ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3399

София, 27.06.2025 г.Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: БОНКА ДЕЧЕВА

Членове: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията В. А. гр. д. № 4000/2024 година.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от Община – Монтана, чрез адв. В. И. Д., срещу решение № 162 от 14. 06. 2024 г. по в. гр. д. № 166/2024 г. на ОС – Монтана, потвърждаващо решение № 62 от 12. 02. 2024 г. по гр. д. № 2142/2023 г. на РС – Монтана, 5 състав, с което е осъдена Община – Монтана, на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на П. Д. М. сумата 20000 лв. (частичен иск от 100000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от фрактура на дясната подбедрица – на латералния тибиален кондил с депресия, настъпила на 10. 04. 2023 г., в района на [улица], [населено място], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10. 04. 2023 г. до окончателното й изплащане. Поддържа се, че в случая не би могло да се ангажира отговорността на общината за причинените вреди, тъй като е приложима не общата норма на чл. 191, ал. 1, т. 2 ЗВ, а специалната норма на чл. 198в, ал. 4, т. 2 ЗВ. Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, отмяната му и отхвърляне на предявения частичен иск.

Подаден е писмен отговор на въззивната жалба от ищцата П. Д. М., чрез адв. Р. Ч., с който са развити съображения за неоснователност на същата. Твърди се, че общината, като собственик на съоръжението „противопожарен хидрант“, съставляващ част от водопреносната система, и като задължена да осъществява контрол върху поддържането и експлоатацията на водоносните системи и да поддържа тротоарите в населените места в състояние осигуряващо безопасно придвижване на пешеходци и превозни средства, носи отговорност за обезщетяване на причинените на ищцата вреди. Твърди се липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 49 ЗЗД за ангажиране обективната гаранционно-обезпечителна отговорност на общината.

Налице е противоправно поведение (бездействие) от страна на служители на общината, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за сигнализиране и обозначаване на препятствията по тротоара и отстраняването им в най-кратък срок (в случая – несигнализиране и обозначаване като препятствие на стърчащ от тротоара остатък от счупен пожарен хидрант и непредприемане на необходимите действия за обезопасяването му, премахването му или привеждането му във вид, съобразен с нормативните изисквания), които задължения произтичат от разпоредбите на пар. 7, ал. 1, т. 4 и т. 7 ПЗР на ЗМСМА, чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС и чл. чл. 8, ал. 3 ЗП, както и чл. 19, ал. 1, т. 2, чл. 31, чл. 30, ал. 4 и пар. 1, т. 2 и т. 14 ДР от Закона за пътищата, чл. 48, т. 2, б. „а“ и б. „б“ ППЗП и чл. 3, ал. 1, т. 3, чл. 167, ал. 1 ЗДвП и пар. 6, т. 6 и т. 4 ДР ЗДвП.

Прието е, че общината не е изпълнила и задълженията си, произтичащи от чл. 19, ал. 1, т. 4, б. „а“ и чл. 191, ал. 1, т. 2 от Закона за водите, според които водоснабдителните системи и уличните разпределителни водоснабдителни мрежи в урбанизираните територии са публична общинска собственост и кметът на общината е длъжен да контролира изграждането, поддържането и експлоатацията на водностопанските системи по чл. 19, ал. 1, т. 4 ЗВ. Прието е, че нормата на чл. 198в, 198 б и 198 о ЗВ, както и сключеният на 31. 03. 2016 г., между Асоциацията на ВиК и оператора ВиК – Монтана за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги не освобождава общината от вменените й със закона задължения да осъществява контрол по поддържането на водностопанските системи.

Прието е за установено наличието на причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното поведение на общински служители, на които е било възложено изпълнение на задълженията, произтичащи от цитираните по-горе нормативни разпоредби – фрактурата на десния латерален тибиален кондил с депресия на същия, причинила й болки и страдания, е получена при падане на ищцата, настъпило в резултат на спъването й в стърчащ от тротоара счупен остатък от противопожарен хидрантен кран.

Прието е, че при определяне размера на обезщетението съдът е съобразил вида на фрактурата, наложилото се оперативно лечение с поставяне на остеосинтеза, продължителността на лечебния и възстановителен период (над 6 месеца), интензитета на търпените болки, страдания, неудобства и ограничения от обездвижването, затруднения в придвижването, причиняването на трайни и необратими негативни последици за здравето на пострадалата – накуцваща походка, невъзможност за самостоятелно клякане, необходимост от ползване на бастун при придвижване, влошаване на съществуващи съдови заболявания на ищцата, възрастта й към настъпване на инцидента (56 г.).

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя процесуалноправен въпрос във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви по всички възражения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото, касаещи възраженията и доводите на страните, относими към правния спор.

Касаторът се позовава и на нормата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Въпросът не е решен в противоречие с практиката на ВКС, включително и с посочената от касатора. Въззивният съд, съобразявайки се с правомощията си по чл. 269 ГПК и с указанията по прилагане на разпоредбата, дадени с ТР № 1/2013 г., и като инстанция по съществото на спора, е анализирал събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдил е направените от страните доводи и възражения (включително и доводът на ответника за неприложимост на нормата на чл. 191, ал. 1, т. 2 ЗВ), направил е собствени фактически и правни изводи, които е обективирал в мотивите към решението. Несъгласието на страната с фактическите и правни изводи на съда не е сред основанията по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

Не е налице очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката.

В останалата част изложението на основанията за допускане на касационно обжалване съдържа множество оплаквания за постановяване на решението при съществени процесуални нарушения, допуснати при преценка и обсъждане на доказателствата и при изготвяне на мотивите към решението, за несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства и за нарушения на материалния закон. Тези оплаквания по съществото си представляват касационни основания за неправилност по смисъла на чл. 281 ГПК. Обсъждането им е свързано с преценка правилността на решението, извършването на каквато е недопустимо във фазата по чл. 288 ГПК

С оглед изхода на делото, Община - Монтана следва да бъде осъдена, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на П. Д. М. сумата 2500 лв. разноски за касационната инстанция, направени за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба.

По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 162 от 14. 06. 2024 г. по в. гр. д. № 166/2024 г. на ОС – Монтана.

ОСЪЖДА Община – Монтана, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на П. Д. М. сумата 2500 лв. разноски за касационната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: