ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2110

[населено място], 04.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д.

МАРИЯ БОЙЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 812 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ОЛИМП“ ООД срещу решение № 334/12.12.2024 г. по в. т.д. № 414/2024 г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено решение № 19/2024 г. по т. д. № 40/2024 г. на Окръжен съд Разград за уважаване на предявените от А. Н. А. срещу касатора искове по чл. 74 ТЗ за отмяна на седем решения, приети на 20.10.2023 г. от общо събрание на съдружниците в „ОЛИМП“ ООД.

В подадената касационна жалба се прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради съображения, че съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и релевирани от дружеството доводи и не е извършил собствен анализ на фактите по спора, които да отрази в мотивите на постановения от него съдебен акт. Правилото на чл. 272 ГПК не освобождава въззивната инстанция от задълженията й, вменени с разпоредбите на чл. 12 ГПК, чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК. Отделно от това, от касатора се заявява, че съставът на апелативния съд е приложил неправилно разпоредбите на чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречието му с практика на ВКС по въпросите, касаещи задълженията на въззивната инстанция. Поставя се питане кои действия на съдружник могат да се тълкуват като такива против интересите на дружеството и кога е налице неизпълнение на задълженията по чл. 126, ал. 3 ТЗ, както и дали санкцията по чл. 126 ТЗ е приложима по отношение на съдружник за действия, извършени от него в качеството му на управител.

От ответника по касация А. Н. А. е подаден отговор на касационната жалба, с който се оспорва наличието на твърдяното факултативно основание въззивното решение да бъде селектирано с цел извършване на касационен контрол. В евентуалност се заявява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Не се претендират разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима.

Въззивното производство е било образувано по жалба на „ОЛИМП“ ООД срещу първоинстанционното решение, с което предявените от А. Н. А. искове по чл. 74 ТЗ са били уважени. Жалбата е бланкетна и в нея липсват конкретни оплаквания срещу законосъобразността на постановеното от Окръжен съд Разград решение. В текста на същата изрично е посочено, че:“В съдебно заседание ще изложа подробни съображения за всяко нарушение, поради което е бил изключен ищецът“. С оглед на това въззивната инстанция в изпълнение на служебните си задължения и в приложение на чл. 269, ал. 1 ГПК, разяснен с т. 1 от ТР № 1/2013 г. по тълк. д .№ 1/2013 г. на ОСГТК, ВКС, е проверила валидността и допустимостта на атакуваното пред него решение на окръжния съд. Съобразила е, че, с оглед липсата на конкретни оплаквания за допуснати процесуални нарушения при преценка на събрания доказателствен материал, необоснованост на изводите относно конкретни релевантни за спора факти, както и нарушения на материалния закон, за въззивната инстанция е изключено правомощието да приема различна фактическа обстановка от установената от първостепенния съд, тъй като в противен случай би се нарушило правилото на чл. 296, ал. 1 ГПК. Въпреки това като допълнение към мотивите на своя акт, решаващият състав е посочил, че в хода на исковото производство въззивникът не е ангажирал доказателства, от които да бъде изведено категорично заключение, че изключеният съдружник е извършил действия, които да обосноват законосъобразно решение по чл. 126 ТЗ и обвързаните от това решение последващи такива.

Не се явява обоснован достъпът до касация на обжалваното въззивно решение по следните съображения:

Според разясненията, дадени в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Производството по подадена касационна жалба преминава през две фази, като проверката за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 или ал. 2 ГПК има отношение към фазата по допускане на касационно обжалване и, ако се установи тяхното наличие и бъде допуснато касационно обжалване, касационната инстанция има право да провери правилността на въззивното решение.

В настоящия случай, невъзможността за допускане на факултативния касационен контрол пряко следва от неформулирането на въпрос с характеристиката на правен /материалноправен или процесуалноправен/, тъй като нито един от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е обусловил ключовите мотиви на апелативния съд, обективирани в атакуваното пред настоящата инстанция решение. При засиленото концентрационно начало, въведено с ГПК /обн. ДВ, бр. 59/2007 г./, касаторът не би могъл да преодолее въведените преклузии и да наведе основания за неправилно разрешение на спора, които не е релевирал във въззивната си жалба. Касационното производство не е средство, с което би могло да се санира бездействието на страната да релевира пороци на първоинстанционното решение. Касационната инстанция не може да селектира въззивното решение за извършване на контрол за законосъобразност само поради несъгласието на страната с крайните изводи на инстанциите по същество на спора. В този смисъл следва да бъде посочено, че поставените въпроси са хипотетични и без връзка с решаващите мотиви на въззивния съд, съответно негодни да послужат като основание за достъп до проверка по същество на въззивното решение.

За пълнота на изложението следва да бъде изтъкнато, че настоящата инстанция дължи служебна проверка единствено на нищожност и недопустимост на въззивото решение, но основания за наличие на сочените пороци няма.

Поради изложените съображения следва да бъде отказан достъп до касационен контрол на въззивното решение, постановено от Апелативен съд Варна.

Разноски не се претендират.

С тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 334/12.12.2024 г. по в. т.д. № 414/2024 г. на Апелативен съд Варна.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1. 2.