РЕШЕНИЕ

№ 358

гр. София, 23.06.2025 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: В. М. Е. Д. при участието на секретаря Д. Т.

като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. д.№ 1341 по описа за 2025 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 303 и сл. ГПК.

Делото е образувано по молба на Д. И. П. и М. И. Д., подадена на 17.12.2024г., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила решение № 338 от 31.07.2019г. по гр. д. № 280/2018г. на Районен съд-Свиленград по допускане на съдебна делба между молителките и Г. М. Ф. на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ 455 кв. м., в урбанизирана територия, номер по предходен план: *, *, кв. 46, парцел *.

М. сочат като ново писмено доказателство писмо от 16.06.1993г. на О. С. до М. А., с което го уведомява за изменение на регулацията, с което имот пл. № * е включен в новообразуван парцел * в кв. 46 за нуждите на Общински център по социални грижи. Считат, че при допуснатата и извършена съдебна делба не е взето предвид посоченото изменение на плана за регулация от 1993г. и поради това съдът е стигнал до неправилен извод, че е налице съсобственост върху имота между страните. Според молителите липсва съсобственост върху процесните два имота пл. № * и *, които са включени в новообразуван парцел *, отразени по-късно като УПИ *,*, тъй като с отпадане действието на регулацията, която не е приложена, е запазена собствеността върху отделните маломерни имоти, от които е бил образуван съсобствения парцел. Твърдят, че са се снабдили с представения документ непосредствено преди подаване на молбата за отмяна.

Ответникът по молбата Г. М. Ф. чрез пълномощника си адв. Е. М. взема становище за неоснователност на молбата за отмяна. Претендира разноски.

С определение от 25.04.2025г. молбата за отмяна е приета за допустима. Тъй като по делото е постановено и влязло в сила решение по извършване на делбата, а именно решение № 181 от 07.05.2024г. по гр. д. № 4/2023г. на Окръжен съд-Хасково, влязло в сила на 21.06.2024г., то е прието, че това решение също следва да е обект на исканата отмяна.

По основателността на молбата за отмяна Върховният касационен съд намира следното:

Решенията, чиято отмяна се иска, са по допускане и по извършване на съдебна делба. С влязлото в сила решение на Районен съд-Свиленград по гр. д. № 280/2018г. е допусната съдебна делба между молителките и Г. М. Ф. на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ 455 кв. м., в урбанизирана територия, номер по предходен план: *, *, парцел *, кв. 46. В решението е прието, че индивидуализацията на имота е установена от приложена скица, издадена 2018г., а приетата техническа експертиза е посочила, че УПИ *,* в кв. 46 по регулационния план от 1993г. обхваща двата поземлени имота с идентификатори *** и *** по КККР. Посредством административна процедура, осъществена в хода на делото по инициатива на Д. П. и М. Д., тези два имота са съединени в делбения поземлен имот с идентификатор ***. В решението е проследена легитимацията на правото на собственост на страните както следва: с две сделки от 2016г. ищецът Г. Ф. е придобил от С. М. А. и от Ц. М. Ф. по 1/4 ид. ч. от УПИ *,* или общо 1/2 ид. ч. С нотариален акт от 24.03.1993г. настоящите молителки (ответници по иска за делба) са придобили дворно място от 212 кв. м., съставляващо имот пл. № * в кв. 46, което е идентично с имот пл. № * по плана от 1993г. С нотариален акт № 88 от 1997г. молителките са признати за собственици на 10 кв. м., взети от имот пл. № *, собственост на М. А., за изравняване на частите в отреден общ парцел *,*. С нотариален акт № 89 от 1997г. за собственост по регулация молителките и М. А. са признати за собственици на 48 кв. м. празно общинско място и на 4 кв. м., придадени от имот пл. № *. Вещото лице установява, че одобреният кадастрален и регулационен план на [населено място] е от 22.11.1993г. и с него е отреден съсобствен парцел * за имоти * и *. Регулационният план е приложен като с нотариалния акт № 88 по регулация участието на страните в съсобствения УПИ е изравнено. При тези фактически обстоятелства е допусната делбата.

С решение № 181 от 07.05.2024г. по гр. д. № 4/2023г. на Окръжен съд-Хасково, влязло в сила на 21.06.2024г., е потвърдено извършването на съдебната делба чрез изнасяне имота на публична продан.

Новото писмено доказателство, представено от молителите, е писмо от 16.06.1993г. на [община] до М. А. (праводател на Г. Ф.), с което го уведомяват за изменение на регулацията с протокол № 5 от 22.04.1993г. на „СТСУСА“, с което имот пл. № * е включен в новообразуван парцел * в кв. 46 за нуждите на Общински център по социални грижи. Развити са доводи, че при допуснатата и извършена съдебна делба не е взето предвид посоченото изменение на плана за регулация от 1993г. и поради това съдът е стигнал до неправилен извод, че е налице съсобственост върху имота между страните. Твърдението на молителите е, че липсва съсобственост върху процесните два имота пл. № * и *, които са включени в новообразуван парцел *, отразени по-късно като УПИ *,*, тъй като с отпадане действието на регулацията, която не е приложена, е запазена собствеността върху отделните маломерни имоти, от които е бил образуван съсобствения парцел.

Новото доказателство и така наведените твърдения не могат да обосноват отмяна на влязлото в сила решение. Те не касаят обстоятелства, които са от значение за изхода на спора и не са били известни по време на процеса. Според приетата експертиза кадастралният и регулационен план за имотите е одобрен със заповед № 602 от 22.11.1993г. като за имотите с пл. №№ * и * е предвиден общ парцел *,*. Няма данни този парцел да е отреден за нуждите на Социален център по общински грижи, както се твърди в писмото, така че вероятно съдържанието на писмото касае обсъждано от СТСУСА изменение на регулацията, което не е било осъществено. Няма данни и за открита процедура по отчуждаване на имотите, както се твърди в молбата. Наред с това, видно е, че след урегулирането в общ парцел на двата имота, е извършено придобиване на части, придадени по регулация и е постигнато изравняване на участието на двата имота в съсобствения парцел. По този начин регулационното предвиждане е приложено. В този смисъл е и констатацията на вещото лице по делото.

В молбата за отмяна също така се твърди, че собствеността върху имот пл. № * и имот пл. № * е възстановена на ищеца и на ответниците по делото (в лицето на техни праводатели) на основание чл. 4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. с решения на Хасковски окръжен съд от 05.11.1992г. по гр. д. № 804/1992г., при което съсобственост по регулация не е могла да възникне. Твърди се и отпадане на отчуждителното действие на неприложената регулация след влизане в сила на ЗУТ - съгласно §6, ал. 2 и 4 и §8 от ПР на закона. Такива твърдения по делото не са били поддържани от страните, не са представени доказателства за възстановяване на собственост по реституционния закон. Предвид установеното, че е приложена регулацията от 22.11.1993г., с която се създава съсобствен парцел, посредством изравняване участието на съсобствените имоти, то не са приложими §6 и §8 ПР ЗУТ.

На основание изложеното, тъй като новото писмено доказателство не установява релевантни за решаването на спора обстоятелства, то молбата за отмяна се явява неоснователна.

В полза на ответника по молбата следва да се присъдят направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв. съгласно приложения списък.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. И. П. и М. И. Д. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 338 от 31.07.2019г. по гр. д. № 280/2018г. на Районен съд-Свиленград по допускане на съдебна делба и на влязлото в сила решение № 181 от 07.05.2024г. по гр. д. № 4/2023г. на Окръжен съд-Хасково за извършване на съдебна делба.

ОСЪЖДА Д. И. П., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], [жилищен адрес]0 и М. И. Д., ЕГН [ЕГН], от [населено място] , [улица] да заплатят на Г. М. Ф., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] сумата 1200 /хиляда и двеста/ лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: