РЕШЕНИЕ

№ 466

гр. София, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и петата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Ф. ЧЛЕНОВЕ: В. П. Д. П. при участието на секретаря Р. С. като разгледа гр. д. № 1264 по описа за 2023 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

С определение № 3834 от 6 август 2024 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 230 от 23 декември 2022 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 146 от 24 октомври 2023 г., постановени по в. гр. д. № 277/2022 г. по описа на Апелативен съд - Б., в частта му, с която е отменено решение № 260205 от 27 май 2022 г., постановено по гр. д. № 1568/2017 г. по описа на Окръжен съд - Бургас в частта му, с която е отхвърлен искът на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество против Л. С., и вместо него в полза на държавата от Л. С. е отнето вземане от „Фрийдъм трейдинг“ ООД в размер на 219858,62 лева, разлика между направените в периода 2009-2012 г. допълнителни парични вноски от С. в общ размер на 495000 лева и приспаднатите възстановени суми в размер на 68000 лева и платените 105909,71 евро или 207141,38 лева за придобиване на имот на 23.02.2011 г., както и вземане на С. от „Фрийдъм пропъртис“ ЕООД в размер на 5000 лева допълнителни парични вноски за 2009 г.

Касационното обжалване е допуснато, за да се провери твърдението за вероятна недопустимост на въззивното решение, постановено по нередовна искова молба поради противоречие между обстоятелствената й част и петитума.

Съгласно установеното в съдебната практика разбиране (напр. решение № 97 по гр. д. № 3224/2017 г. на ВКС, IV г. о., и решение № 263 по гр. д. № 1293/2020 г. на ВКС, IV г., о.), общите изисквания за съдържанието на исковата молба са уредени в чл. 127 ГПК, като централно място сред тях заемат тези във връзка с определяне на предмета на делото: изложение на обстоятелствата, на които се основава искът (основание на исковата молба) и в какво се състои искането – съдържанието на претендираното право (петитум на исковата молба). В ЗОПДНПИ /отм./ не са уредени изрично особени изисквания към съдържанието на исковата молба, с която се предявява искът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, но в чл. 77, ал. 4 е уредено изрично кои доказателства представя КОНПИ, което означава, че обстоятелствата, за доказването на които се представят тези доказателства, трябва да бъдат посочени в основанието на исковата молба: обстоятелствата във връзка с надлежното сезиране на КОНПИ и актът на директора на съответната териториална дирекция за образуване на производството за установяване на незаконно придобито имущество (т. 2); видът и стойността на придобитото през изследвания период имущество (т. 1); обстоятелствата, от които произтича твърдяното наличие на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице (т. 3), в т. ч. наличието на тежести и обезпечения върху имуществото, освен наложените по този закон (т. 6); както и обстоятелствата, че третите лица са знаели или са могли да предполагат, че имуществото е незаконно придобито (т. 4), също и другите обстоятелства, които имат значение за изясняване произхода на имуществото и начина на придобиването му (т. 5). От изложеното следва, че за да е редовна, исковата молба, с която се предявява иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на основание чл. 62 ЗОПДНПИ /отм./, трябва да съдържа: 1) обстоятелствата във връзка с надлежното сезиране на КОНПИ и акта на директора на съответната териториална дирекция за образуване на производството за установяване на незаконно придобито имущество (на по-силно основание – решението по чл. 61, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./, взето въз основа на мотивирания доклад по чл. 61, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./); 2) вида и стойността на имуществото, в т. ч. вземанията и задълженията, които ищецът признава, че всеки от ответниците е притежавал в началото на изследвания период; 3) придобитото през изследвания период имущество и неговата стойност, в т. ч. задълженията, които всеки от ответниците е поел за придобиването му; 4) признатия доход на всеки от ответниците през изследвания период по години и твърдените разходи за неговата и на семейството му издръжка; 5) вида и стойността на имуществото, в т. ч. вземанията и задълженията, които всеки от ответниците е притежавал в края на изследвания период; 6) размера на претендираното несъответствие между имуществото, с което всеки от ответниците е разполагал в началото и в края на изследвания период; 7) имуществото, което се претендира да бъде отнето в полза на държавата; както и 8) другите обстоятелства (ако се твърдят такива), които имат значение за изясняване произхода на имуществото и начина на придобиването му. Когато искът е предявен срещу трети лица, исковата молба трябва да съдържа и обстоятелствата, че те са знаели или са могли да предполагат, че имуществото е незаконно придобито.

Когато при изпълнение на служебните си задължения по чл. 269, изр. първо ГПК въззивният съд констатира, че исковата молба не съдържа ясно и точно изложение на обстоятелствата, на които се основава предявеният иск или неясноти или противоречия с предявения петитум, той оставя исковата молба без движение и дава указания на ищеца: в какво се състои нередовността и как може да бъде отстранена в едноседмичен срок от връчването на указанията. Ако констатираните нередовности бъдат отстранени надлежно, производството по делото продължава, като поправената искова молба се връчва на ответника, който може да подаде отговор в едномесечен срок. Ако някоя от констатираните нередовности не бъде надлежно отстранена, въззивният съд обезсилва първоинстанционното решение и прекратява производството по предявения иск.

В случая в обстоятелствената част на исковата молба е изброено придобитото имущество от Л. С., неговата съпруга и свързаните с него дружества. По отношение на „Фрийдъм трейдинг“ ООД е посочено, че дружеството е придобило апартамент през 2011 г. за сумата от 167850 евро, като за придобиване на имота до 13.08.2013 г. са внесени общо 105909,71 евро с левова равностойност 207141,38 лева, от които 31909,71 евро представляват направени погасителни вноски по отпуснат кредит и 74000 евро представляват предварително платени средства на продавачите по сделката. Въз основа на тези данни се сочи, че сумата от 207141,38 лева, представляваща направени вноски по кредита, подлежи на отнемане в полза на държавата на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. чл. 62, вр. чл. 66, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./, тъй като произходът на средствата е парични вноски, направени от Л. С. във „Фрийдъм трейдинг“ ООД, за които не е установен законен източник на средствата. По-нататък в обстоятелствената част на исковата молба са изброени по години направени временни вноски, предоставени за оборотни средства на дружеството, на обща стойност от 495000 лева. Прието е, че сумата от 219858,62 лева подлежи на отнемане в полза на държавата на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. чл. 62, вр. чл. 66, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./, тъй като не е установен законен източник на средства за вноските. Посочена е и сума от 68000 лева, представляваща сбор от възстановени суми от дружеството на Л. С. за 2010 г. и 2012 г., която подлежи на отнемане на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. чл. 62 ЗОПДНПИ /отм./, тъй като произходът на възстановените суми е от направени парични вноски от С. в дружеството за оборотни средства, за които не е установен законен източник. В петитума на исковата молба е направено искане сумите от 207141,38 лева и 219858,62 лева да бъдат отнети от Л. С. на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. чл. 62 ЗОПДНПИ /отм./.

При тези данни следва да се приеме, че съществува противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, водещо до неяснота от кое лице какви суми подлежат на отнемане, както и че липсва достатъчна индивидуализация на средствата, чието отнемане се иска. Най-напред сумите от 207141,38 лева и 219858,62 лева фигурират като част от имуществото на дружеството, като е посочено, че подлежат на отнемане на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. чл. 62, вр. чл. 66, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./. От друга страна, в петитума на исковата молба тези две суми са описани като вземания на Л. С. от „Фрийдъм трейдинг“ ООД и е направено искане те да бъдат отнети от С. на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. чл. 62 ЗОПДНПИ /отм./. Следователно не е ясно част от патримониума на кое лице представляват посочените суми към момента на приключване на проверката и дали се твърди, че същите са налични към този момент. Това съответно води до неяснота и от кого следва да се отнемат сумите и на какво основание, тъй като в обстоятелствената част и в петитума на исковата молба са цитирани две различни основания. Следва да се посочи, че на отнемане по ЗОПДНПИ /отм./ подлежи 1. реално съществуващо, налично към момента на приключване на проверката имущество, притежавано от проверяваното или свързаните с него лица (не е отчуждено, не е изоставено, нито потребено, обеценено, в т. ч. повредено или изхабено, унищожено или погинало); 2. имущество, отчуждено по непротивопоставим на държавата начин, без цената да е трансформирана в друго имущество; 3. паричната равностойност, следваща се при отчуждаването, което е противопоставимо на държавата. Паричните средства, които са били в наличност у лицето или по негови сметки в определен момент, но не се установява да са налице към края на периода, нямат смисъла на имущество по ЗОПДНПИ. В качеството си на потребими вещи и като платежно средство, парите е възможно да са изразходени за различни стоки и услуги. Ако са вложени в придобиването на реално съществуващо имущество, посочено в чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./, на отнемане подлежи конкретното имущество, не и едновременно с това паричните средства, с които е било закупено.

Освен изложеното нередовност се констатира и поради липсата на достатъчна индивидуализация за двете суми. Относно сумата от 207141,38 лева веднъж се твърди, че е платена за придобиване на имот от „Фрийдъм трейдинг“ ООД. Същевременно се сочи, че част от нея представлява заплатени вноски по отпуснат кредит, както и че друга част е платена на трети лица – продавачи по сделката с „Фрийдъм трейдинг“ ООД. По-нататък тази сума е определена като „вземане“ на Л. С. от дружеството. При това положение не е ясно нито у кого се намира посочената сума в края на проверявания период, нито как точно е формирана. Поради обвързаността с тази сума неяснота съществува и за сумата от 219858,62 лева, която е формирана като разлика между допълнителни парични вноски на стойност 495000 лева и приспаднати суми в размер на 68000 лева плюс платената сума от 207141,38 лева за придобиване на имота от дружеството. Накрая следва да се посочи, че сумата от 68000 лева, описана в обстоятелствената част на исковата молба, не фигурира в петитума й. Необходимо е тази нередовност да се отстрани, като ищецът посочи дали тази сума подлежи на отнемане в полза на държавата, от кого и на какво основание.

Поради това обжалваното въззивното решение се явява недопустимо (като постановено по нередовна искова молба) и следва да бъде обезсилено. След обезсилването на решението делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за оставяне на исковата молба без движение и даване на указания за отстраняване на нередовностите й, като бъде ясно посочено относно гореизброените суми как са формирани, в патримониума на кое лице се намират в края на проверявания период и на какво основание подлежат на отнемане в полза на държавата. В зависимост от предприетите от ищеца действия по отстраняване на нередовността на исковата молба съдът следва да предприеме по-нататъшни действия за постановяване на решение по съществото на спора или за обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на делото в съответната му част.

По исканията за разноски ще се произнесе въззивният съд в съответствие с чл. 294, ал. 2 ГПК.

Мотивиран от изложеното, Върховния касационен съд, състав на IV г. о.,

РЕШИ :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 230 от 23 декември 2022 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 146 от 24 октомври 2023 г., постановени по в. гр. д. № 277/2022 г. по описа на Апелативен съд - Б., в частта му, с която е отменено решение № 260205 от 27 май 2022 г., постановено по гр. д. № 1568/2017 г. по описа на Окръжен съд - Бургас в частта му, с която е отхвърлен искът на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество против Л. С., и вместо него в полза на държавата от Л. С. е отнето вземане от „Фрийдъм трейдинг“ ООД в размер на 219858,62 лева, разлика между направените в периода 2009-2012 г. допълнителни парични вноски от С. в общ размер на 495000 лева и приспаднатите възстановени суми в размер на 68000 лева и платените 105909,71 евро или 207141,38 лева за придобиване на имот на 23.02.2011 г.

ВРЪЩА делото на въззивния Апелативен съд – Б. за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: