ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№2079
гр. София, 04.07.2025 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесет и пета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
КРАСИМИР МАШЕВ
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 704 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е въз основа на касационна жалба на ищеца по делото К. С. В. против решение № 1494/30.11.2023г. по в. гр. д. № 2173/2023г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 2675/12.06.2023г. по гр. д.№ 3084/2023г. на Районен съд -Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от него отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК против „Банка ДСК“ АД да бъде признато за установено, че жалбоподателят В. не дължи на банката в качеството си на поръчител на основание изтекла погасителна давност и поради споразумения за разсрочване на дълг сума в размер от 12 986,50 лева по договор за кредит овърдрафт № 30/14.08.2008г.
Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон, налице са съществени процесуални нарушения и необоснованост на акта. Претендира заплащане на съдебни разноски.
Ответникът по жалбата и по делото, „Банка ДСК“ АД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл. 280 ГПК, а по същество е неоснователна. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното отхвърлително решение, въззивният състав също е достигнал до извода, че не...