Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на девети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Р. В. Членове: Х. Б. В. Н. при секретар М. С. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията В. Н. по административно дело № 3697 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Плевенчанка ЕООД със седалище и адрес на управление: [населено място], област Плевен, О. Д. М. [улица], представлявано от М. М., подадена чрез процесуален представител адв. Р. А., против Решение № 40/02.02.2022 г. по адм. д. № 411/2021 г. на Административен съд - Плевен, с което е отменено Решение № 2153-14-24/29.04.2021 г. на Директора на ТП на НОИ - Плевен и потвърденото с него Разпореждане № 5104-14-9/02.04.2021 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ Плевен, с което не е приета за трудова злополуката, станала на 15.05.2020 г. с В. В., като административната преписка е върната на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ - Плевен за ново разпореждане, в установените за това срокове, при съблюдаване на дадените със съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона и е осъдено ТП на НОИ Плевен да заплати на В. В. сумата в размер на 300 лева.

Касаторът твърди в жалбата си, че обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необоснован - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му, както и присъждане на направените в хода на съдебното производство разноски.

Ответникът директорът на ТП на НОИ Плевен, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Ответницата - В. В. се представлява от адв. Х., която в съдебно заседание и в писмен отговор, оспорва касационната жалба. Допълнителни съображения в подкрепа на правилността и законосъобразността на решението на Административен съд - Плевен излага в представени писмени бележки. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, а разгледана по същество за неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд - Плевен е отменил Решение № 2153-14-24/29.04.2021 г. на Директора на ТП на НОИ - Плевен и потвърденото с него Разпореждане № 5104-14-9/02.04.2021 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ Плевен, с което не е приета за трудова злополуката по чл. 55, ал. 1 от КСО, станала на 15.05.2020 г. с В. В., като административната преписка е върната на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ - Плевен за ново разпореждане, в установените за това срокове, при съблюдаване на дадените със съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона и е осъдено ТП на НОИ Плевен да заплати на В. В. сумата в размер на 300 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора като е анализирал събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели в тяхната съвкупност, като е установил следното:

Между дружеството касатор и В. В. е бил сключен трудов договор № 9 от 24.02.2020 г., въз основа на който Вълчева е приела да изпълнява длъжността продавач консултант. Със заповед № 15/01.04.2020 г. трудовият договор на жалбоподателката е бил прекратен, поради обективна невъзможност за изпълнение на същия, поради извънредно положение. С трудов договор № 22/11.05.2020 г. Вълчева е била назначена в Плевенчанка ЕООД на длъжност продавач консултант, с място на работа закусвалня в гр. Плевен, пл. И. М. №7. На основание чл. 57, ал. 2 от КСО в ТП на НОИ Плевен е била подадена декларация вх. №5101-14-9/11.03.2021 г. от В. В. за претърпяна от нея злополука, станала на 15.05.2020 г. в 11:00 часа, в сградата на стопанисваната от Плевенчанка ЕООД закусвалня, като за място на злополуката е било посочено в средата на заведението. В декларацията е било отбелязано, че причината за увреждането е разлято олио, вида на увреждането [диагноза]. Като свидетели са били посочени С. М., М. М., А. И., Я. М. и лелята на г-н Младенов. Към декларацията са били приложени и писмени доказателства.

На основание на чл. 58, ал. 2 от КСО и Заповед № 1015-14- 54/15.03.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Плевен се е извършило разследване на злополуката и е бил съставен протокол № 5103-14-2/24.03.2021 г. за резултатите от извършеното разследване на трудова злополука. Същият е бил връчен на жалбоподателката на 29.03.2021 г., в който последната е записала, че изнесеното от страна на работодателката не отговаря на обективната истина.

Въз основа на документите, съдържащи се в досието, длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е постановило Разпореждане № 5104-14-9 от 02.04.2021 г., с което не е приело декларираната злополука за трудова. Същото се е мотивирало, че от събраните в хода на административното производство по разследване на декларираната от пострадалата злополука писмени и гласни доказателства, не се доказва по категоричен начин, че внезапното травматично увреждане на здравето на В. В. е настъпило през време и във връзка или повод на извършвана работа по трудово правоотношение и длъжностна характеристика, както и при работа, извършена в интерес на предприятието.

На 14.04.2021 г. срещу това разпореждане Вълчева е подала жалба по предвидения в чл.117 от КСО административен ред с молба за отмяна на разпореждането и постановяване на друго, с което злополуката да бъде призната за трудова. Във връзка с подадената жалба е било издадено Решение № 2153-14-24/29.04.2021 г. на директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е била отхвърлена жалбата й вх. № 5101-14-9#6/14.04.2021 г. като неоснователна и е било потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно разпореждане № 5104-14-9/02.04.2021 г. на длъжностно лице по чл.60, ал.1 при КСО в ТП на НОИ-Плевен, с което не се приемала за трудова злополуката, станала на 15.05.2020 г. с В. В..

При тази фактическа обстановка настоящият съдебен състав на ВАС, шесто отделение намира, че първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му по смисъла на чл. 117, ал. 3 от КСО, но същият е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон.

Легалната дефиниция на трудовата злополука се съдържа в нормата на чл. 55, ал. 1 от КСО, в която са установени кумулативно изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова, а именно: 1/ внезапно увреждане на здравето (внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло); 2/ злополуката да е станала с осигурено лице; 3/ неблагоприятен резултат от увреждането - неработоспособност или смърт; 4/ причинна връзка-неблагоприятният резултат да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства; 5/ увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя и 6/ наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд.

Касационната инстанция не приема наведените от касатора доводи за липса на функционална връзка между настъпилото внезапно увреждане на здравето на пострадалия и извършваната работа. Тази връзка се проявява в различни форми. За да бъде определено като трудова злополука едно внезапно увреждане на здравето, то трябва да е станало през време и във връзка, или по повод на извършваната работа, вкл. и когато тя не се обхваща от трудовата функция, но е извършена в интерес на предприятието. С оглед на събраните по делото доказателства всички изложени по - горе предпоставки са налице. Неоснователни са наведените от касатора оплаквания и твърдения за недоказаност на обстоятелството, че пострадалото лице е изпълнявало трудовите си задължения към момента на злополуката. Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал представените графици, тъй като видно от същите не става ясно какви са били действителните работни дни, както и работно време на Вълчева. Правилно и обосновано съдът е кредитирал свидетелските показания на П. И., А. Н. и А. И. като е изложил подробни съображения защо и в кои части не цени показанията на останалите свидетели, както и писмените им обяснения, дадени в хода на административното производство. Доказателствата, представени в първоинстанционното производство сочат на кумулативна наличност на изчерпателно изброените законови предпоставки и съдът правилно е анализирал елементите на настъпилата злополука като трудова при наличие на всички основания на чл. 55, ал. 1 от КСО.

Обоснован и правилен е и крайният извод на съда за допуснати от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 35 от АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, като на основание чл. 36, ал. 1 от АПК при необходимост е следвало да бъдат събрани доказателства служебно. Неспазването на изискванията на цитираните разпоредби, респ. на принципа за служебното начало, намерил проявление в тях, обуславя наличието на пороци на административния акт, чието последващо отстраняване в хода на съдебното производство е невъзможно. Съдът законосъобразно е върнал преписката за ново произнасяне от административния орган. С оглед изложените по-горе съображения, следва при новото произнасяне административният орган да изпълни изискванията по чл. 35 и чл. 36 АПК.

Неоснователно е и направеното възражение за необоснованост на съдебния акт. Фактическата обстановка е точно установена от решаващия съд и подведена под вярната правна квалификация като формираните от него изводи се основават на събраните доказателства.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че възраженията в касационната жалба не обосновават касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, претенцията на ответника - В. В. за заплащане на разноски е основателна. Такива следва да се присъдят за касационната инстанция в размер на 250 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съобразно Договор за правна защита и съдействие № 16 от 25.10.2022 г.

Ответникът-директорът на ТП на НОИ гр. Плевен не е подал отговор на касационната жалба и не е представляван пред настоящата инстанция, поради което разноски за тази инстанция не му се дължат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2. предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 40/02.02.2022 г. по адм. д. № 411/2021 г. на Административен съд Плевен.

ОСЪЖДА Плевенчанка ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], област Плевен, О. Д. М. [улица], да заплати на В. В., [ЕГН] от гр. Плевен, О. П. О. П. [жк], [адрес], сумата от 250 лв./двеста и петдесет лева/, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РОСЕН ВАСИЛЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН

/п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА