Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Й. К. Членове: ПЕТЯ Ж. П. при секретар М. Д. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията П. Ж. по административно дело № 3719 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби – на „КЦМ“ АД, гр. Пловдив, чрез изпълнителния директор И. Д. и на директора на А. М. чрез юрк. Е. Д. против Решение № 134/25.01.2022 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 2014/2021 г.

Дружеството обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № BG 003000-PK17-PA9/22.11.2019 г. на органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) Тракийска на А. М. за установеното задължение за акциз за данъчни периоди 2016 г. – 2019 г. в размер на 170 462,79 лева и лихви за забава в размер на 27 707 лева, на основание чл. 20, ал.2, т. 21 ЗАДС.

В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност и необоснованост на решението, поради нарушение на материалния закон и неправилна преценка на притежаваното от „КЦМ“ АД удостоверение за освободен от акциз краен потребител (УОАКП). Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че издаденото на дружеството УОАКП № BG 003000Е0150/25.04.2014 г. не се отнася за обект „Ново оловно производство“ след като в самото удостоверение е посочено, че местонахождението на обекта, където ще се получават и използват енергийните продукти е гр.Пловдив, ул. „Асеновградско шосе“ /Индустриална зона/, където е седалището на дружеството но и място, където то извършва цялостно икономическата си дейност. Сочи, че преценката за издаване на удостоверение за всеки обект съгласно чл. 24а, ал. 2 ЗАДС е на митническия орган, а в случая компетентният орган е издал едно удостоверение за освободен от акциз краен потребител, което потвърждава твърденията му, че обект е мястото, където[Фирма 3] извършва цялостно икономическата си дейност. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част.

Директорът на А. М. обжалва решението в частта, в която е отменен ревизионен акт № BG 003000-PK17-PA9/22.11.2019 г. на органи по приходите при ТД Тракийска на А. М. в частта на установеното задължение за акциз за данъчни периоди 2014 г. – 2015 г. в размер на 34 704,55 лева и лихви за забава в размер на 5 604,87 лева, на основание чл. 20, ал.2, т. 21 ЗАДС.

В касационната жалба са изложени доводи, че решението в тази обжалвана част е неправилно, поради нарушение на материалния закон, немотивирано и необосновано. Сочи се за установен факта, че за енергиен продукт „каменни въглища, дори на прах, но не англомерирани –„антрацит“ няма технологична възможност за използването им в окислително-редукционните процеси при добиване на олово в обект „Завод за оловно производство“, независимо, че акцизната стока е обхваната от издаденото УОАКП № BG 003000Е0150/25.04.2014 г. Счита, че установената техническа невъзможност за използване на „каменни въглища, дори на прах, но не англомерирани –„антрацит“ при добиване на олово от обект „Завод за оловно производство“, по косвен начин доказва, че енергийния продукт е използван в друг обект, а именно в новия обект преди издаване на разрешителното му. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Всяка от страните, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба на насрещната страна, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор, като директорът на А. М. чрез юрисконсулт Енева и в открито съдебно заседание.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура за неоснователност на касационната жалба на „КЦМ“ АД и основателност на касационната жалба на Директорът на А. М.

Върховния административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от страните по делото, срещу тази част от решението, която е неблагоприятна за всяка от тях и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. При разглеждането им по същество, съдът съобрази следното:

Делото е във фаза на втора касация, след постановяване на решение № 8777 от 21.07.2021г. по адм. дело № 13.6082021г. на ВАС, първо отделение, с което е отменено решение № 2031/12.11.2020 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 714/2020 г. в частта, в която е отхвърлена жалбата на „КЦМ“ АД против ревизионен акт № BG003000-PK17-PA9/22.11.2019 г. на органи по приходите при Териториална дирекция Тракийска на А. М. по отношение на установеното задължение за акциз на основание чл. 20, ал. 2, т. 21 от ЗАДС в общ размер на 205 167.34 лева и лихви за забава в размер 33 347.87 лева за данъчни периоди 2014 г. – 2019 г.

С оспореното в настоящото производство решение № 134/25.01.2022 г., постановено по адм. дело № 2014/2021 г. на Административен съд – Пловдив, е отменен ревизионен акт № BG 003000-PK17-РА9/22.11.2019 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция "Тракийска" на Агенция "Митници", потвърден с решение № Р-138/32-44473 от 10.02.2020 г. на директора на Агенция "Митници", в частта относно допълнително установено задължение за акциз на основание чл. 20, ал. 2, т. 21 от ЗАДС за данъчни периоди 2014 г. – 2015 г. в общ размер на 34 704, 55 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 5 640, 87 лв. и отхвърлена жалбата на „КЦМ“ АД, гр. Пловдив в останалата част относно допълнително установено задължение за акциз на основание чл. 20, ал. 2, т. 21 от ЗАДС за данъчни периоди 2016 г. – 2019 г. в общ размер на 170 462, 79 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 27 707 лв., както и са присъдени разноски на страните съразмерно с уважената и отхвърлената част.

За да отхвърли оспорването на ревизионния акт, в частта на определеното задължение за акциз на основание чл. 20, ал. 2, т. 21 ЗАДС за данъчни периоди 2016 г. – 2019 г. в размер на 170 462,79 лева и лихви за забава в размер на 27 707 лева, съдът е приел, че жалбоподателят не е изпълнил изискването на чл. 24а, ал.2 ЗАДС - да разполага с издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител (УОАКП) за всеки обект, в който ще се използват енергийни продукти.

От фактическа страна съдът е установил, че за ревизираните периоди на „КЦМ“ АД са издадени две удостоверения за освободен от акциз краен потребител – УОАКП № BG 003000Е0109/17.01.2012 г., прекратено на 30.04.2014 г. и УОАКП № BG 003000Е0150/25.04.2014 г., връчено на 30.04.2014 г. и прекратено на 08.11.2019 г.

При подаване на исканията за издаване на посочените УОАКП е функционирал „Завод за оловно производство“ – имот 0022, местност „Орта хан“, землище [населено място], производствена площадка на „КЦМ“ АД.

При извършена проверка на 05.09.2019 г. на площадката на „Завод за оловно производство“ е констатирано, че функционира нов обект „Ново оловно производство“, включващ съоръжения и сгради, които се различават от тези на обекта „Завод за оловно производство“.

Обекта „Ново оловно производство“ е въведен в експлоатация с разрешение за ползване изх. № СТ-05-2567/28.12.2015 г. и за което от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция околната среда /ИАОС/ на ревизираното дружество е издадено Комплексно разрешително № 1-НЗ/2017. От протокола за установяване годността на ползване на строеж „Ново оловно производство“, съдът е установил, че са отразени отделни подобекти – съоръжение за мокра очистка на газа и съоръжение за сярна киселина, сектор за подготовка на изходни материали, съоръжение за минерализация на вода и др.

Прието е, че обект по смисъла на чл. 24а, ал. 2 ЗАДС, за който е издадено УОАКП е заводът за оловно производство, който е различен от обект „Ново оловно производство“. Посочено е, че при промяна на обстоятелствата, при които е издадено удостоверението по чл. 24б, ал. 4 от ЗАДС, освободеният от акциз краен потребител уведомява компетентната териториална дирекция в 14-дневен срок от настъпването на промяната, което не е направено в срок до 11.01.2016 г. Налице е неизпълнение и на чл. 24б, ал. 2 от ЗАДС, съгласно която разпоредба при промяна на обстоятелствата, които подлежат на вписване в удостоверението по чл. 24б, ал. 4, лицето подава искане за издаване на ново удостоверение.

Отделно от това съдът е посочил, че енергиен продукт "Каменни въглища, дори на прах, но не агломерирани - Антрацит" не е сред енергийните продукти, които [Фирма 3] може да влага при производството на олово – нито по комплексното разрешително № 1-Н2/2013 г., издадено от ИАОС за "Обособено производство на олово и сплави" от обект „Завод за оловно производство“, нито по Комплексно разрешително № 1-НЗ/2017 г. Първото разрешително изрично включва условие, че в изграждащата се нова производствена мощност употребяваните горива не могат да се различават по вид от посочените в него - въглища, природен газ, кокс и мазут. По комплексното разрешително от 2017 г. дружеството има право да използва при производството си следните енергийни продукти: природен газ, кокс и мазут. Обоснован е извод, че енергиен продукт "Каменни въглища, дори на прах, но не агломерирани - Антрацит" не е сред енергийните продукти, които[Фирма 3] може да влага при производството на олово. Това обстоятелство се потвърждавало и от информацията в годишните доклади за изпълнение на условията на издадените комплексни разрешителни № 1-Н2/2013 г. и № 1-Н3/2017 г., относими към ревизирания период, които дружеството изготвя ежегодно и са публикувани на електронната страница на ИАОС за 2014 г., 2015 г. и 2018г и в които не са посочени изразходени количества от акцизна стока "Каменни въглища, дори на прах, но не агломерирани – Антрацит".

В заключение е обоснован извод, че „КЦМ“ не е изпълнил изискването на чл. 24а, ал. 2 ЗАДС, тъй като е държал, влагал в производство и се е разпореждал е акцизни стоки, за които не е заплатен акциз, след въвеждането в експлоатация на обект "Ново оловно производство". В тази връзка, правилно, на основание разпоредбата на чл. 20, ал. 2, т. 21 от ЗАДС [Фирма 3] е определено за данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС за периода от 01.01.2016 г. до 30.09.2019 г., тъй като се е разпоредило със стока, потребена в обект "Ново оловно производство", за която не е заплатен акциз. В резултат от това, законосъобразно е установено публично задължение за акциз на основание чл. 20, ал. 2, т. 21 ЗАДС за данъчни периоди от 01.01.2016 г. до 01.10.2019 г. в общ размер на 170 462, 79 лв., ведно с прилежащите лихви за забава.

За да отмени РА, в частта на установеното задължение за акциз за данъчни периоди 2014 г. – 2015 г. в размер на 34 704,55 лева и лихви за забава в размер на 5 604,87 лева, съдът е приел, че по делото не се формира спор относно факта за използването на енергийния продукт каменни въглища дори на прах, но не агломерирани – Антрацит в обхвата на издаденото УОАКП от 25.04.2014 г. за целите на олово на блок в обект [Фирма 3], с посочен административен адрес. Посочил е, че конкретизация се съдържа в скицата на обособени обекти, представена като приложение към искането за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител от 2014 г., в която ръкописно е изписан текст "Антрацит" КН 2701 1100 и със стрелка е посочен обект. В представената скица е изписан пояснителен ръкописен текст "Оловен завод" и може да се приеме, че се отнася за периода преди въвеждането в експлоатация на обект "Ново оловно производство". Обоснован е извод, че облагането с акциз поради липса на надлежно УОАКП, издадено предвид настъпила промяна в условията, предвидени за издаването му, е незаконосъобразно за периода от 01.05.2014 г. до 31.12.2015 г., т. е. за периода преди въвеждане в експлоатация на обект "Ново оловно производство".

Решението е правилно.

По касационната жалба на [Фирма 3]:

По силата на чл. 24а, ал. 1 ЗАДС освобождаването от акциз на енергийни продукти по чл. 24, ал. 2, т. 4 от същия закон, които се използват за цели различни от моторно гориво и гориво за отопление се прилага само за лице, на което е издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител. В разглеждания случай е спорно, УОАКП от 25.04.2014 г., издадено на[Фирма 3] обхваща ли и „Ново оловно производство“ въведено в експлоатация във основа на разрешение за ползване от 28.12.2015 г., за което е издадено Комплексно разрешително № 1-НЗ/2017 г. в сила от 08.11.2017 г.

При отговора на този въпрос първоинстанционният съд е изяснил всички релевантни факти, въз основа на които са установени задълженията за акциз на основание чл. 20, ал. 2, т. 21 от ЗАДС.

По делото не е спорно, че за ревизираните периоди на „КЦМ“ АД са издадени две удостоверения за освободен от акциз краен потребител – УОАКП № BG 003000Е0109/17.01.2012 г., прекратено на 30.04.2014 г. и УОАКП № BG 003000Е0150/25.04.2014 г., връчено на 30.04.2014 г. и прекратено на 08.11.2019 г., както и че в посочените УОАКП е посочено местонахождение на обекта, където ще се получават и използват енергийните продукти: гр.Пловдив, [улица]/Индустриална зона/, който адрес е вписан като седалище и адрес на управление на „КЦМ“ АД.

Не е спорно също, че при подаване на исканията за издаване на посочените УОАКП е функционирал „Завод за оловно производство“ – имот 0022, местност „Орта хан“, землище [населено място], производствена площадка на „КЦМ“ АД, а при извършена проверка на 05.09.2019 г. на площадката на „Завод за оловно производство“ е констатирано, че функционира обект „Ново оловно стопанство“, включващ съоръжения и сгради, които се различават от тези на обект „Завод за оловно производство“.

Безспорно също така е установено, че обект „Ново оловно производство“ е въведен в експлоатация с разрешение за ползване изх. № СТ-05-2567/28.12.2015 г. и за което от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция околната среда /ИАОС/ на ревизираното дружество е издадено Комплексно разрешително № 1-НЗ/2017.

При тези безспорно установени факти, че след издаване на УОАКП № BG 003000Е0150/25.04.2014 г. е въведен в експлоатация нов обект - „Ново оловно стопанство“, включващ съоръжения и сгради, които се различават от тези на обект „Завод за оловно производство“, за да се отговори на спорния по делото въпрос дали издаденото УОАКП № BG 003000Е0150/25.04.2014 г. обхваща „Ново оловно производство“, въведено в експлоатация във основа на разрешение за ползване от 28.12.2015 г., следва да се съобрази приложимата нормативна уредба.

Съгласно разпоредбата на чл. 24а, ал. 2 ЗАДС, за всеки обект, където ще се получават и използват денатуриран по специален метод етилов алкохол или енергийни продукти от освободен от акциз краен потребител, се издава отделно удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Изискуемото отделно удостоверение за освободен от акциз краен потребител е за обект, по отношение на който следва да бъдат представени данни по чл. 24а, ал. 6 ЗАДС, част от които е план на обекта с обозначени местоположение и предназначение на помещенията и оборудването (т. 6); копие от разрешението за въвеждане в редовна експлоатация на обекта (т. 8) и лиценз, разрешение или регистрация за осъществяване на дейността, за която ще се използват денатурираният по специален метод етилов алкохол или енергийните продукти, когато това се изисква по закон (т. 10).

Това означава, че обектът по смисъла на чл. 24а, ал. 2 ЗАДС следва да бъде индивидуализиран посредством посочените данни от чл. 24а, ал. 6 от закона, характеризиращи го със самостоятелност по отношение производството, в което ще бъдат вложени/потребени акцизни стоки. В случая е безспорно, че в искането за издаване на УОАКП № BG 003000Е0150/25.04.2014 г. е представен план на обекта „Завод за оловно производство“ с обозначени местоположение и предназначение на помещенията и оборудването, но не и за обект „Ново оловно производство“. Освен това към датата на издаване на УОАКП № BG 003000Е0150/25.04.2014 г. за обекта „Ново оловно производство“, обективно не биха могли да бъдат представени изискуемите по чл.24а, ал.6, т.6 и т.8 от ЗДДС документи - копие от разрешението за въвеждане в редовна експлоатация на обекта и лиценз за осъществяване на дейността, за която ще се използват енергийните продукти, доколкото са издадени по-късно, а именно разрешение за ползване изх. № СТ-05-2567 от 28.12.2015 г. и Комплексно разрешително № 1-НЗ/2017 г., влязло в сила на 08.11.2017г.

В тази връзка неоснователен е доводът в касационната жалба на „КЦМ“ АД, че обекта, за който е издадено УОАКП от 25.04.2014 г. е цялата производствена площадка на „КЦМ“ АД, а не само е сградите, в които е функционирал „Завод за оловно производство“ – имот 0022, местност „Орта хан“, землище [населено място].

При тези факти, правилно е разрешен спорния по делото въпрос, че издаденото УОАКП № BG 003000Е0150/25.04.2014 г. не обхваща обект „Ново оловно производство“, въведен в експлоатация с разрешение за ползване изх. № СТ-05-2567/28.12.2015 г., а безспорно за обект „Ново оловно производство“, не са изпълнени изискванията на чл.24в, ал.1 и ал.2 от ЗАДС, тъй като нито е уведомява компетентната териториална дирекция в 14-дневен срок от настъпването на промяната на обстоятелствата, при които е издадено удостоверението по чл. 24б, ал. 4, нито е подадено искане за издаване на ново удостоверение.

При липса на издадено УОАКП, което да обхваща обект „Ново оловно производство“, въведен в експлоатация с разрешение за ползване изх. № СТ-05-2567/28.12.2015 г., правилно първоинстанционния съд е приел, че „КЦМ“ АД не е изпълнило изискването на чл.24а, ал.2 от ЗАДС за освобождаването от облагане с акциз на енергийните продукти по чл. 24, ал. 2, т. 1 – 5, тъй като е държал, влагал в производство и се е разпореждал с акцизни стоки, за които не е заплатен акциз, след въвеждане в експлоатация на обект „Ново оловно производство“ с разрешение за ползване изх. № СТ-05-2567/28.12.2015 г., т. е. за данъчни периоди 2016 г. – 2019 г. В резултат от това, законосъобразно е установено публично задължение за акциз на основание чл. 20, ал. 2, т. 21 ЗАДС за данъчни периоди от 01.01.2016 г. до 01.10.2019 г. в общ размер на 170 462, 79 лв., ведно с прилежащите лихви за забава

С оглед на изложеното, решението частта, в която е отхвърлена жалбата на „КЦМ“ АД срещу РА, следва да се остави в сила.

По касационната жалба на директора на Агенция „Митници“:

Както се твърди в касационната жалба по делото не е формиран спор по въпроса, че енергиен продукт „каменни въглища, дори на прах, но не англомерирани –„антрацит“ е обхваната от издаденото УОАКП № BG 003000Е0150/25.04.2014 г. Правилно съдът е приел, че промяната в плана на обектите, за които е издадено УОАКП № BG 003000Е0150/25.04.2014 г., съгласно изискването на чл.24а, ал.6, т.6 от ЗАДС е настъпила с въвеждане в експлоатация на обект „Ново оловно производство“ с разрешение за ползване изх. № СТ-05-2567/28.12.2015 г., поради което правилно съдът е приел, че облагането с акциз, поради липса на надлежно УОАКП, издадено предвид настъпила промяна в условията, предвидени за издаването му, е незаконосъобразно за периода от 01.05.2014 г. до 31.12.2015 г., т. е. за периода преди въвеждане в експлоатация на обект "Ново оловно производство".

Неоснователен е доводът в касационната жалба, че с оглед установената техническа невъзможност за използване на „каменни въглища, дори на прах, но не англомерирани –„антрацит“ при добиване на олово от обект „Завод за оловно производство“, по косвен начин се доказва, че енергийния продукт е използван в друг обект, а именно в новия обект преди издаване на разрешителното му. В случая, тежестта да докаже релевантния факт, че в периода от 01.05.2014 г. до 31.12.2015 г., енергийния продукт е използван в обект „Ново оловно производство“, преди въвеждането му в експлоатация се носи от административния орган и в тази връзка първоинстанционния съд му е дал указания да установи, че процесния енергиен продукт е влаган в обект „Ново оловно производство“, преди датата на въвеждането му в експлоатация с разрешение за ползване от 28.12.2015г. Безспорно такива не са ангажирани, поради което при правилно разпределение на доказателствената тежест, анализ и оценка на събраните доказателства, съдът е достигнал до правилни правни изводи за незаконосъобразност на издадения ревизионен акт, в частта на установеното задължение за акциз за данъчни периоди 2014 г. – 2015 г. в размер на 34 704,55 лева и лихви за забава в размер на 5 604,87 лева, на основание чл. 20, ал.2, т. 21 ЗАДС.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че оспореното решение и в двете му части е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и неоснователност на касационните жалби не се дължат разноски за касационното производство и претенцията за разноски на касатора директора на Агенция „Митници“ е неоснователна.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 134/25.01.2022 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 2014/2021 г.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ П. Ж. п/ ЛОЗАН ПАНОВ