ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1978

София, 17.04.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. И.

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ИВО ДАЧЕВ

като разгледа докладваното от съдията Дачев гр. дело № 4577 по описа за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. И. Б., чрез адв. П., срещу въззивно решение № 148 от 05.08.2025 г., постановено по в. гр. д. № 264/2025 г. на Апелативен съд – Пловдив, което се обжалва в частта, в която, след отмяна на решение № 392 от 07.04.2025 г. по гр. д. № 2167/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив, е отхвърлен искът му по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Р. Б. за заплащане на сумата над 2000 лв. до 7000 лв., като обезщетение за неимуществени вреди в резултат на воденото срещу него досъдебно производство за престъпления по чл. 354а, ал. 1 НК и чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК, което е прекратено.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на обезщетение в размер на 7000 лв.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, както и на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, като поставя следните въпроси:

1. Следва ли при определяне на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение съдът да отчита в съвкупност всички релевантни фактори - тежест на обвинението, продължителност на производството, мерките за процесуална принуда, социални и лични последици и възрастта на пострадалия? По поставения правен въпрос се твърди противоречие с Постановление на Пленума на ВС № 4/1968 г., Т. Р. № 1/2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ВКС, ОСГК, т. 11 от Т. Р. № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, решение № 116/2019 г. по гр. д. № 4121/2017 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 50097/2023 г. по гр. д. № 2983/2022 г. на ВКС, ІV г. о.

2. Как следва да се определи справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ - допустимо ли е съдът да омаловажава страданията с аргумент за „лека мярка“ и „само досъдебна фаза“, или е задължен да извърши глобална и съвкупна оценка на всички релевантни обстоятелства: тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, приложените мерки за процесуална принуда, социалните и лични последици и възрастта на пострадалия?

В срока за отговор Прокуратура на Р. Б. не ангажира становище по жалбата.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено по делото, че на 01.04.2022 г., за времето от 22,30 ч. до 23,20 ч., е извършено претърсване и изземване в жилището на С. Б., при което са намерени описаните в съставения протокол предмети и вещи, в това число зелена листна маса в пликче, впоследствие установено чрез експертиза като марихуана. Въз основа на заповед от 01.04.2022 г., издадена от полицейски орган при Първо РУ на МВР-Пловдив, ищецът е задържан за срок от 24 часа. Първоначално Б. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК, а след това обвинението било прецизирано и той бил привлечен като обвиняем за това, че на 01.04.2022 г., без надлежно разрешително, е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – марихуана, с нето тегло 8,65 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 5,8 тегловни процента и с нето тегло 0,098 гр. със съдържание на активен компонент ТХК 15,8 тегловни процента, на обща стойност 52,49 лв., както и за престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК - за това, че на 01.04.2022 г. в [населено място], без надлежно разрешително е разпространил на И. Л. В. от [населено място], високорисково наркотично вещество - марихуана, с нето тегло 1,02 гр., със съдържание на активен компонент ТХК 9,8 тегловни процента, на стойност 6,12 лв. С постановление от 23.11.2022 г., досъдебното производство е прекратено частично относно обвинението срещу Б. за престъпления по чл. 354а, ал. 1 НК, като в останалата част делото е изпратено по компетентност на РП-Пловдив за продължаване на разследването срещу Б. относно престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК. С постановление от 08.12.2022 г. на прокурор при РП-Пловдив, ищецът е привлечен като обвиняем с обвинение за държане на високорискови наркотични вещества /марихуана/ - престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК. С постановление на 20.12.2023 г., влязло в сила на 22.02.2024 г., воденото срещу Б. досъдебно производство е прекратено и за престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК поради недоказаност на обвинението.

При така установената фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е осъществен, с оглед на което искът се явява доказан по своето основание. Досежно размера му съдът е подложил на преценка описаните в исковата молба неимуществени вреди и съпоставяйки ги със събраните доказателства е направил извод, че не е доказана пряка причинно-следствена връзка с воденото наказателно производство. Съдът е анализирал показанията на двамата разпитани свидетели, както и приетата съдебно-психологична експертиза, според която не е констатирано психично разстройство с качествени нарушения в психичните сфери, нито житейска дезадаптация.

Въз основа на така събраните доказателства въззивният съд е заключил, че ищецът не е претърпял негативни емоционални изживявания вследствие на наказателното производство срещу него с интензитет и продължителност, по-големи от обичайните в други подобни ситуации. Констатирал е, че при ищеца няма трайни отражения на случилото си в психоемоционалната и личностовата му сфера, както и че същият напълно е преодолял случилото се. Съдът е отхвърлил като недоказани твърденията, че приятелите и роднините на ищеца започнали да го отбягват и пренебрегват, както и че наказателното производство било оказало силен негативен ефект на имиджа и доброто му име в обществото, а така също и отрицателен ефект върху психо-емоционалната му сфера. Като недоказано е счетено и твърдяното засягане на възможността ищецът да се развива вбъдеще. Въззивният състав е съобразил, че досъдебното производство срещу Б. е с обща продължителност 1 г., 10 месеца и 21 дни. По досъдебното производство спрямо ищеца са извършени общо 3 привличания като обвиняем, при всяко от които е извършен разпит в това му качество, една очна ставка и едно предявяване на разследването. В самото начало на производството, спрямо ищеца е извършено задържане за 24 часа по ЗМВР, личен обиск, както и претърсване и изземване. Взета е най-леката мярка за неотклонение „подписка“. Съдът е отчел, че както престъплението по чл. 354а, ал. 1 НК, така и това по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК, са тежки по см. на чл. 93, т. 7 НК, тъй като за всяко от тях се предвижда наказание лишаване от свобода повече от 5 г. От друга страна, долната граница по всяка от тях позволява приложението на чл. 66 ГПК, в случай че обвиняемият не е осъждан, какъвто е и ищецът. Освен това в случая около 8 месеца след привличането му като обвиняем за две престъпления по чл. 354а, ал. 1 НК досъдебното производство е прекратено частично, като делото е изпратено по компетентност на РП-Пловдив за продължаване на разследването срещу Б. относно по-леко наказуемо престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК. Според съда, това е намалило значително интензитета на наказателната репресия, а и в периода от 08.12.2022 г. до предявяване на разследването на 08.11.2023 г., последвано от прекратяване на 20.12.2023 г. на производството и за престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК, спрямо него не са извършвани никакви процесуално-следствени действия. Съобразявайки всички тези обстоятелства, въззивният съд е преценил, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е в размер на 2000 лв.

При тези данни въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.

И двата поставени от касатора въпроса са свързани с критериите за определянето на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице. Те са обуславящи за решаващата воля на съда, но не са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика, нито тази практика е загубила актуалност, за да се обоснове допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно ППВС № 4/1968 г. и трайната съдебна практика обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, но не взета като абстрактно понятие, а като детерминирана от конкретните обстоятелства, които обосновават присъдения размер. Съдът преценява как незаконното наказателно преследване се е отразило на здравето, психиката, социалния, професионалния, личния живот и всички други правно защитими ценности на лицето. От значение са също възрастта на увредения, неговото обществено и социално положение, а с оглед спецификата на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди, като критерий за преценка е въведен и дългият несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване, характерът на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици. Не на последно място, от значение за размера е и икономическото състояние на страната, а така също и обстоятелството, че осъждането на прокуратурата също има ефект на репарация.

Въззивният съд при определяне на справедливото обезщетение за ищеца не се е отклонил от цитираната съдебна практика. Изложил е подробни съображения как развитието на наказателното производство се е отразило на психо-емоционалната и социалната сфера на ищеца, като е отчел характера на престъплението, броя и вида на извършените процесуални действия с участието на ищеца, тежестта на мярката за неотклонение и продължителността на производството. Всички критерии са преценени поотделно и в съвкупност, без да се дава превес на едни за сметка на други. Предвид изложеното липсва основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Съгласно константната непротиворечива практика на съставите на ВКС, за да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие, в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т. е. противоположен смисъл, или е приложена несъществуваща или отменена правна норма, или при произнасянето си съдът е допуснал явна необоснованост на съдебния акт вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. Въззивното решение не страда от подобен порок. Твърдението на касатора за очевидна неправилност касае определянето на размера на обезщетението, което в действителност е относимо към правилността на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и предполага преценка по съществото на спора.

По изложените съображения атакуваното решение не следва да се допуска до касационна проверка.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 148 от 05.08.2025 г., постановено по гр. д. № 264/2025 г. на Апелативен съд – Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.