ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3316

гр. София, 24.06.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

Д. К.

като изслуша докладваното от съдия Д. К. гр. дело № 4783 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по две касационни жалби с вх. № 22784 от 27.02.2024 г. и вх. № 31557 от 19.03.2024 г. срещу различни части на решение № 243 от 15.01.2024 г., постановено по в. гр. д. № 8169/2021 г. по описа на СГС. С него след частична отмяна на решение № 20094462 от 14.04.2021 г., постановено по гр. д. № 43546/2019 г. по описа на Софийския районен съд, е отхвърлен предявеният от М. В. М. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено спрямо А. В. М., че ищецът е собственик на основание давностно владение в периода 2003 - 2017 г. на 82,25/110 идеални части (разликата над 28,75/110 ид. ч. до 110/110 ид. ч.) от първия жилищен етаж на двуетажна жилищна сграда, цялата с идентификатор №**** по кадастрална карта и кадастралните регистри на [населено място], с площ от 156 кв. м., както и за осъждането на ответника да предаде на ищеца владението на процесния недвижим имот. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която ревандикационният иск на М. М. е уважен за 28,75/110 идеални части от етажа.

С касационната жалба, подадена от името на М. В. М. чрез процесуалния представител адв. М. Т., решението е атакувано в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и предявеният срещу А. В. М. ревандикационен иск е отхвърлен за разликата над 28,75/110 идеални части. до 110/110 идеални части от процесния първи жилищен етаж от сграда, цялата с идентификатор №**** по кадастрална карта и кадастралните регистри на [населено място].

Касационният жалбоподател се позовава на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си да обсъди всички доказателства, възражения и доводи на страните, включително материалите по ДП № 123/2019 г. по описа на 5-то РПУ МВР-София, свидетелските показания, и др. Оспорва като неправилен крайния извод на съда за неприложимост на чл. 69 ЗС при установена съсобственост, възникнала от наследяване. Твърди, че фактическото разделяне, при което всеки от братята в продължение на повече от 10 год. е живял и стопанисвал отделен етаж, е достатъчно да обоснове фактическия състав на придобивната давност като последващото противопоставяне и оспорване на правото на собственост след изтичане на законовия срок са без правно значение. Моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.

В изложението към жалбата се поддържа наличие на предпоставки за допускане на касационен контрол в специалните хипотези на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по три процесуалноправни и един материалноправен въпрос, формулирани както следва:

1/ Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и задължен ли е въззивният съд да изложи мотиви при преценката на всички доказателства, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и да формира въз основа на тях изводи за установеността на релевантните за спора обстоятелства?

2/ Може ли въззивният съд да обоснове своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?

3/ Ако някои правнорелевантни факти се установяват със свидетелски показаиия, които се разминават, трябва ли съдът да вземе предвид времето и начина, по който свидетелите са узнали тези факти, както и способността и желанието им вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си?

4/ Когато близки роднини и сънаследници /съсобственици/ живеят в жилищна сграда, в която има няколко самостоятелни жилища и всеки от тях е установил самостоятелна фактическа власт върху отделен обект със знанието и без противопоставянето на другите съсобственици, която фактическа власт упражнява в продължение на повече от 10 години, трябва ли да се извършват някакви други действия по отблъскване владението на другите съсобственици?

С касационната жалба, подадена от името на А. В. М. чрез пълномощника адв. К. А., въззивното решение е обжалвано в неизгодната за него потвърдителна част, с която ревандикационният иск е уважен за 28,75/110 идеални части от процесния недвижим имот.

Касаторът счита решението за недопустимо по две основни съображения: 1/ поради произнасяне на въззивния съд по непредявено основание, а именно: наследствено правоприемство и давност вместо само давностно владение, съобразно посоченото в исковата и допълнителни уточняващи молби от ищеца и 2/ поради неучастие на всички съсобственици като задължителни необходими другари. Алтернативно твърди, че решението е необосновано поради това, че въззивният съд е кредитирал противорчиви свидетелски показания и е елиминирал част от доказателствата по делото. Посочва също, че СГС не се е произнесъл по същество на обективираното във въззивната жалба оплакване дали първостепенният съд е бил длъжен да даде указания за установяване на това дали сградата е търпим строеж. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа единствено вероятна недопустимост на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. Не са формулирани правни въпроси.

Всяка от страните е подала отговор, с който оспорва жалбата на насрещната страна и моли касационно обжалване да не бъде допускано.

И двете жалби са процесуално допустими – подадени са в срок, от надлежни страни, с правен интерес от обжалване и срещу краен въззивен акт, подлежащ на касационен контрол на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

За да се произнесе по наличието или отсъствието на предпоставки за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд в настоящият си съдебен състав, съобрази следното:

В исковата и уточняващите молби ищецът М. В. М. твърди, че страните са наследници на В. М. Б., който преди смъртта си през 1990 г. изградил двуетажна жилищна сграда в северната част на поземлен имот с идентификатор № ***. Ищецът живеел със семейството си на първия жилищен етаж на сградата през периода 2003-2017 г. като го владял непрекъснато през този период и придобил правото на собственост върху етажа по давност. Ответникът живее със семейството си на втория жилищен етаж. През 2017 г. ответникът А. В. М. се снабдил с констативен нотариален акт за собственост на цялата сграда и отнел достъпа на ищеца до първия жилищен етаж. Ищецът е отправил искане до съда да го признае за собственик на първия етаж на основание давностно владение и да осъди ответника да му предаде владението върху процесния етаж. В становище от 18.05.2020 г. ищецът изложил, че е живял в имота като наследник на починалия си баща, а в периода 2003 – 2017 г. осъществявал владение на първия етаж и придобил правото на собственост върху него по давност.

Първостепенният съд уважил изцяло иска, приемайки, че е осъществен фактическият състав на придобивната давност по отношение първия жилищен етаж, който ищецът владял самостоятелно в периода от 2003 г. до 2017 г.

За да отмени частично това решение, въззивният съд приел, че ищецът е владял процесния етаж през периода 2003-2017 г. като наследник на В. М., но не е установил преобръщане на държането на наследствената част на ответника (28,75/110 идеални части) във владение, нито е доказал демонстриране спрямо ответника на намерението си да владее за себе си. Посочено е, че страните са смятали цялата сграда за съсобствена, а разпределението на ползването на отделните етажи по реда на чл. 32, ал. 1 ЗС и извършването на ремонти в тях не сочи на начало на давностно владение и демонстрирано променено намерение на ищеца да владее частите на другия съсобственик на процесния етаж.

Въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че страните са низходящи наследници /синове/ на В. М. Б., починал на 09.10.1990 г. Жилищната сграда, в която се намирал процесният първи жилищен етаж е съществувала към 1987 г. като едноетажна стара къща, която била поставена в дял и изключителна собственост на наследодателя на страните – В. М. с протокол за съдебна делба от 05.10.1987 г. Впоследствие къщата била пристроена и надстроена от наследодателя на страните като към 1990 г. и към настоящия момент е в триетажен обем /два жилищни етажа и тавански етаж/. Преустройството било извършено без строителни книжа; понастоящем само първият и вторият етажи били довършени и оформени като жилищни пространства, а най - горният трети подпокривен етаж бил в състояние груб строеж. Всеки от двата жилищни етажа имал характеристиките на самостоятелен обект като достъпът до първия етаж се осъществявал през тераса, а до втория етаж – по отделно стълбище. От събраните в хода на процеса свидетелски показания съдът приел, че след смъртта на баща им страните, заедно с майка си живеели на първи жилищен етаж до 2003 г., когато ответникът се преместил заедно със семейството си на втория жилищен етаж, а майката отишла да живее в едноетажната къща в същия парцел. На първия жилищен етаж останал да живее ищецът със семейството си. До 2003 г. двамата братя извършвали съвместно ремонт и подобрения в жилищната сграда - през 2000 г. заедно поставили изолация на цялата къща. Между двамата братя имало неформална уговорка първият жилищен етаж да остане за ползване от ищеца, а втория от ответника. Около 2003 г. всеки от двамата братя извършил ремонт на предназначения за него етаж, след което заедно с жените и децата си заживели в отделните жилища. Двамата братя обсъждали, че трябва да оформят „документално“ тяхната уговорка всеки да ползва съответния етаж от къщата, но това така и не се случило до 2017 г., когато поради влошени отношения ищецът напуснал къщата и се преместил да живее със семейството си на друго място.

При така установената фактическа обстановка от правна страна въззивният съд обосновал, че макар и да е осъществено непрекъснато, необезпокоявано владение от страна на ищеца за периода 2003 г. – 2017 г. на процесния първи жилищен етаж, то не се установявало при условията на пълно и главно доказване нито момента, в който е преобърнал държането на съсобствените на ответника идеални части /28,75/110 ид. ч./ във владение, нито момента и начина на демонстриране на това намерение спрямо ответника, който го е възприел и не се е противопоставил. Въззивният съд съобразил, че ищецът притежава право на собственост върху 28,75/110 идеални части от процесния етаж по наследяване от своя баща В. М., но за разликата не е осъществен фактическият състав на придобивната давност. По тези съображения отхвърлил ревандикационния иск за разликата над 28,75/110 идеални части и потвърдил решението в останалата част.

При тези мотиви на въззивния съд е налице основание за допускане на въззивното решение до касационни обжалване по жалбата на ищеца на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос, поставен от него: когато близки роднини и сънаследници /съсобственици/ живеят в жилищна сграда, в която има няколко самостоятелни жилища и всеки от тях е установил самостоятелна фактическа власт върху отделен обект със знанието и без противопоставянето на другите съсобственици, която фактическа власт упражнява в продължение на повече от 10 години, трябва ли да се извършват някакви други действия по отблъскване владението на другите съсобственици? Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС – решение № 97 от 19.10.2020 г. по гр. д. № 325/2020 г. на ВКС, І г. о.; решение № 50136 от 21.11.2022 г. по гр. д. №309/2022 г. на І г. о. и др., цитирани в изложението.

Не е налице основание за допускане до касация по жалбата на А. В. М., който в касационната си жалба се оплаква от недопустимост на въззивното решение и не е формулирал въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Обжалваното решение е допустимо – постановено е по допустимо и валидно заявено искане и в съответствие със същото. Основанието на иска се извлича от обстоятелствената част на исковата молба, в която ищецът е длъжен да посочи всички факти и обстоятелства, на които основава претенцията си. Съдът е длъжен да тълкува волята му и да подведе изнесените пред него правнорелевантни факти под относимата материалноправна норма. В случая ищецът се е позовал и на наследствено правоприемство, посочвайки че е установил фактическа власт върху процесния имот в качеството си на наследник на починалия си баща, а впоследствие след фактическо разпределение на ползването с брат си и майка си се е установил самостоятелно да живее на първия етаж. Позоваването на придобивна давност по отношение на първият етаж следва да се тълкува в смисъл, че е придобил частите от етажа, надхвърляща правата му на наследник. Следователно въззивният съд не се е произнесъл по невъведено от ищеца основание на иска.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 243 от 15.01.2024 г., постановено по в. гр. д. № 8169/2021 г. по описа на Софийски градски съд по жалбата на М. В. М..

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по жалбата на А. В. М..

УКАЗВА на М. М. да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 215,36 лева и да представи квитанцията по делото в едноседмичен срок от съобщението. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.

След внасяне на определената държавна такса делото да се докладва за насрочване.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.