РЕШЕНИЕ

№ 343

София, 09 юли 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА

ДЕНИЦА ВЪЛКОВА

при секретар: Марияна Петрова

и в присъствието на прокурора Р. С.

изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова

н. дело № 382/2025 година

Производството пред ВКС е по реда на глава тридесет и трета, чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК. Образувано е по искане на окръжния прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен за възобновяване на НОХД № 1248/2024 г. по описа на Районен съд – Плевен, отмяна на постановеното по него определение от 23.08.2024 г. и връщане на делото за ново разглеждане.

С това определение, влязло в сила на 23.08.2024 г., Районният съд – Плевен на основание чл. 384 във вр. с 382 във вр. с чл. 381 от НПК е одобрил постигнатото между прокурор от Районна прокуратура – Плевен и защитника на подсъдимата М. Г. И. споразумение за решаване на делото. По силата на това споразумение подсъдимата И. се е признала за виновна за извършено на 19.04.2021 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК й е било определено наказание от шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на това наказание е отложено за изпитателен срок от три години. Съдът се е произнесъл по направените по делото разноски, които е възложил на осъдената И..

В искането за възобновяване се изтъкват доводи за разкрити чрез разследване нови обстоятелства във връзка с предходно осъждане на подсъдимата И. във Федерална република Германия, което не е било известно на решаващия съд, но има значение относно прилагането на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Данните за осъжданията на подсъдимата в други държави –членки били станали известни, след като районната прокуратура е сезирана на 04.02. 2025 г. от Окръжна прокуратура – В. Т. че по повод решаване на друго досъдебно производство № 333/2021 г. на РУ-В. Т. са установени множество осъждания на И. в други държави –членки на Европейския съюз. По повод това уведомление в рамките на присъдната прокурорска преписка № У 329/2024 г. по описа на Районна прокуратура – Плевен е изискана от Министерство на правосъдието справка за осъжданията на лицето в чужбина. Към материалите по преписката са приложени и сведенията от Европейската информационна система за съдимост (ЕСRIS), потвърдила наличието на тези осъждания. С тези аргументи се претендира наличието на основанието за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК.

В съдебното заседание прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения. Изтъква, че към момента на извършване на деянието по чл. 195 от НК, за което е одобрено споразумението, И. е била осъждана на наказание лишаване от свобода, представляващо пречка за прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК.

Осъдената М. Г. И., редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното:

Искането на прокурора за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е подадено от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 1 от НПК, в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК и по отношение на акт, подлежащ на възобновяване по чл. 419, ал. 1 от НПК.

Разгледано по същество искането е основателно.

От приложените по преписката материали е видно, че М. И. е осъждана многократно в чужбина, между които е и това по дело № 263 Js 5468/16 272 Ds 188/16 по описа на Районен съд – Тиергартен (Amtsgericht Tiergarten), Федерална република Германия за извършено на 28.09.2016 г. престъпление кражба, за което й е наложено наказание от десет месеца лишаване от свобода. Присъдата е влязла в сила на 04.11.2016 г. Именно с данните за тази съдимост на И. се обосновава искането за възобновяване на наказателното дело.

Посочената осъдителна присъда срещу И., издадена от съд на държава – членка на Европейския съюз, има съществено значение за делото и следва да бъде взета предвид съгласно нормата на чл. 8, ал. 2 от НК. Според въведеното в нея правило влязлата в сила присъда, постановена в друга държава-членка, за деяние, което съставлява престъпление по българския НК, се взема предвид във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Р. Б. Значението и правните последици на предишно осъждане с такава присъда имат отношение към прилагането на института на условното осъждане, както се настоява и в искането за възобновяване. Тоест, налице е изискуемата се предпоставка по чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК - новооткритите обстоятелства да имат съществено значение за делото.

Третираното ново обстоятелство не би могло да е известно на съда, одобрил постигнатото споразумение по НОХД № 1248/2024 г., тъй като в приложената справка за съдимост за И. няма отразяване на осъжданията й в чужбина, а по делото са липсвали други указания за съществуването им. Съдебно следствие пред районния съд не е провеждано, тъй като изготвеното между прокурора и защитата на подсъдимата И. споразумение е било представено в разпоредителното заседание. Следвайки указаното в разпоредбата на чл. 252, ал. 1 от НПК и установявайки, че са налице основанията за прилагане на особените правила по глава двадесет и девета от НПК, съдът е пристъпил незабавно към разглеждане на делото след приключване на разпоредителното заседание.

По -нататък следва да се приеме за изпълнена и другата предпоставка за възобновяване на делото – новото обстоятелство да е разкрито чрез разследване. В съдебната практика еднозначно се приема, че под „разследване“ за констатиране на релевантни обстоятелства за отмяна на влезлия в сила съдебен акт трябва да се разбира както разследване, извършено в рамките на конкретно наказателно производство, така и всяка друга процесуална или извънпроцесуална форма за установяване на факти и обстоятелства, която е способна да гарантира тяхната обективност и достоверност – напр. процес по ГПК или по АПК, или при друга служебна дейност на прокуратурата като проверка по чл. 145, ал. 1 от ЗСВ. В разглеждания случай наличието на коментираното обстоятелство е констатирано в рамките на прокурорска проверка по цитираната преписка, след постъпилото уведомление за налични осъждания на И. в други държави-членки, както бе посочено по-горе, което отговаря на приетото в съдебната практика определение за „разследване“ по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК.

С оглед на изложеното настоящият касационен състав намира, че са налице законовите основания, визирани в чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК, за възобновяване на производството по НОХД № 1248/2024 г. по описа на Районен съд – Плевен, отмяна на постановеното по него определение, с което е одобрено постигнатото споразумение между защитата на подсъдимата М. И. и прокурора, и връщане на делото на районния съд за ново разглеждане. Това ново разглеждане следва да започне от стадия на разпоредителното заседание, тъй като споразумението за решаване на делото е постигнато след образуване на съдебното производство по внесения в съда обвинителен акт.

Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И:

ВЪЗОБНОВЯВА НОХД 1248/2024 г. по описа на Районен съд – Плевен и ОТМЕНЯ постановеното по него определението от 23.08.2024 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото между прокурор от Районна прокуратура – Плевен и защитника на подсъдимата М. Г. И..

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на разпоредителното заседание.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.