценка на всеки един от четирите имота е следната: 337,80 лв. за имот с идентификатор ***; 1 306,90 лв. за имот с идентификатор ***; 507,20 лв. за имот с идентификатор ***и 591,50 лв. за имот с идентификатор ***. Или общо четирите имота са с данъчна оценка от 2 743,40 лв., а данъчната оценка на прехвърлената част от тези имоти възлиза на 770,31 лв. Следователно цената на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване, определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 във връзка с т. 2 ГПК, е под 5 000 лв. Ето защо, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното решение по този иск не подлежи на касационно обжалване, поради което подадената от К. Е. К., К. Д. К. и П. Н. К. касационна жалба срещу решението на Пловдивския окръжен съд следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.

Без разглеждане като недопустима следва да бъде оставена касационната жалба срещу въззивното решение и в частта му, с която е потвърдено определението от 23.08.2024 г. на Пловдивския районен съд за отказ да бъде изменено първоинстанционното решение в частта за разноските. След като решението по конкретното дело не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК не подлежи на обжалване пред ВКС въззивното решение /имащо характер на определение/ и в частта му, с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение по чл. 248 ГПК.

Воден от горното, съставът на първо гражданско отделение на Гражданска колегия на Върховния касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на К. Е. К., К. Д. К. и П. Н. К. срещу решение № 1533 от 17.12.2024 г. по гр. д.№ 2923 от 2024 г. на Пловдивския окръжен съд, VI състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д.№ 961 от 2025 г. на ВКС, ГК, първо г. о.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.

Молбата на С. Е. К.- И. за издаване на заверен препис от влязлото в сила решение на въззивния съд да се докладва за произнасяне след влизане в сила на настоящото определение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.