Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на десети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Т. В. Членове: МИРОСЛАВА Г. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията М. Г. по административно дело № 3691 / 2022 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „С. Х. АД, гр. Етрополе, общ. Етрополе, представлявано от изпълнителния директор А. Х., чрез адв. Х., срещу решение №1165/24.02.2022 година на Административен съд – София-град по адм. д. №4905/2021 година. С последното е отхвърлен предявения от дружеството срещу Комисия за финансов надзор (КФН) иск с правна квалификация чл. 292 АПК като неоснователен. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 АПК – допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Съдебният акт нямал мотиви. Не били обсъдени доказателствата в тяхната цялост. Твърди, че с решение №1333-Е от 27.12.2019 година на заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ на „С. Х. АД била определена принудителна административна мярка (ПАМ), както следва (накратко): дружеството да изготви и представи на Комисията за финансов надзор (КФН), както и на обществеността „коригиран одитиран финансов отчет за дейността на „С. Х. АД за 2018 година“. В изпълнение на ПАМ, „С. Х. АД изготвил коригиран финансов отчет за дейността на дружеството през 2018 година и го предоставил на одитора „Еич Ел Би България“ ООД за одитиране. Последното дружество отказало (с писмо изх. №342/07.04.2021 година) през 2021 година да проведе процедура по одитиране на този коригиран отчет, касаещ дейността на дружеството за 2018 година. Според одитора (който не бил страна в производството по ПАМ, в производството по Наказателното постановление и в изпълнителното производство): - с издаването на одиторския доклад към ГФО на АД за 2018 година одиторът е изпълнил ангажимента си относно този одит и нямал правно основание да извършва допълнителни одиторски процедури към 2021 година, като се съобрази факта, че изготвеното от дружеството Допълнително приложение било във връзка с текущо докладване по изискване на КФН, което не било задължение и отговорност на одитора съгласно Международен одиторски стандарт 700, т.49, А66 и т.14 от МОС 560; - изготвеното от АД допълнително приложение към ГФО за 2018 година по искане на КФН не водело до промяна на финансовия резултат или финансовото състояние на АД за отчетния период. Като се позовава на т.14 от МОС 560, одиторът заявявал, че не е задължен да изпълнява одитни процедури относно вече одитиран финансов отчет предвид липсата на факти настъпили след одитирането, които да обосновават промяна в одиторския доклад. Предвид това, че изготвеният коригиран финансов отчет за дейността на дружеството през 2018 година не бил заверен от одитора, за да бъде предоставен и публикуван като одитиран, за неизпълнение на приложената ПАМ, на дружеството и на управителите му се налагали имуществени санкции и глоби с нарочни постановления на КФН. Претендира, че така определената ПАМ към настоящия момент е неизпълнима в този й обем по воля извън тази на длъжника. Задължението по мярката, като незаместимо, и в определен обем извън волята на длъжника по мярката, било неизпълнимо в обема по заповедта на обективно основание настъпило след влизане на заповедта за мярката в сила. Предвид това били осъществени елементите от фактическия състав на чл. 292 АПК, като искът бил основателен. Като не уважил този иск, първоинстанционният съд постановил неправилен съдебен акт, който следвало да бъде отменен и вместо него постановен друг, с който да се приеме за установено, че: 1.Обективираното в изпълнителното основание задължение е многокомпонентно, като изисква действия на различни лица: 1.1. на „С. Х. АД да изготви и представи в КФН и на обществеността коригиран годишен финансов отчет за дейността на дружеството за 2018 година, съгласно указанията в решение №1333-Е от 27.12.2019 година на заместник-председател на Комисията за финансов надзор; 1.2. на одитора „ЕИЧ ЕЛ БИ БЪЛГАРИЯ“ ООД да одитира корекцията; 2. „С. Х. АД е изпълнило задълженията си съгласно решение №1333-Е от 27.12.2019 година на заместник-председател на Комисията за финансов надзор в обема и вида по т.1.1. 3. Одиторът „ЕИЧ ЕЛ БИ БЪЛГАРИЯ“ ООД, който не е адресат на акта за определяне на ПАМ, с писмо вх. №14/08.04.2021 година, след изготвяне от „С. Х. АД на Допълнително приложение към индивидуалния годишен отчет на АД за 2018 година по искане на КФН, отказва да одитира същото, като заявява недопустима дейност към 2021 година съгласно приложимите международни одиторски стандарти. Неизпълнението на това задължение в обем „одитиран“ обективно стояло извън волята на ищеца – длъжник по незаместимо задължение в изпълнително производство. Отказът на одитора, в чиито правомощия е да изпълни тази част, бил позован на приложим норматив отнесен към изготвен след издаване на изпълнителното основание допълнителен ГФО (т.A66 от приложим Международен одиторски стандарт 700, т.14 от МОС 560 ). Отказът на одитора да изпълни вменените му действия по т.1.2., обективиран в писмо вх. №14/08.04.2021 година, изменял обема на удостовереното в изпълнителното основание задължение на АД по начин, че то е неизпълнимо от дружеството в тази част и то по причина, която била извън неговата воля. По тези съображения касаторът прави искане за уважаване на исковата му претенция с правна квалификация чл. 292 АПК след отмяна на неправилния съдебен акт на АССГ. Претендира разноски по представен списък.

Ответникът, Комисия за финансов надзор, чрез служител с юридическо образование Василева оспорва касационната жалба като неоснователна. Твърди, че липсва обективна невъзможност за "С. Х. АД да изпълни приложената ПАМ, доколкото било представено едно единствено писмо от дружеството, което е одитирало финансовия отчет за 2018 година. Доколкото одиторските дружества се избирали от самото дружество, което е под надзор на КФН, счита, че не са налице безспорни доказателства, че "С. Х. АД не е могло да избере друго дружество одитор. Представя подробни писмени бележки и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред АССГ е образувано по искова молба на „С. Х. АД, гр. Етрополе, общ. Етрополе, представлявано от изпълнителния директор А. Х., чрез адв. Х., срещу Комисия за финансов надзор. Искът е с правна квалификация чл. 292 АПК, като се иска съдът да установи, че след влизане на сила на изпълнителното основание, представляващо решение №1333-Е от 27.12.2019 година на заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, са настъпили нови обстоятелства изразяващи се в отказ на одитора „ЕИЧ ЕЛ БИ БЪЛГАРИЯ“ ООД да одитира корекцията на ГФО на дружеството за 2018 година, което е изменило обема на задължението по това решение по начин, че то е станало неизпълнимо във вида по изпълнителното основание. За да отхвърли иска, съдът е приел липсата на факт, настъпил след влизане на изпълнителното основание в сила, който да е от категорията на правоизключващите, правопогасяващите или правоотлагащите спрямо изпълнителното основание.

При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 АПК, съдебният състав обосновава валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт.

Релевираните възражения за допуснати съществени процесуални нарушения са общи и като такива неоснователни.

Досежно правилното приложение на материалния закон: Страните не спорят по фактите:

С решение №1333-Е от 27.12.2019 година на заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ на „С. Х. АД е определена принудителна административна мярка (ПАМ), задължаваща дружеството да изготви и представи на Комисията за финансов надзор (КФН), както и на обществеността „коригиран одитиран финансов отчет за дейността на „С. Х. АД за 2018 година“. С решение на ВАС по адм. д. №9167/2020 година от 30.12.2020 година решение №1333-Е от 27.12.2019 година на заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ е влязло в сила.

В изпълнение на ПАМ, „С. Х. АД изготвя коригиран финансов отчет за дейността на дружеството през 2018 година, като прилага към вече изготвения от 2018 година допълнителни приложения, одобрени с решение на Съвета на директорите на 13.11.2020 година. Органът приема, че съдържанието на тези допълнителни приложения „представят необходимите качествени допълнения, цитирани в диспозитива на посочената принудителна административна мярка, но няма произнасяне от регистиран одитор“.

По делото е приложено като доказателство писмо изх. №342/07.04.2021 година на одитора „Еич Ел Би България“ ООД, с което последното дружество през 2021 година отказва да проведе процедура по одитиране на този коригиран отчет, касаещ дейността на дружеството за 2018 година. Според одитора с издаването на одиторския доклад към ГФО на АД за 2018 година одиторът е изпълнил ангажимента си относно този одит и няма правно основание да извършва допълнителни одиторски процедури към 2021 година, като се съобрази факта, че изготвеното от дружеството Допълнително приложение е във връзка с текущо докладване по изискване на КФН, което не е задължение и отговорност на одитора съгласно Международен одиторски стандарт 700, т.49, А66 и т.14 от МОС 560; и изготвеното от АД допълнително приложение към ГФО за 2018 година по искане на КФН не води до промяна на финансовия резултат или финансовото състояние на АД за отчетния период.

Като се позовава на т.14 от МОС 560, одиторът заявява, че не е задължен да изпълнява одитни процедури относно вече одитиран финансов отчет предвид липсата на факти настъпили след одитирането, които да обосновават промяна в одиторския доклад.

За неизпълнение на приложената ПАМ, на дружеството и на управителите му се налагат имуществени санкции и глоби с нарочни постановления на КФН, които не са предмет на контрол за законосъобразност пред настоящия съдебен състав (Постановление на л.13 по делото).

С писмо вх. №РГ – 05 – 1549-16 от 18.11.2020 година в КФН е постъпило искане за прекратяване на принудителното изпълнение предвид обстоятелството, че дружеството е изпълнило задължението си в срока за доброволно изпълнение (Покана за доброволно изпълнение на л.11 по делото), но същото е отхвърлено поради липса на изпълнение в пълен обем и липса на заключение за „абсолютна невъзможност“ за изпълнение в цялост на приложената ПАМ.

По делото е представено писмо от 15 декември 2021 година, с което „Г. Т. ООД отказва да изпълни поет от друг одитор одиторски ангажимент, като заявява, че не съществува възможност одитиран финансов отчет да бъде повторно одитиран от друг одитор.

Предвид така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил извод за неоснователност на исковата претенция.

Решението е правилно като краен резултат.

Елементите от фактическия състав на чл.292 АПК са:

а) изпълнително основание от изброените в чл. 268 АПК;

б) изпълняемо задължение обективирано в изпълнителното основание;

в) настъпили след издаване на изпълнителното основание нови факти, които са погасили подлежащото на изпълнение задължение или така са го изменили, че то не съществува в удостоверения в изпълнителното основание вид или обем (виж: Административнопроцесуален кодекс, Систематичен коментар, ИК „Труд и право“, изд.2013 г., стр.1536, А. Е.).

В случая изпълнителното основание е решение №1333-Е от 27.12.2019 година на заместник-председател на Комисията за финансов надзор, спрямо което е осъществен и съдебен контрол за законосъобразност.

В изпълнителното основание е обективирано незаместимо задължение на адресата „С. Х. АД, да изготви и представи на КФН, както и на обществеността коригиран одитиран финансов отчет за дейността на „С. Х. АД за 2018 година.

Незаместимото задължение не е изпълнено в обема обективиран в изпълнителното основание.

При тези факти, предявеният иск с правна квалификация чл. 292 АПК правилно е приет от административния съд за допустим. Искът е предявен от лице с правен интерес – задължено лице по влязло в сила изпълнително основание, което му вменява изпълнение на незаместимо задължение. Спрямо дружеството и управителите му са налагани имуществени санкции и глоби за неизпълнение на това незаместимо задължение, като е отхвърлено и искане за прекратяване на производството по изпълнение на мярката. Дали е осъществен претендираният факт по смисъла на чл. 292 АПК е въпрос относим към спора по същество.

По основателността на иска:

АД твърди, че удостовереното в изпълнителното основание задължение да представи коригиран финансов отчет за 2018 година през 2021 година е неизпълнимо от него в този му обем предвид отказа на одитора през 2021 година да извърши процедура по одит, позовавайки се на липса на такава процедура при настоящите факти. Предвид това твърдение и писмото, спорен пред касационната инстанция е въпросът: След издаване на изпълнителното основание, настъпили ли са нови факти, които да са изменили обективираното незаместимо задължение така, че то да не съществува в удостоверения в изпълнителното основание обем?

Касационната инстанция дава отрицателен отговор на този въпрос.

Волеизявлението на частноправния субект, съдържащо се в с писмо вх. №14/08.04.2021 година, няма характеритиките на нов факт по смисъла на чл. 292 АПК, настъпил след влизане на изпълнителното основание в сила, който да е от категорията на правоизключващите, правопогасяващите или правоотлагащите спрямо изпълнителното основание. То не представлява нов факт, който да измени обема на незаместимото задължение до степен на обективна невъзможност за изпълнение.

Твърдените в писмото факти, представляващи пречки за изпълнение (осъществен вече одит, липса на нормативна възможност за повторно одитиране на вече одитиран отчет, липса на нарочна такава процедура) са относими към материалноправните предпоставки за издаване на административния акт, върху който е осъществен съдебен контрол с влязъл в сила акт.

Предвид гореизложеното, като правилно обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат разноски за юрисконсулт в размер на 100 лева.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на Върховния административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1165/24.02.2022 година на Административен съд – София-град по адм. д. №4905/2021 година.

ОСЪЖДА „С. Х. АД, гр. Етрополе, общ. Етрополе ДА ЗАПЛАТИ НА Комисията за финансов надзор сумата от 100 (сто) лева, представляващи разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Г. п/ ЮЛИЯ РАЕВА