Р Е Ш Е Н И Е

№ 347

гр. София, 10 юли 2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. П.

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА

ДЕНИЦА ВЪЛКОВА

при участието на секретаря Елеонора Михайлова

и в присъствието на прокурора от ВКП Б. Д.

като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №705/2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по касационен протест на прокурор при ОП – Пазарджик срещу присъда № 21/24.06.2024г., постановена по внохд № 417/24г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.

С атакуваната присъда окръжният съд е отменил изцяло първоинстанционна присъда № 20/15.03.2024г., постановена по нохд № 141/24г. по описа на РС – Пазарджик, като вместо това:

-признал подс. Р. Н. Н. за невиновна в това на 20.07.2022г., в гр. Пловдив, обл. Пловдив, да е повредила противозаконно чужда движима вещ, а именно: преден ляв калник на стойност 150.00лв.; преден десен калник на стойност 150.00лв.; предна лява врата на стойност 150.00лв.; предна дясна врата на стойност 150.00лв.; задна лява врата на стойност 150.00лв.; задна дясна врата на стойност 150.00лв.; заден ляв калник на стойност 150.00лв.; заден десен калник на стойност 150.00лв.; преден капак на стойност 180.00лв. и стойност на камера за всеки детайл в размер на 30.00лв, или общо за девет елемента - сума в размер на 270.00 лв., на лек автомобил марка “***”, модел *** с рег. [рег. номер на МПС] , собственост на К. Г. Г. с ЕГН [ЕГН], като размерът на нанесената щета е на обща стойност 1650,00 лв., поради което и на основание чл. 304 НПК я оправдал по обвинението да е извършила престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.

В касационния протест се сочат основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Оспорват се изводите за обективна несъставомерност на деянието и се иска отмяна на съдебния акт и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В съдебно заседание на касационната инстанция прокурорът не поддържа касационния протест и пледира за оставяне в сила на въззивната присъда.

Подсъдимата Р. Н., редовно уведомена не се явява. Защитникът й намира протеста за неоснователен, а присъдата на окръжния съд - за правилна и законосъобразна.

Частният обвинител К. Г. сочи, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

Макар в протеста да се оспорва процесуалната законосъобразност на атакувания съдебен акт, конкретни съображения в подкрепа на оплакването не са развити. Това е обяснимо, доколкото прокурорът не възразява срещу приетите за установени фактически обстоятелства. Сам прокурорът е уточнил в протеста, че въззивният съд е утвърдил изцяло приетата за установена фактическа обстановка, на базата на които подсъдимата е била осъдена от районния съд, но е достигнал до различни изводи за обективната съставомерност на деянието. Следователно, прочитът на касационния протест разкрива единствено оплакване за допуснато нарушение на материалния закон, в резултат на което подсъдимата незаконосъобразно е била призната за невиновна от въззивния съд да е извършила престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.

Изяснено е несъмнено по делото, че частният обвинител К. Г. и подс. Р. Н. са дългогодишни съседи, в съседни апартаменти, със силно влошени отношения, поради отказа на подсъдимата да плаща битови такси за общи части на сградата.

На 19.07.2022г. св. Г. паркирал собствения си лек автомобил марка ***, модел *** с рег. [рег. номер на МПС] пред входа на жилищната им сграда. През нощта на 20.07.2022г., около 03-04 часа, подс. Н. излязла да разходи кучето си и със счупен секретен ключ надраскала боята на автомобила на св. Г.. Описала по дължината от двете страни криви линии, разположени на преден ляв и преден десен калник, предна лява и предна дясна врата, задна лява и задна дясна врата, заден ляв и заден десен калник и на преден капак, където изписала „боклук“. Надраскани били 9 елемента на обща стойност 1380лв. Към стойността на щетите е включена и сумата от 270лв., представляваща стойност на камера за всеки детайл в размер на 30.00лв., или общо за девет елемента - сума в размер на 270.00лева.

При така приетата фактическа обстановка въззивният съд е приел, че деянието на подсъдимата не покрива обективните признаци на престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК, тъй като:

-макар и авторството на деянието да е несъмнено установено, както и да е несъмнено обективираното от Н. поведение, довело до причиняване на имуществени вреди на пострадалия, противозаконното въздействие върху вещта не е от такова естество, че да я направи изцяло или частично негодна да бъде използвана по предназначението си;

- нанесените повреди по автомобила не са го направили нито изцяло, нито частично негоден да се ползва по предназначение;

- макар причиняването на конкретните увреждания по лекия автомобил да е било противозаконно и морално укоримо, то същото не е с такава степен на обществена опасност, респ. не засяга възможността да се ползва вещта, при което и не запълва състава на престъплението „унищожаване и повреждане“ по смисъла на чл. 216 от НК;

- за конкретно причинените увреждания пострадалият би могъл да търси обезвреда само по реда на чл. 45 от ЗЗД.

ВКС не се съгласява с аргументацията на въззивния съд и в този смисъл наведените съображения в касационния протест са основателни. В случая е налице повреждане на вещта, което не я прави неизползваема или негодна за ползване, но съществено изменя нейния обичаен вид, което е обективно е пречка за нормалното й ползване и което намалява стойността й. Известно е, че „повредата представлява такова засягане на субстанцията или структурата на вещта, при което само частично или временно е засегната възможността за нейното използване….Без значение дали повредата е поправима, или пък е свързана с трайно намаляване на стойността или полезността на вещта“ (Н., И. Наказателно право на НРБ, ДИ „Наука и изкуство“, 1956, с. 237).

Като извод се налага заключението, че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон, приемайки че деянието е несъставомерно от обективна страна по чл. 216 от НК.

Независимо от посоченото по-горе, не може да се постигне желания от прокурора резултат, тъй като макар и да са налице всички признаци от състава на чл. 216, ал. 1 от НК, деянието представлява маловажен случай по чл. 216, ал. 4 от НК.

Законът в чл. 93, т. 9 от НК е дал легално определение на понятието маловажен случай и то се отнася за всички престъпления, за които е предвиден по-леко наказуем по този признак състав, утвърдено и в ППВС № 6/1971 г., р. II, т. 7, в Тълкувателно решение № 23 от 21.IV.1981 г. по н. д. № 12/81 г., в Тълкувателно решение № 113 от 16.12.1982 г. по н. д. № 97/82 г. на ОСНК на ВС и в редица принципни решения на ВКС. Маловажен случай е налице, когато с оглед на всички обстоятелства по делото, свързани с деянието и дееца, извършеното престъпление представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Като юридически признак на деянието, водещ до смекчена наказателна отговорност за дееца, той следва да се преценява с оглед критериите на чл. 93, т. 9 от НК. Заключение за маловажен случай следва да се направи на базата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и другите обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и морална укоримост на извършеното. В случая, с оглед на възведеното обвинение, тя следва да обхване обстоятелства, като вида на засегнатото имущество и неговата стойност; характера и степента на нанесените повреди и размера на паричния еквивалент на труда и материалите за отстраняването им; личността на дееца; подбудите за извършване на посегателството. Според обвинението, с деянието на подсъдимата е бил повреден лекия автомобил на пострадалия чрез надраскване на боята на 9 елемента от автомобила, като стойността им е малко над две минимални работни заплати към датата на деянието, подсъдимата е несъждана и личността й не се характеризира с висока степен на обществена опасност. От друга страна, паричната стойност на ремонта за отстраняването на повредите е определена по експертен път в по-висок размер заради използваната камера при диагностика на повредите, а този факт, както и характера на повредите и степента, в която те са засегнали възможността за ползване на автомобила, не обуславят по-висока степен на обществена опасност на извършеното, характеризиращо се със своето инцидентно и чисто битово естество.

Престъплението по чл. 216, ал. 4 от НК обаче, съгласно разпоредбата на чл. 218в от НК, се възбужда по тъжба на пострадалия - по реда на чл. 80 и сл. от НПК или, както е в настоящия случай – при използване на възможностите по чл. 287, ал. 5 от НПК. Липсва искане от конституирания по делото частен обвинител съдът да се произнесе с присъда за престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалия. В контекста на обстоятелството, че нито прокурорът на основание чл. 48 от НПК, нито частният обвинител са се възползвали от това си право, както и че ВКС е сезиран единствено с касационен протест от страна на държавното обвинение, но не и от частното обвинение, е недопустимо връщането на делото на предходен процесуален стадий тепърва за осъществяването му. С оглед предоставените от процесуалния закон гаранции за упражняване правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице, реализирането й се предпоставя от множество процесуални изисквания относно срок, съдържание и конкретика на волеизявлението на овластения да повдига, предявява и поддържа обвинение субект. Аргумент за това, че обвинителната функция в наказателния процес (независимо дали по производства от общ или от частен характер) следва да се упражнява добросъвестно и изрично, при ясно изразена позиция относно това, какви са исканията за осъждане на дееца, за какво деяние и по коя материално-правна норма, е предприетият законодателен подход при формулиране на необходимото съдържание на въззивните и касационните протест и жалба на държавното и частното обвинение. Изискването към тях те да са съответни (вж. чл. 335, ал. 4 от НПК и чл. 335, ал. 2 от НПК) означава, че както прокурорът, така и частният обвинител не могат да постигнат отмяна на оправдателния съдебен акт и връщане на делото на предходната съдебна инстанция за утежняване на положението на оправдания подсъдим, ако не са отправили към контролиращите инстанции конкретно искане за влошаване положението на подсъдимия - с ясно откроена насоченост, за това какво държавното или частното обвинение настоява да се случи - чрез увеличаване на наказанието, чрез прилагане на по-тежка правна квалификация или чрез отмяна на оправдателна присъда, съпроводено с искане и за постановяване на осъдителна такава. (вж. Р. 764/2019 по н. д. № 764/2019г., ВКС, ІІІ н. о.; Р. № 237 от 3.12.2018 г. на ВКС по н. д. № 753/2018 г., II н. о., НК; Р. № 214 от 14.11.2018 г. на ВКС по н. д. № 757/2018 г., II н. о).

В настоящия случай с касационния протест единствено се претендира отмяна на оправдателната присъда и връщане на делото за правилно приложение на материалния закон, а отсъства съответно искане от страна на частния обвинител за продължаване на производството, направено надлежно чрез депозиране на касационна жалба срещу оправдаването на подсъдимата.

При така посоченото, ВКС, макар и да споделя развитите в протеста съображения, намира, че не са налице процесуални предпоставки за връщане на делото за новото му разглеждане на въззивния съд, поради неотстранимост на допуснатите от него нарушения, поради което на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 21/24.06.24г., постановена по внохд № 417/2024г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: