4 РЕШЕНИЕ

№ 383

гр. София, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвъртата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВАпри участието на секретаря А. К. като разгледа гр. д. № 4084 по описа за 2023 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на И. А. И., представляван от адв. К. Р., против въззивно решение № 207 от 30 май 2023 г., постановено по в. гр. д. № 537/2022 г. по описа на Окръжен съд Кюстендил, с което е потвърдено решение № 556 от 21 юли 2022 г., постановено по гр. д. № 14/2022 г. по описа на Районен съд Кюстендил в обжалваната му част, с която е отхвърлен искът на И. А. И. против „Кюстендилска вода“ ЕООД за заплащане на сумата от 7923,62 лева (решението на първоинстанционния съд е обжалвано в отхвърлителната му част само за сумата от 2299,81 лева), представляваща обезщетение за пропуснати ползи вследствие на незаконосъобразно прекратяване на договор за възлагане на управление, и представляваща разлика между възнаграждението, което И. като управител би получил за времето от и включително деня на прекратяване на договора – 27.10.2021 г., до и включително 31.12.2021 г. от една страна, и определеното му обезщетение за безработица, ведно със законната лихва за забава, считано от деня на предявяване на иска.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 3631 от 17 юли 2024 г., постановено по настоящото дело, по въпроса длъжен ли е въззивният съд да обсъди наведените от страна в процеса доводи във връзка с въпрос от значение за правилното решаване на дадено дело, както и доказателствата, събрани за установяване на съответните обстоятелства, като изложи ясни и аргументирани мотиви, отразяващи неговите изводи по този въпрос.

При отговора на въпроса следва да се има предвид утвърденото в практиката на ВКС разбиране (решение № 63 по гр. д. № 2296/2018 г., ІІ г. о., решение № 27 по гр. д. № 2821/2019 г., ІІІ г. о., решение № 60089 по т. д. № 934/2020 г., І т. о.), че въззивният съд следва да изложи мотиви към решението си, които да отразяват осъществената от него, в рамките на правомощията по чл. 269 ГПК, самостоятелна решаваща дейност на инстанция по същество. Съдът е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, очертан от въззивната жалба, след като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, обсъди в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и въведените от страните доводи и възражения.

По касационната жалба съставът на касационния съд приема следното:

Спорно по делото е дали е било налице валидно правно основание за прекратяване на договора за възлагане на управление, сключен с касатора И.. По този въпрос въззивният съд, освен че е препратил към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК, е посочил, че в разпоредбата на чл. 24 ЗПП не са изброени изчерпателно всички случаи, при които договор за управление може да бъде прекратен. Приел е още, че процесният договор има характеристиките на договор за поръчка, за който се прилага общата разпоредба на чл. 287 ЗЗД, а съгласно нея винаги може да бъде прекратен мандатен договор при оттегляне. От друга страна, поддържаната от ищеца теза е, че основанието, на което договорът му е прекратен, всъщност не се е осъществило. В тази връзка са формулираните във въззивната жалба възражения относно липсата на правомощия у конкретно посочено лице, като представител на холдинга да прекрати процесния договор, като са изложени доводи относно настъпилото придобиване на дружеството „Кюстендилска вода“ ЕООД от „Български ВиК холдинг“ ЕАД, както и относно качеството, в което е действало същото лице. Действително въззивният съд не е обсъдил тези възражения, но това не би се отразило на крайния резултат по делото, тъй като те са ирелевантни. На настоящия състав е служебно известна формираната практика на ВКС (решение № 234 по т. д. № 54/2016 г., I т. о., решение № 247 по т. д. № 46/2012 г., II т. о., определение № 50428 по ч. т.д. № 1627/2022 г. на ВКС, І т. о.), според която лице, което не е съдружник, няма регламентирано от ТЗ „право“ да бъде управител, а овластяването му за такъв може да бъде оттеглено по всяко време, без обвързване с основания за освобождаване. Правата на управителя, който не е съдружник, произтичат от мандатното правоотношение и са ограничени в неговите рамки. Предвид специалната разпоредба на чл. 24, ал. 1 ЗПП, обективната липса на обстоятелства, удовлетворяващи предвидените в разпоредбата основания за предсрочно прекратяване на мандатното правоотношение, биха обусловили интерес единствено от осъдителен иск за обезщетяване на претърпени вреди и пропуснати ползи от неоснователно прекратяване, без да се засяга валидността на решението на принципала за оттегляне на овластяването (аналогично на правата на довереника по всеки един договор за поръчка, по който доверителят е оттеглил поръчката, без да е налице виновно неизпълнение от страна на довереника – чл. 287-288 ЗЗД). Това разбиране, възприето в цитираната съдебна практика, се споделя и от настоящия съдебен състав, а въззивното решение е изцяло съобразено с него. Предвид изложеното следва извод, че приложимостта на общите разпоредби на ЗЗД в случая позволява договорът за възлагане на управлението с ищеца да бъде валидно прекратен при настъпилата промяна на едноличния собственик на капитала на дружеството. Същата е вписана в Търговския регистър на 23.11.2020 г. и предшества решението за прекратяване на договора. Касае се за отношения на доверие, при които причините, поради които договорът се прекратява, не са част от спора и не следва да бъдат обсъждани по делото. Доколкото реализираната хипотеза на прекратяване е предвидена и в т. 8.1. от самия договор, като е уговорено, че в този случай на управителя се дължи обезщетение, и страната признава, че такова й е платено, правилно искът е отхвърлен като неоснователен, а първоинстанционното решение в обжалваната му част е потвърдено. Затова въззивното решение следва да се остави в сила.

При този изход на спора на касатора не се дължат разноски.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 207 от 30 май 2023 г., постановено по в. гр. д. № 537/2022 г. по описа на Окръжен съд Кюстендил.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: