ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3698
Гр.София, 15.07.2025г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА
АТАНАС КЕМАНОВ
Като разгледа докладваното от съдията Ат.Кеманов гр. д.№4162/24г. на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на УМБАЛСМ “Н.И. П.“ЕАД, чрез процесуалния му представител юрисконсулт М. В., срещу решение №574/14.05.2024г., постановено по в. гр. д.№3308/2023г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3920 от 16.07.2023г, постановено по гр. д. № 3450/2022г по описа на Софийския градски съд в частта, в която УМБАЛСМ“Н.И. П.“ЕАД е осъден да заплати на Л. Л. Т. сумата от 25 000лв - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на това, че отстранени при операция на 19.08.2021г аксиларни лимфни възли са били изгубени.
В касационната жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди бъде изцяло отхвърлен, а в условията на евентуалното да се определи обезщетение в занижен размер.
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.Формулирани са следните въпроси:
1/Длъжен ли е въззивният съд да обсъди доводите и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства/писмени доказателства, свидетелски показания и експертни заключения/.
Според касатора изводите на въззивния съд са в противоречие със следната практика на ВКС: решение №197/23.12.2014г. по гр. д.№7364/2013г. на ВКС, решение №60293/20.12.2021г. по гр. д.№652/2021г. на ВКС, ІІІ г. о., решение №210/09.02.2018г. по т. д.№1115/2017г. на ВКС, І т. о., решение №126/18.10.2019г. по т. д.№1785/2018г. на ВКС, ІІ г. о., решение №19/05.02.2021г. по гр. д.№1680/2020г. на ВКС, ІІІ г. о., решение №60134/08.11.2021г. по гр. д.№1062/2021г. на ВКС, І г. о., решение №145/05.08.2021г. по гр. д.№1178/2020г. на ВКС, ІV г. о., решение №270/19.02.2015г. по гр. д.№7175/2013г. на ВКС и решение №123/29.10.2018г. по гр. д.№3357/2017г. на ВКС, ІІ г. о. ;
2/Кои са елементите на фактически състав на т. нар „лекарска грешка“.
Изводите на въззивния съд са в противоречие с ППВС№9/1966г.
Ответникът по касационната жалба Л. Т. е депозирала отговор на касационната жалба, в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.По същество се изразява становище за нейната неоснователност.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:
Въззивният съд е приел, че ищцата Л. Т. е твърдяла, че е с поставена диагноза „Злокачествено новообразувание на млечна жлеза” и е оперирана на 19.08.2021г. в клиника „Гръдна хирургия” при ответника. Операцията е била извършена успешно като хирургът е отстранил аксиларни лимфни възли и ги е предал за хистологичен анализ, но последните са изгубени от неизвестно лице.Загубата на лимфните възли й е причинила неимуществени вреди, тъй като е загубила възможността да получи информация за протичането на болестта и ефекта от лечението.От ответника е получила информация, че във фиша с искане за хистологично изследване от хирурга са отбелязани 4 контейнера, един от които този с аксиларните лимфни възли.В клиниката по патология пристигат три. Твърди, че не е уведомена своевременно за загубата на пробата, което обстоятелство е в нарушение на добрата медицинска практика.Загубата на пробата й е причинила стрес, несигурност, че е била лишена от възможността за адекватно стадиране на заболяването, че напразно е претърпяла една тежка, необратима операция.
В отговора на исковата молба ответникът посочва, че не се установяват елементите на деликта.Сочи, че ищцата е постъпила на 17.08.2021г в Клиника по гръдна хирургия по повод злокачествено образувание на млечна жлеза, извършени са необходимите изследвания, консултации. На 19.08.2021г. е оперирана при висок оперативен риск и е отстранено образувание на лява гърда.Възразява, че лечението й е било успешно и не съществуват пропуски в диагностицирането и лечението на ищцата.Пациентката е била информирана за предстоящата операция, възможните усложнения и рискове.Възразява на твърдението, че са загубени лимфни възли, доколкото в контейнера с маркировка лимфни възли се е съдържала мастна тъкан.Ищцата е била уведомена, че от извършените изследвания е установено, че няма метастази.Навежда възражение за съпричиняване на увреждането от страна на ищцата поради непредставяне на първични резултати от изследванебиопсия, извършена в болница Токуда, както и поради категоричния отказ да се подложи на химиотерапия, предписана от лекарите в болница Токуда.
В о. с.з. на 28.11.2022г ищцата е добавила ново основание към иска си, а именно извършено нарушение, че броят на изпратените материали написани във фиша, не съответства на действителния брой, както и че дежурният патолог и лекаря, поискал изследването, не са били уведомени за загубването на пробата.
С оглед обхвата на въззивна проверка съдът е приел, че спорни между страните са следните обстоятелства: доказано ли е твърдението, че са загубени отстранените при операцията аксиларни възли ; съставлява ли това медицински деликт; какво е справедливото обезщетение за претърпените от това действие неимуществени вреди от ищцата ; налице ли е съпричиняване на вредите от страна на ищцата.
Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по делото и на основание чл. 272 от ГПК е препратил към нея.
От събраните по делото доказателства въззивният съд е приел за установено следното:
Не е спорно между страните, че на 19.08.2021г. ищцата е била оперирана в Клиника по хирургия при ответника, като в оперативния протокол е посочено, че е премахната туморна формация, изрязана е допълнителна част 1х4х4 см от паренхима на жлезата и адипозата за хистологична оценка Описано е, че е достигнато до регионалните лимфни възли от 1, 2 и 3-то ниво, които са премахнати en blok и се изпратени за хистологична верификация.Премахнат е още ЛВ на Ротер от междупеткоралното пространство и се изпраща за хистология.
Видно от заявка за изследване на 19.08.2021г. след извършената на ищцата резекция на млечна жлеза с лимфна дисекция, са изпратени за изследва 4 съда: описани.
Представено е заключение от доц. К. от 07.10.2021 г, в което е описано съдържанието на три контейнера, изпратени за изследване, посочена е диагноза и е стадиран карцинома съобразно TNM класификацията като T1N0M0.Заключението е допълнено ръчно с размери на тумора.
Видно от писмо от 01.12.2021 г, ответникът е уведомил ищцата за резултатите от хистологичното изследване.Уточнено е, че във фиша с искане за хистологично изследване от хирурга са отбелязани 4 контейнера, в биопсичната лаборатория пристигат 3 контейнера, описани от дежурния лекар и лаборантка, като липсваща е пробата от аксиларните възли, взети от ищцата.
В о. с.з. на 10.04.2023г е изслушано заключението на СМЕ, изготвено от в. л. д-р Т., специалист по вътрешни болести и медицинска онкология, което след запознаване с медицинската документация по делото е констатирало, че на ищцата е извършена лимфна дисекция на аксиларни лимфни възли.Според вещото лице при оперативно лечение на карцином на млечната жлеза е необходимо да се отстрани туморната формация, както и да се извърши аксиларна дисекция с оглед правилното стадиране по TNM класификацията.Това се налага, за да бъде прецизирано следоперативното лечение при пациентката: съответно химиотерапия, радиотерапия, а според рецепторния статус - хормонално лечение. Според вещото лице в конкретния случай предоперативно от прегледа не е установено увеличение на аксиларни лимфни възли, но при оперативното лечение независимо от това, аксиларната дисекция е задължителна. Според вещото лице отстраняването на достатъчен брой аксиларни лимфни възли е условие за стадиране на заболяването по TNM класификацията.По този начин се преценява вида на провежданата след операцията адювантна терапия.При по-голям брой засегнати от метастази лимфни възли, заболяването се отнася към високо рисковите, преценява се и терапията която ще се проведе, съобразена към европейските и световни стандарти. Липсата на информация относно стадирането на заболяването крие рискове за неточното решение за провежданата адювантна терапия.При липса на такава или не достатъчно прецизирана се повишат рисковете за рецидиви и метастази на онкологичното заболяване.Вещото лице подчертава, че операцията и аксиларната дисекция са били задължителни, като в противен случай би могло да се достигне до тежки последствия за живота на болната дори и с фатален край. Целта на дисекцията е точно установяване на броя метастатични лимфни възли с цел стадиране на заболяването.Вещото лице сочи още, че в оперативния протокол на ищцата операторът е отразил, че е отстранил тумора послойно и е достигнато до регионални лимфни възли от 1-во, 2-ро, 3-то нива, които са се премахнахнали en bloc и са изпратени за хистологична верификация. Според вещото лице преценката интраоперативно за метастатични лимфни възли е възможна и на база опита на оператора, но потвърждаването се извършва само след патолого - анатомичното заключение.Според вещото лице диагностичните методи - периодични прегледи с ядрено магнитен резонанс, ПЕТ скенер и или скенер, дават информация за стадиране на заболяването и са важни за неговото проследяване.От това следва, че на база на техните заключения се взема решение за провеждане на терапията в адювантен, неоадювантен аспект или за метастазирало заболяване. Вещото лице сочи, че с оглед установения предоперативно размер на тумора - около 2 см е предприета органосъхраняваща операция с аксиларна дисекция.Доказан е тройно негативен тип тумор на млечната жлеза от заключение на двама водещи патолози след ревизия на хистологичните препарати.Проведена е следоперативна радиотерапия, което се е наложило на база обема на оперативно лечение. Вещото лице сочи още, че на ищцата е предложена следоперативна химиотерапия, която пациентката отказва. Според вещото лице в конкретния случай при доказан стадий T2N0M0 и тройно негативен тип, адювантната химиотерапия е необходимо условие за намаляване риска за метастазиране заболяването.Това се налага от агресивността на този тип тумор на млечната жлеза, развитие на рецидиви в първите 2-3 години след операцията и органното метастазиране с предилекция в черен дроб, бял дроб и мозък.Според експерта в конкретния случай предвид типа рак на млечната жлеза - тройно негативен карцином, предложеното комплексно лечение е правилно - радио и химиотерапия, която пациентката е отказала.В открито съдебно заседание вещото лице допълва, че при ищшцата има оценени лимфни възли, но реално се разбира, че няма данни за един от контейнерите, който е постъпил в патоанатомичната лаборатория на болница Пирогов и няма данни, че има оценени аксиларни възли.Според вещото лице хормонално чувствителен тумор подлежи на лечение с хормонна терапия.При тройно негативен тумор рецепторите са отрицателни, естрогена и прогестерона, там не подлежи на лечение.Причината за доуточняване на тези диагнози е, че при пациентката има още две изследвания.Едното е от д-р Ф., имунохистохимично изследване, която дава тройно негативен тумор, тоест нехормонално чувствителен, и професор Поповска, която потвърждава това решение В такива случаи понякога се взимат още няколко мнения от патолози и тогава се взема решение.В конкретния случай надделяват две патологоанатомични заключения и затова решението е, че липсва хормонална чувствителност и туморът е тройно негативен.Според вещото лице химиотерапия се определя според стадия на заболяването, тоест размера на тумора, броят на засегнатите лимфни възли, хормонално-рецепторен статус.При тройно негативния карцином, тоест когато няма експресия на рецепторите, обикновено се стартира с химиотерапия. Според вещото лице информацията на лимфните възли, при положение че туморът е тройно негативен, тоест нехормонално чувствителен, в тези случаи не е толкова важна.Според експерта няма такова изследване, което да се направи след отстраняване на акселарните лимфни възли с цел да се установи дали са засегнати или не от метастази. Без хистологичен резултат такова изследване няма.
В същото съдебно заседание е изслушано заключение на СПЕ, изготвено от в. л. А. А., съдебен психолог, която дава заключение, че загубата на взетата проба от аксиларни възли е предпоставка за преживяването на огромен психологически дистрес за ищцата, която е трябвало да се справя освен със стреса от болестта си, допълнително и с усложненията поради затрудненията да се постави точна диагноза, да се назначи адекватно лечение и да има правилна прогноза. По този начин, ищцата е живеела в неизвестност, силно огорчение от проявената небрежност и липсата на подходяща от морална и етична гледна точка реакция – признаване на грешката и опит за нейното компенсиране. Според вещото лице от момента на осъзнаването, че този ценен диагностичен материал е безвъзвратно изгубен, в продължение на повече от година и половина, ищцата живее в ситуация на силен дистрес, с прояви на посттравматични стресови симптоми в крайно изразена степен, с нарушения на храненето и съня. Променена е личността й. Изгубена е способността й да преживява положителни емоции – дори неща, които преди това са й носили радост, вече нямат този потенциал за нея. Изгубила е приятели. Променила е обичайния си начин на живот. Тревожността и депресивността са повишени в извънредно висока степен. Актуални преживявания са гняв, безнадеждност, отчаяние, отмъстителност, огорчение. Според вещото лице нивото на стрес и реакцията на дистрес при ищцата, вследствие на изгубения хистологичен материал, могат да се определят като екстремно високи, персистиращи вече продължително във времето. В о. с.з. вещото лице е уточнило, че е взело предвид, че на ищцата е направена тежка инвалидизираща операция. Според вещото лице обстоятелството дали е потърсена специализирана помощ от психиатър или не, има значение. В случая, ищцата е потърсила психологична помощ, която тя оценява като недостатъчно ефективна за себе си, отказала се е от търсенето на такава помощ, защото не е почувствала реално облекчение на психологичното си състояние. Вещото лице е посочило още, че няма как да се разграничи и премери с точност кое от всички неблагоприятни обстоятелства с какъв процент и колко допринася за актуалното психологично състояние.По-скоро е налице кумулативен ефект, но в преживяването на ищцата акцентът е именно върху процесното събитие, а не върху обстоятелството на онкологичното заболяване, като стресогенен фактор процесното събитие надвишава с приноса си към актуалното й психично състояние, според начина, по който тя ги преживява.
В о. с.з. на 06.02.2023г са изслушани свидетелите Х. Т. и Д. П..Свидетелката Т. установява, че ищцата е приятелка на брат й и я познава от над 6 години.Знае, че ищцата е претърпяла операция на 19.08.2021г., а след това не била същата.След операцията на ищцата са й били махнати лимфните възли, чрез които е трябвало да бъде направено медицинско изследване, което да установи какво ще бъде лечението.След като пробата изчезнала, ищцата се променила. Тя нямала сигурност в бъдещето, била постоянно в стрес, търсела повече подкрепа, информация, яснота.Споделяла, че е посещава психолози.Свидетелят П. установява, че познава ищцата приблизително от 15 години и знае че е претърпяла операция на 19.08.2021 г.След операцията всичко изглеждало нормално и след това започнали проблемите. Трябвало да бъде назначено лечение на ищцата, което се назначавало след като оперираните от онкозаболяване получат решение от онко - борд.При ищцата такова нямало.Трябвало да се намерят едни лимфни възли, които не били намерени.Свидетелят сочи, че познава ищцата като много силен, волеви човек, била решила да се пребори със заболяването си.Липсата на лимфните възли разстроило ищцата, на няколко пъти стигала до плач, у нея се породила тревога.
Въззивният съд е приел, че по делото няма спор, че лекари от Клиника по хирургия при ответника са извършили на ищцата високорискова операция за премахване на туморна формация, която интервенция е била успешна.Безспорно е и това, че по време на операцията на ищцата е изрязана част от паренхима на жлезата, премахнати са регионални лимфни възли от 1,2 и 3-то ниво, премахнати са ЛВ на Ротер и пробите са изпратени за хистология.Изпратени са 4 контейнера с проби от Клиника по хирургия, а в Клиника по обща и клинична патология, отново към ответника, са получи три контейнера с проби.Не е получен и не е изследван контейнера, описан в заявката като такъв, съдържащ аксирални лимфни възли.
Въззивният съд е приел, че загубата на пробата на изразяни лимфни аксиларни възли представлява форма на медицински деликт. Това е така, защото изследването на аксиларните възли е част от лечебния процес на пациенти с туморни формации, както е посочено и от вещото лице, изготвило СМЕ.Съгласно действащия Медицински стандарт „Медицинска онкология“-1.1. медицинската онкология изучава и третира злокачествените тумори с химични и биологични продукти или с имунотерапия и е свързана с терапевтичното поведение при злокачествени солидни тумори от всички органи и системи.Аналогично действащият медицински стандарт „Гръдна хирургия“, утвърден с Наредба № 5/03.11.2016 г на министъра на здравеопазването, предвижда че лечебното заведение, в което е разположено клиника/отделение по гръдна хирургия, трябва да разполага с възможност за достъп до структура по обща и клинична патология – за цитологични, патохистологични и експресни хистологични изследвания, на територията на населеното място. Категорично е заключението на СМЕ и съдебният състав изцяло го кредитира, като компетентно изготвено и обосновано, че при оперативно лечение на карцином на млечната жлеза е необходимо да се отстрани туморната формация, както и да се извърши аксиларна дисекция с оглед правилното стадиране по TNM класификацията и с оглед правилното поставяне на лечебния процес на конкретния пациент.По този начин може да бъде прецизирано следоперативното лечение на пациента съответно химиотерапия, радиотерапия, при необходимост - хормонално лечение. Според вещото лице в конкретния случай предоперативно от прегледа не е установено увеличение на аксиларни лимфни възли, но при оперативното лечение независимо от това, аксиларната дисекция е задължителна. Вещото лице е посочило, че отстраняването на достатъчен брой аксиларни лимфни възли е условие за стадиране на заболяването по TNM класификацията.Липсата на информация относно стадирането на заболяването крие рискове за неточното решение за провежданата адювантна терапия.При липса на такава или не достатъчно прецизирана се повишат рисковете за рецидиви и метастази на онкологичното заболяване. Целта на дисекцията е точно установяване на броя метастатични лимфни възли с цел стадиране на заболяването.Според вещото лице информацията на лимфните възли, при положение че туморът е тройно негативен, не е толкова важна, но няма начин информацията, която се получава от хистологията на акселарните лимфни възли да бъде заменена пълноценно чрез друго изследване.
Въз основа на изложеното въззивният съд е приел, че по делото е установено извършване на нарушение в лечението на ищцата, довело до затруднения и забавяне в стадирането на заболяването й и предприемането на бързо адекватно лечение.Категорично е изискването на медицинските стандрати, потвърдено и от изслушаното вещо лице, че правилното адекватно лечение на онкологични заболявания зависи от резултатите от кличината патология.Изгубването на пробата, взета от ищцата с аксиларни възли, прави невъзможно стадирането на нейното заболяване, което без да има фатален изход, е затруднило, забавило нейното лечение и й е причинило психически и емоционален дискомфорт, страх и стрес. Доколкото стадирането на заболяването на пациент е част от лечебната дейност, която дължи да му се осигури лекуващия лекар въззивният съд е приел, че загубата на контейнера съдържащ взетата проба е вид медицински деликт.Адекватното лечение на пациента е част от дължимата му се своевременно и качествена медицинска помощ.Установява се, че пробата взета от ищцата не е напускала територията на ответника и не е била предоставяна на служители, на които ответникът не е възложител на работата. По делото действително не се установява кой конкретно и кога е загубил пробата на ищцата. Този факт е без значение, след като лицето, загубило пробата би следвало да е служител на ответника - технически персонал, лекар, лаборант и на този служител ответникът се явява възложител на работата, който извод съдът приема като съобразява, че пробите на ищцата не се твърди и не се установява да са били обслужвани от трети лица, външни за ответника.Разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД не изисква като елемент от фактическия състав на нормата да бъде установено конкретното лице, извършило деянието.Достатъчно е установяването, че на това лице ответникът се явява възложител на работата.
Въззивният съд е изложил мотиви, че дори и да се приеме, че загубването на контейнер с проба за хистология не е чист медицински деликт, доколкото не съставлява грешка на лекар, то отново безспорно има установено правонарушение, което съставлява елемент от общия вид деликт.Правонарушение е да не получиш дължимото лечение, в обема, качеството и своевременността, гарантирано от закона. Без значение е дали деликта е общ или медицински, ако се установи, че пациент не е получил дължимото се лечение – адекватно, своевременно и качествено, поради нарушение при извършване на дейности, които са възложени от ответника на негови служители.
Претърпените от ищцата вреди въззивният съд е приел за установени от изслушаната СПЕ и свидетелските показания.Свидетелските показания се подкрепят от изслушаната СПЕ и по същество - житейски логични. Човек, лекуващ онкологично заболяване е нормално, логично да преживее стреса, нервните сривове, негативните емоции при установяване възпрепятстване на неговото лечение.Свидетелските показания не се отричат или опровергават от събрани по делото доказателства.
При определяне размера на обезщетението въззивният съд е съобразил, че вследствие на загубата на пробата ищцата е претърпяла психологически дистрес, с който е трябвало да се справя освен със стреса от онкологичното си заболяване.Продължилите година и половина състояние на стрес с проява на постравматични стресови симтоми, загубената способност да възприема радостни емоции, преживяни гняв, безнадеждност, отчаяние, установената от СПЕ и от изслушаните свидетели промяна в личността на ищцата, в начина й на живот, съдът приема, че справедливото обезщетение за ищцата възлиза на сумата от 25 000лв.
За неоснователно е прието възражението за съпричиняване от страна на ищцата.
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В постоянната си практика ВКС приема, че въззивният съд е длъжен да даде свое собствено разрешение на спорния предмет на делото като извърши самостоятелна преценка на доказателствата, формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и ги изрази писмено в мотивите към решението си. Мотивите към въззивното решение следва да съдържат изложение относно приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценка на доказателствата, доводите и възраженията на страните и приложението на закона.При това съдът е длъжен да прецени всички допустими и относими доказателства, и то съвкупно/в тяхната взаимна връзка и зависимост/ като в мотивите на решението съдът трябва да обсъди доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани/решение № 120 от 04.04.2013 г. по гр. д. № 964/2012 г. на IV г. о. на ВКС; решение № 157 от 08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на II т. о. на ВКС; решение № 382 от 21.01.2016 г. по гр. д. № 2056/2015 г. на IV г. о. на ВКС/.
Въззивният съд е изпълнил това си задължение и е дал отговор на всички доводи и възражения на страните.Въз основа на представените по делото писмени доказателства и заключението по допуснатата по делото СМЕ, е прието, че правилното адекватно лечение на онкологични заболявания зависи от резултатите от клиничната патология.Отстраняването на достатъчен брой аксиларни лимфни възли е условие за стадиране на заболяването по TNM класификацията.Липсата на информация относно стадирането на заболяването крие рискове за неточното решение за провежданата адювантна терапия.При липса на такава или не достатъчно прецизирана се повишат рисковете за рецидиви и метастази на онкологичното заболяване.Изгубването на пробата, взета от ищцата с аксиларни възли, прави невъзможно стадирането на нейното заболяване, което без да има фатален изход, е затруднило, забавило нейното лечение и й е причинило психически и емоционален дискомфорт, страх и стрес. Посочено е, че няма начин информацията, която се получава от хистологията на акселарните лимфни възли да бъде заменена пълноценно чрез друго изследване.Въз основа на това е прието, че е налице виновно и противоправно поведение на служители на ответника, които са изгубили пробата, взета от ищцата с аксиларни възли, което обективно е довело до забава в поставянето на окончателна диагноза и предприемане на своевременно лечение.Изложени са мотиви за естеството на претърпените от ищцата неимуществени вреди, техният интензитет и какъв следва да бъде размера на справедливото обезщетение за това.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по втория поставен в изложението въпрос.В постоянната си практика ВКС приема, че произнасяйки се по иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за вреди, настъпили при и по повод оказана медицинска помощ в лечебно заведение, съдът следва да обсъди всички доказателства за наличието на вреди за пострадалия, явяващи се в причинна връзка с допуснати противоправни действия или бездействия от извършителите на работата, изхождайки от постановката, че медицинската помощ е правнорегламентирана дейност. Съгласно чл. 80 от Закона за здравето, качеството и се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина.Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, дейността на лечебните заведения и на медицинските и други специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента, а медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването.Именно поради това, когато съдът се произнася по въпроса осъществен ли е деликт при изпълнение на медицинска дейност, той следва да обсъди не само доказателствата за фактите какви действия са били предприети или не са били извършени от медицинските специалисти, но и доколко те са отговаряли на дължимото съобразно утвърдените медицински изисквания - да посочи в какво се изразява нарушението на утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики/решение № 77 от 30.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2956/2016г., IV г. о., решение № 245 от 26.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4597/2019 г., IV г. о., решение № 185 от 26.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 921/2024 г., I г. о. и др./.
Въззивният съд е приел, че претърпените от ищцата вреди са в резултат на медицински деликт, тъй като стадирането на заболяването на пациент е част от лечебната дейност, която дължи да му се осигури от лекуващия лекар.Изгубването на пробата, взета от ищцата с аксиларни възли, прави невъзможно стадирането на нейното заболяване.Тези изводи са изцяло в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Медицинска окнология“, Качество на диагностичния процес.Според този стандарт диагностицирането на онкологичните болести представлява комплекс от процедури, осигуряващи съвременна и точна диагноза и стадиране на отделните органни локализации на злокачествените солидни тумори.В изграждането на диагнозата се прилагат конвенционални и съвременни физикални данни, биохимични показатели, хистологични, имунохистохимични, молекулярно-генетични, хирургични и образни методи, включени в специални диагностични панели. Неотменна част на диагностичния процес е изследване и обсъждане на комплекс от прогностични и предиктивни показатели и създадените на тяхна основа специфични стадийни и рискоценъчни системи, които стратифицират пациентите в отделни рискови групи, предопределят терапевтичната стратегия, прогнозата и преживяемостта.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на въззивното решение.
В полза на процесуалния представител на ответника по касация следва да се определи адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв, тъй като предоставеното пред настоящата инстанция процесуално представителство е безплатно.
Предвид горното, Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №574/14.05.2024г., постановено по в. гр. д.№3308/2023г. на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА УМБАЛСМ “Н.И. П.“ЕАД да заплати на адв.И. Н. И. от САК сумата от 1 200/хиляда и двеста/лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.