ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1993

София, 17.04.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми април, две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 962/2026 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. №51725/03.10.2025 г., допълнена с жалба вх. № 4218/26.02.2026 г. на Д. Т. Д., чрез адвокат Т. Е., срещу въззивно определение № 2283 от 18.09.2025 г. по в. ч. гр. дело № 1580/2025 г. на Окръжен съд – Бургас.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на въззивното определение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли, след като е изтекъл даден от съда срок за отстраняване на нередовност по подадена искова молба, поради наличие на уважителни причини, и при положение че страната е подала молба за продължаването на изтеклия вече срок, съдът да постанови акт за прекратяване на производството и да върне исковата молба; 2. Следва ли когато един състав на съда е дал срок за отстраняване на нередовности в искова молба, последващ друг състав на съда да даде нов срок за отстраняване на същите нередовности.

Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу акт на въззивен съд, който подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, и е процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о., констатира следното:

С въззивното определение е оставена без уважение частната жалба...