ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3701
София, 15.07.2025г.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Д. ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА
АТАНАС КЕМАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Атанас К. гражданско дело №4309 от 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Т. П. и Д. П. П., чрез процесуалния си представител адв.Д. К. от ПАК, срещу решение №691/30.05.2024г. по в. гр. д.№303/2024г. на Пловдивския окръжен съд в частта, в която е:
- отменено решение №260153/24.10.2023г. на Пловдивския районен съд, постановено по гр. д.№7550/20г. в частта му, с която се отхвърлят исковете предявени от „Аеркок“ООД ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], ул. Ц. И. А.“ №116, вх. В, ет. 1, ап. 4 против И. Т. П. ЕГН [ЕГН] и Д. П. П. ЕГН [ЕГН], двамата с адрес [населено място], общ. М., [улица] относно признаване на ищеца за собственик, на основание договор за покупко-продажба от 23.01.2018г., сключен с [община], на реално обособена част с площ 1464 кв. м., заключена между точки 1,2,3,4,5,6,7,1 по комбинирана скица на инж. В. Г., приложена към и. м., съставляваща част от ПИ [№] по кад. карта на [населено място], общ. М., обл. П., в местност „Поляната“, целият с площ 8401 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: изоставено трайно насаждение, при съседи: ПИ [№]; ПИ [№]; ПИ [№]; ПИ [№]; ПИ [№], както за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху така описаната реална част от поземления имот, както и иска с основание чл. 109 ЗС, предявен от „Аеркок“ ООД ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], ул. Ц. И. А.“ №116, вх. В, ет. 1, ап. 4 против И. Т. П. ЕГН [ЕГН] и Д. П. П. ЕГН [ЕГН], двамата с адрес [населено място], общ. М., [улица] относно осъждане на ответниците да прекратят неоснователните действия, с които пречат на ищеца да упражнява правото на собственост върху реално обособена част с площ 1464 кв. м., заключена между точки 1,2,3,4,5,6,7,1 по комбинирана скица на инж. В. Г., приложена към и. м., съставляваща част от ПИ [№] по кад. карта на [населено място], общ. М., обл. П., като премахнат масивна ограда между ПИ [№] и ПИ [№], означена по линия с точки № 1,2,3,4,5,6, и 7 по посочената комбинирана скица, а също така и иска с основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД относно заплащане на сумата 335лв. представляваща обезщетение за ползване на реално обособена част с площ 1464 кв. м., заключена между точки 1,2,3,4,5,6,7,1 по комбинирана скица на инж. В. Г., приложена към и. м., съставляваща част от ПИ [№] по кад. карта на [населено място], общ. М., обл. П., в местност „Поляната“, целият с площ 8401 кв. м., трайно предназначена на територията: земеделска, начин на трайно ползване: изоставено трайно насаждение, при съседи: ПИ [№]; ПИ [№]; ПИ [№]; ПИ [№]; ПИ [№], претендирана за периода от 24.03.2018г. до датата на предявяване на иска – 30.06.2020г., като вместо това е:
- признал „Аеркок“ ООД ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], ул. Ц. И. А.“ №116, вх. В, ет. 1, ап. 4 за собственик, на основание договор за покупко-продажба от 23.01.2018г., сключен с [община], на реално обособена част с площ 1464 кв. м., заключена между точки 1,2,3,4,5,6,7,1 по комбинирана скица на инж. В. Г., приложена на л. 18 от гр. д. №7550/20г. на Пловдивския районен съд, съставляваща част от ПИ [№] по кад. карта на [населено място], общ. М., обл. П., в местност „Поляната“, целият с площ 8401 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: изоставено трайно насаждение, при съседи: ПИ [№]; ПИ [№]; ПИ [№]; ПИ [№]; ПИ [№] ;
- осъдил И. Т. П. ЕГН [ЕГН] и Д. П. П. ЕГН [ЕГН], двамата с адрес [населено място], общ. М., [улица] да предадат на „Аеркок“ ООД ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], ул. Ц. И. А.“ №116, вх. В, ет. 1, ап. 4 владението върху реално обособена част с площ 1464 кв. м., заключена между точки 1,2,3,4,5,6,7,1 по комбинирана скица на инж. В. Г., приложена на л. 18 от гр. д. №7550/20г. на Пловдивския районен съд, съставляваща част от ПИ [№] по кад. карта на [населено място], общ. М., обл. П., в местност „Поляната“, целият с площ 8401 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: изоставено трайно насаждение, при съседи: ПИ [№]; ПИ [№]; ПИ [№]; ПИ [№]; ПИ [№] ;
- осъдил И. Т. П. ЕГН [ЕГН] и Д. П. П. ЕГН [ЕГН], двамата с адрес [населено място], общ. М., [улица] да прекратят неоснователните действия, с които пречат на „Аеркок“ ООД ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], ул. Ц. И. А.“ №116, вх. В, ет. 1, ап. 4 да упражнява правото на собственост върху реално обособена част с площ 8 1464 кв. м., заключена между точки 1,2,3,4,5,6,7,1 по комбинирана скица на инж. В. Г., приложена към и. м., съставляваща част от ПИ [№] по кад. карта на [населено място], общ. М., обл. П., като премахнат масивна ограда между ПИ [№] и ПИ [№], означена по линия с точки № 1,2,3,4,5,6, и 7 по посочената комбинирана скица приложена на л. 18 от гр. д.№7550/20г. на Пловдивския районен съд ;
- осъдил И. Т. П. ЕГН [ЕГН] и Д. П. П. ЕГН [ЕГН], двамата с адрес [населено място], общ. М., [улица] да заплатят на „Аеркок“ ООД ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], ул. Ц. И. А.“ №116, вх. В, ет. 1, ап. 4 сумата 335(триста тридесет и пет) лева представляваща обезщетение за ползване на реално обособена част с площ 1464 кв. м., заключена между точки 1,2,3,4,5,6,7,1 по комбинирана скица на инж. В. Г., приложена на л. 18 от гр. д. №7550/20г. на Пловдивския районен съд, съставляваща част от ПИ [№] по кад. карта на [населено място], общ. М., обл. П., в местност „Поляната“, целият с площ 8401 кв. м., трайно предназначена на територията: земеделска, начин на трайно ползване: изоставено трайно насаждение, при съседи: ПИ [№]; ПИ [№]; ПИ [№]; ПИ [№]; ПИ [№], за периода от 24.03.2018г. до датата на предявяване на иска – 30.06.2020г., ведно със законната лихва от 30.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата ;
- потвърдил решение №260153/24.10.2023г. на Пловдивския районен съд, Х-ти гр. с. постановено по гр. д. №7550/20г. в частта му, с която се отхвърля иска с осн. чл. 109 ЗС, предявен от И. Т. П. ЕГН [ЕГН] и Д. П. П. ЕГН [ЕГН], двамата с адрес [населено място], общ. М., [улица] против „Аеркок“ ООД ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], ул. Ц. И. А.“ №116, вх. В, ет. 1, ап. 4 относно осъждане на ответника да премахне трайно прикрепената настилка /път/, изпълнена от асфалт и положена от ответника в собствения на ищците ПИ [№] по кад. карта на [населено място], общ. М., обл. П., разположена на площ от 319 кв. м. в поземления имот, в продължение на югозападната му граница по точки 3,18,19,20,21,22 и 23; и точки 28,29,30,31,32,33,34,35,36,37,38,39 и 40, съгласно приложен към и. м. протокол за трасиране от 27.08.2020г. на инж. М. Д., както и осъждане на ответника да преустанови преминаването през така описания имот, както и за заплащане на обезщетение за разликата от 335 (триста тридесет и пет) лева до 810 (осемстотин и десет) лева за ползване на реално обособена част с площ 1464 кв. м., заключена между точки 1,2,3,4,5,6,7,1 по комбинирана скица на инж. В. Г., приложена към и. м., съставляваща част от ПИ 73122.18.66 по кад. карта на [населено място], общ. М., обл. П., в местност „Поляната“, целият с площ 8401 кв. м., трайно предназначена на територията: земеделска, начин на трайно ползване: изоставено трайно насаждение, при съседи: ПИ [№]; ПИ [№]; ПИ [№]; ПИ [№]; ПИ [№], претендирана за периода от 24.03.2018г. до датата на предявяване на иска – 30.06.2020г. /решението на въззивния съд, с което е обезсилил частично решението на Пловдивския районен съд не е било обжалвано пред касационната инстанция и е влязло в законна сила/.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необоснованост, с оглед на което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което първоначалните искове бъдат отхвърлени като неоснователни, а предявеният от И. П. насрещен иск уважен.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК по въпросите:
1.Какво е действието на решението на Конституционния съд, с което е прогласена противоконституционност на нормативен акт, по отношение на заверени правоотношения и висящи съдебни производства според разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. 3 от КРБ ;
Навеждат се доводи, че изводите на въззивния съд са в противоречие с ТР№3/28.04.2020г. по к. д.№5/2019г. на КС и шест решения на тричленни състави на ВКС, които са се произнесли по приложението на разпоредбите на чл. 150, ал. 2 и чл. 151, ал. 2 от КРБ.
2.Кой е пасивно легитимиран по иска с правно основание чл. 109 от ЗС – лицето извършило нарушението, или всяко лице, което към момента на подаване на исковата молба поддържа противоправното състояние в имота ;
Въззивното решение е постановено в отклонение на решение №401/21.07.2009г. по гр. д.№2770/2007г. на ВКС, ІІ г. о. и решение №163/04.06.2012г. по гр. д.№656/2011г. на ВКС, ІІ г. о.
3.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават и доказателствата за тях.
Изводите на въззивния съд са в противоречие с решение №134/30.12.2013г. по т. д.№34/2013г. на ВКС, ІІ т. о. ; решение №75/20.06.2016г. по т. д.№1608/2015г. на ВКС, ІІ т. о., решение №94/13.09.2016г. по т. д.№3768/2014г. на ВКС, ІІ т. о., решение№161 /04.10.2016г. по т. д.№2220/2015г. на ВКС, ІІ т. о. и решение №202/25.01.2018г. по т. д.№1826/2016г. на ВКС, І т. о./.
Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК са постъпили отговори от ответника по касация „Аеркок“ООД и [община], участваща като трето лице – помагач на страната на ищеца, в които се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:
Въззивният съд е приел, че няма спор, а и от представения препис от договор за покупко – продажба рег. № Д – 12/23.03.2018г. се установява, че „Аеркок“ ООД е закупило от [община] поземен имот с идентификатор 73122.18.66 в землището на [населено място], [община].
Ищецът по първоначално предявения иск – „Аеркок“ ООД е навел твърдения, че реална част от поземления му имот с площ от 1464 кв. м. в северозападната му част е завзета от собствениците на съседния имот с идентификатор 73122.18.74, които са поставили трайна ограда с основа около 15 см. телена мрежа и колове навътре в имот 73122.18.66. Затова моли съда да бъде установено по отношение на ответниците по този иск – И. Т. П. и Д. П. П., че е собственик на реално обособената площ от 1464 кв. м., приобщена без основание към техния имот и очертана на приложената към исковата молба комбинирана скица между точки 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 1, както бъдат осъдени да му предадат владението върху тази площ.Дружеството е предявило против И. Т. П. и Д. П. П. и иск да бъдат осъдени да премахнат оградата по посочените точки, разположена в имота му.Претендира също така ответниците по първоначалния иск да му заплатят обезщетение в размер на 810 лева за това, че в периода от 24.03.2018г. до подаване на исковата молба неоснователно са го лишили от ползването на процесната площ от имота.
Прието е за безспорно и това, че на основание договор за дарение, сключен на 16.05.1997г. И. Т. П. е собственик на имот [№].Същият е възразил, че имотната граница минава по материализираната още през 1997г. ограда и винаги е била на това място. При условията на евентуалност, ако се установи, че имотната граница не преминава по изградената ограда, се поддържа възражение, че реалната част от имота е придобита по давност въз основа на осъществявано от И. П. и съпругата му Д. П. П. считано от 16.05.1997 година.
И. Т. П. е предявил насрещен иск против „Аеркок“ ООД като твърди, че посоченото дружество е построило самоволно и ползва асфалтов път, който е разположен в неговия имот и е с площ от 319 кв. м. за достъп на товарни превозни средства до птицеферма. Този път е разположен навътре в поземления имот на П. по т. 3,18,19,20,21,22 и т. 23,28,29,30,31,32,33,34,35,36,38,39,40 съгласно приложения към насрещната искова молба протокол за трасиране от 27.08.2020г. и по този начин пречи да упражнява правото си на собственост. Затова мои съда да осъдени „Аеркок“ ООД преустанови действията по преминаване през имот 73122.18.74 и ползването на асфалтовия път, както и да бъде осъдено да премахне трайно прикрепената към земята настилка (път) изпълнена от асфалт по посочените по – горе точки.
Ответникът по насрещния иск „Аеркок“ ООД не оспорва правото на собственост на И. П. върху имот [№], но заявява, че не е строил асфалтов път, който е част от общинската пътна мрежа и е съществувал още преди имотите да бъдат придобити от страните. Неоспорва, че е извършвана рехабилитация на пътя, но тя е осъществена от собственик на друг имот, който също го ползва за обслужване на собствеността си.
Въззивният съд е приел, че по отношение на основния спорен въпрос, а именно къде е границата между процесните имоти са приети две заключения на съдебно технически експертизи с вещо лице инж. Г., от които се установява, че оградата между имотите, представляваща телена мрежа на метални колове върху бетонов цокъл не е изпълнена по имотната граница между имотите, а е изцяло в имот [№], като имотната граница най – ясно е показана на едромащабната скица на л. 18 от делото по точки 1, 7, 23.В заключението е посочено, че за оградата е издадено разрешение за строеж № 113/18.06.1997г., но не е представен протокол за строителна линия и ниво за трасиране.Следователно, от това разрешение за строеж не може да се установи дали местоположението на изградената ограда съответства на предвиденото от съответния административен и технически орган. В заключението на вещото лице е посечена площта, която чрез оградата ПИ [№] навлиза в ПИ [№], означена по точки 1, 2,3,4,5,6,7,1, а именно 1464 кв. м.Тъй като е доказано навлизането в имота на ищеца въззивният съд се е произнесъл по възражението на П. за изтекла придобивна давност.С решение на Конституционния съд № 3/22.02.2022г. по к. д. № 16/22г. са обявени за противоконституционни разпоредбите на §1, ал. 1 от ЗДЗС (ДВ бр. 46 от 2006г. и бр. 18 от 2020г.) и §2 от заключителните разпоредби на ЗИЗС (ДВ бр. 7 от 2018г.), като в мотивната му част изрично е посочено, че обявената противоконституционност на §1, ал. 1 от ЗДЗС не засяга нейният досегашен ефект и последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят към момента на влизане на решението на Конституционния съд в сила – в случая от 08.03.2022г. Предвид постановеното решение на Конституционния съд следва, че през периодите 31.05.2006г. – 30.12.2017г. и 20.01.2018 – 07.03.2022г. придобивна давност за имоти частна общинска собственост не е текла по силата на приетия от в нормата на §1, ал. 1 от ЗДЗС мораториум. В настоящия казус началния момент на придобивната давност, на която се позовават П. е 16.05.1997г., когато е сключен договора за дарение между Н. П. и И. П., като гражданският брак между Д. и И. и сключен на 11.05.1980г. а исковата молба е подадена на 30.06.2020г.Следователно твърдяната придобивна давност е започнала да тече по време на действащ мораториум, чийто последици се изразяват в препятстване възможността процесния имот да се придобие по давност за посочения период.За пълнота е посочено, че макар с обявяване противоконституционността на §2 от ЗР на ЗИЗС придобивна давност да е текла за периода 31.12.2017г. – 19.01.2018г. предвид констатираното нарушение на принципа на неретроактивност на правните норми, то този кратък срок не е достатъчен, за да се придобие по давност процесната част от спорния имот.С оглед така направения правен извод, въззивният съд не е обсъждал по същество показанията на разпитаните по делото свидетели.
Въз основа на горното е прието, че ищецът по първоначалния иск се легитимира като собственик на процесната част от имот 73122.18.66 на основание договор за покупко – продажба рег. № Д – 12/23.03.2018г., а Д. и И. П. осъществяват фактическа власт върху същата част от собствения на „Аеркок“ ООД недвижим имот без основание, поради което исковете да се признае „Аеркок“ ООД за собственик на посочената част от имота и да се осъдят П. да им предадат владението върху същата част, както и да премахнат масивната ограда, изградена в имот [№] са основателни и следва да се уважат.Приета е за частично основателна претенцията на дружеството по чл. 59 от ЗЗД.
Въззивният съд е приел, че предявеният насрещен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.От техническите експертизи с вещо лице инж. Г. се установява, че изграденият асфалтов път навлиза частично в имота на П..В откритото съдебно заседание, проведено на 25.10.22г. експертът е констатирал, че изградения път обслужва много имоти, а не само [№].От показанията на свидетеля К. се установява, че работи като технически ръководител на фирма, която извършва пътностроителни дейности.Такива дейности му е възложило и лицето Б. А., без да уточнява кога е станало това възлагане, като конкретната задача е била да направи подобрения на съществуващ коларски, черен път.Извършените дейности са се изразявали в стабилизиране на пътя, запълване на дупките с баластра и изравяне на съществуващия път, вкарване на пълнител, уплътняване и подравняване на съществуващия път.Този свидетел не споменава да е полагана асфалтова настилка.Свидетелят П. няма възприятия за това кой е построил или възложил построяването на асфалтовия път.Свидетелят Р. установява, че в момента пътят, който минава югозападно от имота на П. има асфалт, но също не установява, кой е извършил асфалтирането му.На база събраните по делото доказателства е прието, че не се установява „Аеркок“ ООД да е извършило или възложило построяването на асфалтов път в част от имот [№], тъй като свидетелят К. сочи, че възлагането на дейностите по подобренията на пътя е възложено от Б. А., който макар и да носи същото фамилно име, каквото има и управителя на „Аеркок“ ООД, който е А. А., не се установява каква представителна власт има Б. А. по отношение на дружеството. Освен това от показанията на свидетеля К. не се установява да е полагана асфалтова настилка. Свидетелят Р. установява, че в момента има пътят има асфалт, но не установява кога и кой е положил асфалта.
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК/ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по първия поставен въпрос, тъй като изводите на въззивния съд не са в отклонение с ТР№3/28.04.2020г. по к. д.№5/2019г. на КС и посочените в изложението решения на ВКС.Разпоредбата начл. 7, ал. 1 от Закона за общинската собственост/ред. ДВ, бр. 44 от 1996г./ предвижда, че имотите и вещите – общинска собственост, не могат да се придобиват по давност. Следва да се приеме, че тази забрана важи не само за имоти, които са публична общинска собственост, а и за имоти, които са частна общинска собственост.Тази забрана е стеснена с изменението чл. 7, ал. 1 от ЗОС с ДВ, бр. 96 от 1999г., според което само вещи, които са публична общинска собственост не могат да се придобиват по давност.Това означава, че за вещите, частна общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 7, ал. 1 от ЗОС ДВ, бр. 96 от 1996 г., давностният срок започва да тече от 09.11.1999г., но считано от 01.06.2006 г. с пар. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността е установено спиране течението на придобивната давност.
С решение № 3 от 24.02.2022 г. на Конституционния съд по к. д. № 16/2021 г. са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 ЗД ЗС /обн., ДВ, бр. 46/2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18/2020 г./ и на § 2 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗС /ДВ, бр. 7/2018 г./. Като последица от обявяването за противоконституционна на нормата на пар. 2 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗС / ДВ бр. 7/2018 г. /ДВ, бр. 7/2018 г./, с която е придадено обратно действие на продължаване на срока, се приема от Конституциония съд, че придобивна давност е текла в периода 31.12.2017 г. до 19.01.2018г., защото обратното действие на материалния закон не може да засяга вече придобити права.Следователно не се касае за обратно действие на решението на КС/В този смисъл са решение № 50080 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1814/2021 г., II г. о. и решение № 50141 от 25.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3194/2021 г., I г. о./.
От изложеното следва, че изводите на въззивния съд са изцяло съобразени както с решението на КС, така и с посочените решения на тричленни състави на ВКС.Въз основа на това е прието, че в полза на ответниците не е изтекла предвидената от закона десетгодишна давност, поради което предявения първоначален иск с правно основание чл. 108 от ЗС, следва да бъде уважен.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по втория поставен въпрос.В посочените в изложението решение се приема, че всяко смущаване на правото на собственост може да бъде предмет на негаторна защита, като пасивно легитимирано по него е всяко лице, а не само извършителят на нарушението, ако към момента на предявяването му поддържа противоправното състояние в имота.Тези решения са в случая неотносими, тъй като въззивният съд е отхвърлил предявения насрещен негаторен иск поради това, че от събраните по делото доказателстна не се установява, че ищецът „Аеркок“ ООД е извършил или възложил построяването на асфалтов път в част от имот 73122.18.74.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по третия поставен въпрос.В постоянната си практика ВКС приема, че въззивният съд е длъжен да даде свое собствено разрешение на спорния предмет на делото като извърши самостоятелна преценка на доказателствата, формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и ги изрази писмено в мотивите към решението си. Мотивите към въззивното решение следва да съдържат изложение относно приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценка на доказателствата, доводите и възраженията на страните и приложението на закона.При това съдът е длъжен да прецени всички допустими и относими доказателства, и то съвкупно/в тяхната взаимна връзка и зависимост/ като в мотивите на решението съдът трябва да обсъди доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани/решение № 120 от 04.04.2013 г. по гр. д. № 964/2012 г. на IV г. о. на ВКС; решение № 157 от 08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на II т. о. на ВКС; решение № 382 от 21.01.2016 г. по гр. д. № 2056/2015 г. на IV г. о. на ВКС/.
Въззивният съд е изпълнил това си задължение и е дал отговор на всички доводи и възражения на страните.Въз основа на представените по делото писмени доказателства и заключенията по допуснатите СТЕ, е приел, че: ищецът е установил правото си на собственост върху спорния имот на твърдяното придобивно основание, а ответниците по делото упражняват фактическа власт върху нея без правно основание ; защо направеното от ответниците възражение за изтекла придобивна давност е неоснователно ; изграждането на трайна ограда в имота на ищеца съставлява безусловно нарушение на правото му на собственост, а искането за нейното премахване е съответно на естеството на извършеното нарушение ; предявеният от ответника И. П. насрещен негаторен иск следва да бъде отхвърлен, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява, че именно ищецът е извършил действия, с което се нарушава правото му на собственост върху притежавания по дарение недвижим имот.
Не може да бъде споделена и тезата на касаторите, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, както и неприлагането от страна на въззивния съд на императивна правна норма. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, в който законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, както и когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма.При прочита на обжалваното решение подобни пороци не се установяват.Същото е постановено при точното приложение на разпоредбите, относими към производство по предявения иск, както и с трайно установената практика на ВКС.
Не са налице основания за присъждане на разноски в полза на [община], тъй като същата участва в производството като трето лице-помагач на страната на ищеца/чл. 78, ал. 10 от ГПК/.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №691/30.05.2024г. по в. гр. д.№303/2024г. на Пловдивския окръжен съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: