Р Е Ш Е Н И Е

№189

София, 10.07. 2025 година

В името на народа

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в открито заседание на десети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав

Председател: Ирина Петрова

Членове: Десислава Добрева

Мария Бойчева

с участието на секретаря Ина Андонова

като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д. № 2645 по описа за 2024 г. предвид следното:

Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.

Образувано е по подадена на 10.10.2024г. от „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД молба за отмяна на влязлото в сила като неподлежащо на обжалване решение № 829 от 16.07.2024г. по въззивно гр. д.№ 824/2024г. на ОС Варна, имащо за резултат отхвърляне на иска на молителя срещу „Електроразпределение Север“АД, [населено място] по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД не дължи на „Електроразпределение Север“АД сума от 11 374.48 лв. - начислена цена за пренос „средно напрежение“ за период от 01.10.2020г. до 31.07.2021г. по 10 броя фактури, издадени в периода 09.12.2020г. - 06.08.2021г. относно обект „Въздушен електропровод 20KV“ с диспечерско наименование ВЕЛ 20 kV „Ябълка“, абонатен № 0925030. Твърдението е, че това решение противоречи на влязлото в сила също като неподлежащо на обжалване решение № 657 от 13.06.2024г. по в. гр. д.№ 525/2024г. на ОС Варна. Молителят твърди, че последният акт е постановен по същия правен спор за такса пренос „средно напрежение“ за ВЕЛ „Ябълка“ и с него е прието за установено, че „ВиК Добрич“ не дължи такса пренос „средно напрежение“ за същия обект.

Твърдението в молбата за отмяна е, че при постановяване на неправилното решение - това по в. гр. д.№ 824/2024г. на ОС Варна, не е зачетена силата на пресъдено нещо, формирана по влязлото в сила решение между същите страни, с което е отречено съществуване на вземане, произтичащо от същия договор. Излага подробни съображения, че не дължи цена за пренос „средно напрежение“, защото „Електроразпределение Север“ АД не осъществява мрежовата услуга „пренос по разпределителната мрежа“, тъй като същата е собственост на В и К дружеството. Позовава се и на влязло в сила решение от 15.06.2017г. по т. д.№ 1418/2015г. на ОС Варна, постановено между „Водоснабдяване и канализация Добрич“ и „Енерго-П. П. АД, с което доставчикът на ел. енергия е осъден да възстанови на В и К дружеството платена без правно основание такса за „пренос средно напрежение“ и такса за „пренос ниско напрежение“ за период 2010г. - 2015г. за същия и за други обекти.

В подробен писмен отговор „Електроразпределение Север“ АД оспорва основателността на искането за отмяна по подадената молба.

В откритото съдебно заседание молителят не изпраща представител. Процесуалният представител на ответника поддържа становището си за неоснователност на искането за отмяна.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК, молбата за отмяна на основание т. 4 на чл. 303, ал. 1 ГПК се подава в тримесечен срок, считано от деня на влизане в сила на последното решение. В случая това е решението по в. гр. д. № 824/2024г. на ОС Варна, влязло в сила на 16.07.2024г. и молбата за отмяна е допустима като подадена в преклузивния срок.

Съставът на ВКС приема, че противоречие между решенията на съдилищата не е налице, поради което не съществува и основанието за отмяна по т. 4 на чл. 303, ал. 1 ГПК. Решенията по делата - от една страна това по в. гр. д.№ 824/2024г., на което молителят противопоставя като правилни решенията по в. гр. д. № 525/2024г. на ОС Варна и по т. д.№ 1418/2015г. на ОС Варна, са постановени между различни страни и са с различен предмет:

Както се посочи, с въззивното решение от 16.07.2024г. по в. гр. д.№ 824/2024г. на ОС Варна, чиято отмяна като неправилно е предмет на искането за отмяна, е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът „ВиК Добрич“АД не дължи на ответното дружество „Електроразпределение Север“ ЕИК[ЕИК] начислена цена за такса „пренос СрН“ за период 01.10.2020г. до 31.07.2021г. относно обект „Въздушен електропровод 20KV“ с диспечерско наименование ВЕЛ 20 kV „Ябълка“

С въззивното решение от 13.06.2024г. по в. гр. д. № 525/2024г. на ОС Варна е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът „ВиК Добрич“АД не дължи на ответника „Енерго-П. П. АД, [населено място] ЕИК[ЕИК] цена за мрежова услуга „пренос на ел. енергия средно напрежение“ за периода м. юли 2022г. - м. март 2023г., за въздушен електропровод 20KV“ с диспечерско наименование ВЕЛ 20 kV „Ябълка“ по посочени фактури.

С решението от 15.06.2017г. по т. д.№ 1418/2015г. на ОС Варна „Е. П. П. АД ЕИК[ЕИК] е осъдено да заплати на „ВиК Добрич“ АД в качеството му на универсален правоприемник на Водоснабдяване и канализация ЕООД, сума за платена за периода 02.09.2010г. до 02.09.2015г. без основание цена за такса „пренос средно напрежение“ и такса „пренос ниско напрежение“ за Въздушен електропровод 20KV с диспечерско наименование извод „Приморци“ на територията на общ. Добрич; Въздушен електропровод 20KV с диспечерско наименование извод „Сонди“ на територията на общ. Балчик; Въздушен електропровод 20KV с диспечерско наименование извод „Сонди, попадащо в землището на [населено място]; Въздушен електропровод 20KV с диспечерско наименование извод Ябълка на територията на общ. Каварна и общ. Шабла.

Според задължителните указания в т. 5 от Тълкувателно решение № от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 307, ал. 4 ГПК, е налице при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и на страните по делата и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. В тази хипотеза делата са приключили с влезли в сила решения, които със сила на пресъдено нещо разрешават в противоположен смисъл спорния предмет.

Съгласно разрешенията, дадени в Постановление на Пленума на ВС № 2/1977 г., което не е загубило значението си и при действието на новия ГПК, с оглед идентичност на разпоредбите на чл. 231, б. ”г” ГПК (отм.) и чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, под понятието „същите страни” се разбира ищецът и ответникът, другарите в процеса, встъпилите или привлечените трети лица помагачи, наследниците и правоприемниците на първоначалните страни, както и приобретателите на спорното право.

С отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК и съответно с последиците по чл. 307, ал. 4 ГПК се преодолява съществуването в правния мир на две противоречиви решения между едни и същи страни, при което се поставя въпросът кое от тях е правилното, което подлежи на изпълнение. Силата на пресъдено нещо на решението по в. гр. д.№ 525/2024г. на ОС Варна за уважаване на отрицателния установителен иск срещу „Енерго-П. П. АД, което молителят счита за правилно, не обвързва и не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника по в. гр. д.№ 824/2024г. на ОС Варна - „Електроразпределение Север“ АД, решението за отхвърляне на иска по което, се твърди, че е неправилното. Същото е относимо и към формираната сила на пресъдено нещо с решението по т. д.№ 1418/2015г. на ОС Варна, което е постановено по спор между молителя и „Е. П. П. АД. В случая отсъства хипотеза, при която са разрешени по различен начин правните въпроси, включени в предмета на делата, по които се формира сила на пресъдено нещо. С исковите молби, по които са постановени решенията по двете въззивни дела молителят е оспорвал дължимост на вземания, произтичащи от издадени от две различни търговски дружества фактури за цена пренос средно напрежение в един и същ обект ВЕЛ „Ябълка“. Ответник по иска, по който е постановено решението по в. гр. д.№ 824/2024г. на ОС Варна, е „Електроразпределение Север“ - електроразпределително дружество, правоприемник на „Енерго-Про мрежи“; ответник по в. гр. д.№ 525/2024г. е „Енерго-Про продажби“АД - доставчик на ел. енергия, правоприемник на „Е.ОН България продажби“, с които дружества ищецът - молител е в различни правоотношения. Решението по т. д.№ 1418/2015г. на ОС Варна, с което е уважен осъдителният иск срещу „Е. П. П. АД също не обвързва и не формира сила на пресъдено нещо в отношенията с ответника по молбата за отмяна „Електроразпределение Север“ АД. Следователно, отсъства субективен идентитет по отношение на страните. Както се посочи, силата на пресъдено нещо обвързва насрещните страни -ищеца и ответника, като в същото положение са универсалните правовоприемници на страните, както и частните им правоприемници, когато частното правоприемство е настъпило след предявяване на иска (чл. 298, ал. 1 и 2 ГПК и чл. 226, ал. 3 ГПК).

Макар и да са образувани по отрицателни установителни искове относно недължимост на суми за начислена цена за такса „пренос средно напрежение“ и по осъдителен иск за връщане на заплатена цена за „пренос средно напрежение“, делата са и с различен предмет, доколкото касаят различни искови периоди. Предметът на делото се определя от основанието и петитума на предявения иск. Периодът, за който е начислена тази цена е част от обстоятелствената част на иска и формира неговото фактическо основание. Доколкото в случая този период е различен, очевидно двете решения не са с идентичен предмет, отсъства и обективен идентитет. Поради различните периоди от време, за които се отнасят исковите претенции по двете дела, няма идентичност в темпоралните предели на силата на пресъдено нещо, формирана с всяко от влезлите в сила решения.

Неоснователно е позоваването в молбата за отмяна на цитираното решение на ВКС по т. д.№ 377/2023г. на І т. о. на ВКС. Както се посочи, страните по молбата за отмяна не са обвързани от сила на пресъдено нещо, която следва да бъде зачетена и да обуслови отмяна на неправилното решение. Не е налице хипотеза, в която дела между същите страни са приключили с влезли в сила решения, които със сила на пресъдено нещо разрешават в противоположен смисъл спорния предмет. Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 4. 01. 2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Със сила на пресъдено нещо се установява съществуването или несъществуването на заявеното от ищеца право, предмет на делото и на съдебното решение, с белезите, които го индивидуализират - юридически факт, от който произтича, съдържание, субекти и правно естество. Във времево отношение спорното право е установено за съществуващо или несъществуващо към деня на приключване на съдебното дирене, след което решението е влязло в сила, т. е. след което е възникнала силата на пресъдено нещо.

Преценката за правилността на влезлите в сила решения може да бъде осъществена само ако те са постановени при тъждественост на делата, каквато в настоящия случай не е налице. Молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на настоящото производство, молителят следва да заплати на ответната страна поисканите и доказани (съгласно договор за правна защита и съдействие, фактура и платежно нареждане за кредитен превод) разноски за защита - сумата 1 716лв. адвокатско възнаграждение с включен ДДС.

По изложените съображения, ВКС, ТК, състав на Първо т. о.

Р Е Ш И :

Оставя без уважение молбата на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влязлото в сила като неподлежащо на обжалване решение № 829 от 16.07.2024г. по въззивно гр. д.№ 824/2024г. на ОС Варна.

Осъжда „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД да заплати на „Електроразпределение Север“ АД, [населено място] сумата 1 716лв. разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: