Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. З. Членове: Б. Л. П. Я. при секретар М. Н. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от председателя М. З. по административно дело № 3722 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационната жалба на И. Н., [ЕГН] с адрес: гр. Смолян, [улица], подадена чрез пълномощника му адв. Х., против Решение №45/17.02.2022 г. на Административен съд - Смолян, постановено по адм. д. №10/2022 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) №Р-16001621001030-091-001/02.09.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение №605/17.11.2021 г. на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - Пловдив, и в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 2 847.52 лв.

С доводи за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - необоснованост и противоречие с материалния закон - касаторът претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което РА да бъде отменен. Заявява се искане за присъждане на разноски за касационното производство, представляващи заплатената държавна такса в размер на 919.53 лв. В открито съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Х. по изложените в нея основания.

Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция ОДОП - Пловдив оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си юрк. К. по съображения, изложени в писмена защита, и иска да бъде потвърдено решението на административния съд, както и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 9 219 лв.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея.

Настоящата касационна инстанция преценява решението на Административен съд Смолян като валидно и допустимо.

Правилно е приел съдът, че оспорването е допустимо, а оспореният РА е валиден акт, издаден от компетентни органи.

По съответствието на решението с материалния закон и доводите на жалбоподателя за неговата незаконосъобразност:

С РА №Р-16001621001030-091-001/02.09.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, е ангажирана отговорността на ревизираното лице - И. Н. на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК за дължими и невнесени задължения от Б. Н. сие СД за: корпоративен данък, за ДДС и за задължителни осигурителни вноски и лихви за забава в общ размер 114 230.57 лв.

С изключително подробни мотиви първостепенният съд е обосновал извод за материална законосъобразност на акта въз основа на следните, установени от него факти:

1.И. Н. е неограничено отговорен съдружник и управител на Б. Н. сие СД в периода, за който са установени с РА задълженията на дружеството въз основа на подадените декларации.

2. Б. Н. сие СД има несъбрани от публичния изпълнител по образуваното още през 2010 г. изпълнително дело в общ размер 1 187 529.96 лв. (главници и лихви), в т. ч. и процесните в размер на 114 230.57 лв.;

3. С Нотариален акт №55, том II, рег. 3217, дело 232 от 30.11.2016 г. Б. Н. сие СД продава на К. Г. ЕООД недвижими имоти семеен хотел и снек бар, находящи се в гр. Смолян, както и курортна туристическа сграда, находяща се в к. к. Пампорово, за сумата от 555 000 лв. В НА е записано, че купувачът е изплатил по банков път на продавача преди подписването на настоящия договор суми в общ размер 148 000 лв., а разликата до пълния размер на договорената цена ще изплаща на вноски до 31.12.2017 г. Владението на имотите се предава в деня на сключването на договора 30.11.2016 г.

4. При изповядването на сделката И. Н. е попълнил декларация с дата 30.11.2016 г. по чл. 264, ал. 1 ДОПК, в която е декларирал невярно обстоятелство, а именно, че СД няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.

С Постановление от 11.06.2021 г. на прокурор при РП Смолян ДП №123/2020 г. по описа на РУ-Чепеларе е внесено в РС Смолян с предложение обвиняемите И. Н. и Й. Н. да бъдат освободени от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а НК за извършеното престъпление по чл. 313, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК.

5. Открита е банкова сметка на СД Б. Н. сие в Общинска банка на 24.11.2016 г., по която в деня на откриването й от К. Г. ЕООД е преведена сума в размер на 100 000 лв., представляваща плащане от купувача по сделката за покупко-продажба на недвижимите имоти по Нотариален акт №55/30.11.2016 г. След постъпването й сумата от 100 000 лв. е изтеглена и сметката е закрита. Запор върху тази сметка е наложен от публичния изпълнител на 25.01.2017 г.

6. Сумата от 100 000 лв. е внесена в касата на СД, след което от нея са изтеглени 63 600 лв. и получени от съдружниците за погасяване на техни вземания от предходни години.

7. Не са предприети действия за събиране на останалата дължима част от цената на недвижимите имоти, нито за разваляне на сделката по съдебен ред.

8. Според данните в Търговския регистър К. Г. ЕООД е основано през 2008 г. с наименование Б. Ц. - Средок ООД със съдружници И. и Й. Налбантови. През 2012 г. те прехвърлят дяловете си на В. Д., който от своя страна през 2019 г. прехвърля дяловете си на Л. Н. (син на Й. Н.) и К. Н. М. (дъщеря на И. Н.). В. Д. е работил по трудово правоотношение в Б. Н. сие СД до 2015 г., И. Н. е работил по трудово правоотношение в К. Г. ЕООД през 2017 г., а Й. Н. през 2018 г.

9. Данните, събрани в хода на ревизионното производство, сочат, че към датата на сделката за продажбата на недвижимите имоти купувачът не е разполагал с необходимите парични средства, с които да заплати посочената в нотариалния акт цена. От 2014 г. до 2020 г. това дружество не отчита наличности по банковите си сметки, но към 31.12.2015 г. декларира налични в касата 74 000 лв. и данъчна печалба в размер на 58 064.72 лв. като потвърждение за възможността му да заплати на 24.11.2016 г. сумата от 100 000 лв. на СД Б. Н. сие.

10. Експертизата, възложена в ревизионното производство, определя пазарна цена на недвижимите имоти по Нотариален акт № 55/2016 г. в размер на 517 040 лв.

11. От справката за имущественото състояние на Б. Н. сие СД, предоставена от публичния изпълнител, се установява, че дружеството притежава 2 бр. МПС, върху които е наложен запор на 23.10.2009 г. Притежавало е само недвижимите имоти, продадени през 2016 г. По изпълнителното дело са връчени на дружеството 17 броя покани за доброволно изпълнение и са наложени запори върху банковите му сметки.

12. В счетоводния баланс на СД към 31.12.2018 г. фигурира съоръжение (детска площадка) в гр. Смолян с балансова стойност 34 467.29 лв. и налична сума по сметка 501 Каса в размер на 19 425.31 лв. През 2019 г. дружеството декларира, че прекратява дейността си.

При така установените факти административният съд приема следното:

Доказани са от приходната администрация елементите от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК: Не е спорно, че ревизираното лице е управител на Б. Н. сие СД в периода, за който са установени с РА задълженията на дружеството въз основа на подадените декларации, както и че това дружество има неизплатени данъци и задължителни осигурителни вноски. Налице е според съда умишлено укриване на факти и обстоятелства, които по закон управителят е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител, а именно отчуждаването на недвижимото имущество и деклариране на неверни обстоятелства в декларацията по чл. 264 ДОПК, както и укриване на факта на откриването на банковата сметка. Според съда е налице и причинно-следствена връзка между укриването на посочените обстоятелства и несъбирането на задълженията, тъй като, ако управителят беше декларирал в декларацията по чл. 264 ДОПК задълженията на дружеството, за които е образувано изпълнително дело, то имотите нямаше да бъдат продадени, а банковата сметка е открита само и единствено с цел да се получи по нея сумата от 100 000 лв. и същата да не бъде запорирана, тъй като върху всички други банкови сметки е имало наложен запор.

Според съда е налице и фактическият състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК, тъй като е доказано отчуждаване на имуществото на СД на цена под пазарната. Въпреки че в нотариалния акт е вписана цена по-висока от пазарната, на практика имотите са отчуждени не за 555 000 лв., а за 100 000 лв. Отчуждаването е извършено недобросъвестно, тъй като поради особените отношения между двете дружества, управителят е бил наясно с това, че купувачът не разполага с парични средства, за да заплати цената по нотариалния акт, не предприема действия по разваляне на сделката, поради неизпълнение на задължението на купувача да заплати цената, за да бъдат върнати недвижимите на СД, тъй като целта е да бъдат придобити от дружество, в което съдружници ще станат неговата дъщеря и неговият племенник, и да не бъде насочено принудителното изпълнение от публичния изпълнител върху тях.

Възраженията на касатора са за недоказаност на пряката причинна връзка между установеното от съда укриване на продажбата на недвижимите имоти и несъбирането на публичните вземания на СД. Това според него е така, защото публичният изпълнител не е наложил възбрана върху недвижимите имоти, а нотариалният акт е надлежно вписан в публичния регистър. Освен това, издадените фактури във връзка с продажбата са декларирани в подадената справка-декларация по ЗДДС. След продажбата на недвижимите имоти СД е оповестило вземането си от К. Г. ЕООД в ГФО за 2016 г., който е публикуван в Търговския регистър, и това обстоятелство е установено в хода на ревизията, видно от констатациите в Ревизионния доклад (РД). Не са предприети действия от публичния изпълнител за продажбата на запорираните автомобили, както и не е насочено принудително изпълнение срещу детската площадка.

Относно елементите от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК настоящият касационен състав приема следното:

Спорно е укриването на факти и обстоятелства, които по закон управителят е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител. В случая според органите по приходите и според съда е укрита продажбата на собствените на СД Б. Н. сие недвижими имоти с Нотариален акт №55/2016 г. и откриването на банковата сметка на дружеството, по която е постъпила сумата от 100 000 лв., представляваща част от договорената им цена, с цел да не бъдат събрани публичните задължения.

Видно от текста на чл. 19, ал. 1 ДОПК елемент от фактическия състав е не всяко укриване на факти и обстоятелства, а само на такива, които по закон управителят е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител. В тази връзка се поставя въпросът за това, длъжен ли е бил управителят по силата на законова норма да обяви пред публичния изпълнител или пред орган по приходите решението на ОС да продаде недвижимите имоти, съответно извършената продажба, или откриването на банковата сметка в Общинска банка след продажбата. Другият въпрос, спорен между страните по делото, е за това представлява ли недекларирането на публичните задължения на СД от управителя в декларацията по чл. 264, ал. 1 ДОПК укриване на факти и обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК.

Съгласно чл. 212, ал. 1 ДОПК всички лица, държавни и общински органи, които разполагат със сведения за доходи, имущество или активи на длъжника, са длъжни по писмено искане на публичния изпълнител да предоставят информацията и данните, с които разполагат. В хода на ревизионното производство от страна на публичния изпълнител не е представено такова искане до управителя Налбантов, с което да му е поискана информация по реда на чл. 212, ал. 1 ДОПК, нито преди м. ноември 2016 г., нито след тази дата. Чл. 214, ал. 1 ДОПК регламентира възможността на длъжника да избере способ за принудително изпълнение и това, че след връчване на поканите за доброволно изпълнение той не е обявил цялото си имущество, не може да бъде преценено като укриване на фактите за притежавани недвижими имоти, които е бил длъжен да обяви.

Всъщност, нито в мотивите на РА, нито в мотивите на оспореното първоинстанционно решение е посочено в нарушение на кое конкретно законово регламентирано задължение ревизираното лице е укрило продажбата на недвижимите имоти, откриването на банковата сметка, притежаването на съоръжението и наличните към 31.12.2018 г. парични средства в касата в размер на 19 425.31 лв.

Укриването на факта, че дружеството има подлежащи на принудително изпълнение публични задължения в декларацията по чл. 264, ал. 1 ДОПК, също не попада в хипотезата на чл. 219, ал. 1 ДОПК, изискваща укриване пред приходните органи или публичния изпълнител.

Изводът е, че е налице укриване на решението за продажба на недвижимите имоти и самата продажба, както и на откриването на банковата сметка от публичния изпълнител с цел да бъде осуетено принудителното събиране на данъчните и осигурителни задължения на дружеството, но това укриване не е в нарушение на конкретно законово регламентирано задължение. Липсата на един от кумулативно регламентираните в чл. 19, ал. 1 ДОПК елементи от фактическия състав е достатъчно, за да се приеме, че отговорността на управителя е ангажирана с РА незаконосъобразно.

Относно правното основание на чл. 19, ал. 2 ДОПК, на което приходните органи и съдът се позовават:

Съгласно чл. 76 от Търговския закон съдружниците в събирателното дружество отговарят солидарно и неограничено.

Настоящият съдебен състав намира за правилно приетото от съда, че недвижимите имоти на дружеството фактически са продадени на цена, която е по-ниска от пазарната, с което имуществото му е намаляло. Поради особените отношения между двете дружества, жалбоподателят е бил наясно с това, че купувачът не разполага с парични средства, за да заплати цената по нотариалния акт, обстоятелство, установено в ревизионното производство. Въпреки това, според сключения договор за продажбата на недвижимите имоти собствеността и владението им преминават върху купувача преди да е заплатена цената.

С оглед изложеното същественият въпрос в случая е за това налице ли е пряка причинна връзка между отчуждаването на недвижимия имот и невъзможността за събиране на публичните вземания.

В случая след отчуждаването на дълготрайни материални активи дружеството получава парични средства в касата си в размер на 100 000 лв. и има вземане от купувача в размер на 455 000 лв., оповестено в ГФО за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Според чл. 230, ал. 1 ДОПК принудителното изпълнение може да бъде насочено върху вземания на длъжника от трето лице, ако вземането е ликвидно и изискуемо, а според ал. 2, то е ликвидно и изискуемо, когато бъде признато пред публичния изпълнител или когато е установено с влязло в сила съдебно решение, с нотариално заверен документ или с ценна книга, издадена от трето лице. В случая вземането на Б. Н. сие СД от К. Г. ЕООД, установено с нотариалния акт, е ликвидно и изискуемо.

Налице е обаче съществена разлика между възможността да се събере принудително публичното вземане от длъжника чрез насочване на принудителното изпълнение върху недвижими имоти, които са негова собственост, и чрез насочването му върху вземания на длъжника. Това е така, защото третото задължено лице след получаването на нареждането за изпълнение има само задължението да внесе дължимата сума по сметката на публичния изпълнител в тридневен срок (чл. 230, ал. 4 ДОПК), а за К. Г. ЕООД в хода на ревизията е установено, че не разполага с налични парични средства.

Със запора, наложен върху двата автомобила, са обезпечени публични вземания към 2009 г., поради което не може да се приеме, че чрез публичната им продан биха се погасили установените с РА задължения. Неоснователен е и доводът на касатора, че те е могло да бъдат събрани, ако принудителното изпълнение беше насочено върху съоръжението (детска площадка) с оглед балансовата му стойност и размера на публичните задължения на дружеството, които към 12.07.2016 г. са в общ размер 881 145.94 лв., към 25.01.2017 г. 913 024.13 лв., към 21.08.2018 г. 1 080 009.82 лв. според Постановленията за налагане на обезпечителни мерки (л. 550 и следващи от том 3). Както беше посочено, налице е и невъзможност за събиране на тези вземания и чрез запор върху вземането на дружеството от К. Г. ЕООД.

По така изложените съображения настоящият касационен състав намира, че от страна на приходните органи са доказани елементите от фактическия състав по чл. 19, ал. 2 ДОПК за ангажиране отговорността на ревизираното лице за процесните задължения на СД Б. Н. сие (виж също така и Решение №15756/17.12.2018 г. на Върховния административен съд по дело №10573/2018 г., постановено при сходни факти).

Факт е, че преди продажбата на недвижимите имоти публичният изпълнител не е наложил възбрана върху тях. Независимо от това, невъзможността за събирането на процесните вземания е в пряка причинна връзка с недобросъвестното отчуждаване на недвижимите имоти от страна на управителя на СД, и тази причинна връзка не е опосредена от поведението на публичния изпълнител, изразяващо се в неналагане на възбрана върху отчуждените недвижими имоти. В този смисъл е и приетото от друг състав на Върховния административен съд в Решение №3400/19.03.2018 г. по адм. д. № 5425/2017 г.

Неправилно съдът е приел, че във връзка с отчуждаването на недвижимите имоти е налице плащане в натура от имуществото на дружеството, представляващо скрито разпределение на печалбата, защото не се установява свързаност между съдружниците И. и Й. Налбантови и К. Г. ЕООД към момента на продажбата - 30.11.2016 г.

Относно сумата от 63 600 лв. правилно съдът е приел, че е налице скрито разпределение на печалба по смисъла на чл. 19, ал. 2 ДОПК: По смисъла на пар. 1, т. 5, б. а ДР ЗКПО такива са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица. Процесната сума от 63 600 лв. е изплатена в полза на съдружниците. Спорен е въпросът за това дали плащането е свързано с дейността на дружеството или не. Установено е в хода на ревизионното производство, че с РКО съдружниците са внесли в касата на дружеството през м. януари 2014 г. и м. януари 2015 г. 41 600 лв. На 24.11.2016 г. са внесени 100 000 лв., изтеглени от сметката в Общинска банка. От тях е изплатена на съдружниците сумата от 63 600 лв. Налице е разлика от 22 000 лв., за които не е доказано, че представляват вземания на съдружниците. Не са представени от жалбоподателя решенията на ОС за вноските през 2014 г. и 2015 г., от които да се установи срокът, за който са направени, съответно основанието за възстановяването им през м. ноември 2016 г.

Изложените мотиви обосновават извод за законосъобразност на оспорения РА,, вкл. в частта му за лихвите с оглед ТР №5/29.03.2021 г. по т. д. №7/2019 г. на ОСС на ВАС, и като е достигнал до същите правни изводи Административният съд Смолян е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК следва да се присъди поисканото от ответника по касация юрисконсултско възнаграждение, определено по размер в съответствие с чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №45/17.02.2022 г. на Административен съд - Смолян, постановено по адм. д. №10/2022 г.

ОСЪЖДА И. Н., [ЕГН] с адрес: гр. Смолян, [улица]да заплати на Национална агенция за приходите София разноски в размер на 9 219 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА

/п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА