ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2037/01.07.2025г.

[населено място]

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№394/25г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗАД“Армеец“АД срещу решение №13/09.01.2025г., поправено с решение №25/15.01.25г., по т. д.№860/24 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №921/27.06.2024г. по т. д.№2167/23г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на „Инекс консулт“ООД по иск с правно основание чл. 229 КЗ/отм./ вр. чл. 171 ЗУТ сумата 150 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за събитие, настъпило на 08.04.2015г., ведно със законната лихва върху сумата от 96 000 лв., считано от 21.11.23г. до окончателното плащане, както и със законната лихва върху сумата 54 000 лв., считано от 10.04.24г. до окончателното плащане.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Касаторът счита, че при произнасянето си въззивният съд неправилно е приел за установено по делото, че увредените от събитието лица са удовлетворени от ищеца, доколкото по делото са събрани доказателства, че плащането е извършено от трето за спора лице и няма данни платените суми да са му възстановени от ищеца. Считайки, че не са налице предпоставките на чл. 229 КЗ/отм./, касаторът е поискал въззивното решение да бъде отменено, а искът отхвърлен.

В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът твърди, че въззивният съд е допуснал отклонение от практиката на ВКС, обективирана в решение №22/04.08.14г. по т. д.№1727/13г. на І т. о. на ВКС и определение №74/03.02.21г. по ч. т.д.№137/21г. на ІІ т. о. на ВКС...