ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 3739

София, 18.07.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвъртата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Ф.

ЧЛЕНОВЕ: В. П.

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 785 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Б. Н. В. и И. Г. В., с адрес в [населено място], представлявани от адв. П. Х., против решение № 1127 от 12 октомври 2023 г., постановено по в. гр. д. № 1114/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 818 от 13 март 2023 г., постановено по гр. д. № 8705/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отхвърлен предявеният от Б. и И. Вачеви срещу адв. С. С. С. от АдвК-В. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да им заплати сумата от 9000 лева, получена без основание, по нищожен поради противоречие със закона договор за правна помощ № 18/01.03.2020 г. в частта относно размера на хонорара, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.07.2022 г. до окончателното плащане, както и иск за заплащане на сумата от 1508 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху главното задължение, за периода 10.11.2020 г.-05.07.2022 г. С решението е отхвърлен и предявеният от ищците срещу ответника иск по чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД, вр. чл. 87 ЗЗД, за осъждане на ответника да им заплати сумата от 9000 лева, получена на отпаднало основание, по развален договор за правна помощ № 18/01.03.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.07.2022 г. до окончателното плащане, както и иск за заплащане на сумата от 1508 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху главното задължение, за периода 10.11.2020 г.-05.07.2022 г.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Страните са претендирали заплащане на сумата от 9000 лева, представляваща част от заплатена на адвокат сума от 10000 лева за адвокатски хонорар за защита пред една съдебна инстанция. Изложени са твърдения, че договорът за правна помощ от 01.03.2020 г., сключен с ответника, е нищожен по отношение на размера на хонорара, а в условията на евентуалност – че договорът е развален поради неточно изпълнение. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не взел предвид всички доводи на страните и не съобразил, че се оспорва действителността не на целия договор, а по отношение на уговорения размер на възнаграждението. Не било обсъдено, че хонорарът надхвърля десет пъти минималния размер, че е договорен чрез принуда, ден преди изтичане на срока за подаване на отговор на исковата молба, и без яснота за какво е платена сумата, както и че са нарушени добрите нрави при договарянето. По евентуалния иск съдът не обсъдил чия е тежестта за доказване на точното и добросъвестно изпълнение на договора за правна помощ. Не били взети предвид доводите, че решението на ВАдвК не обвързва съда по отношение на добросъвестното изпълнение на договора, нито писмените обяснения пред ВАдвК на починалата Ш., сочещи обидното отношение на адвоката към свидетелката. Не било съобразено, че неточното изпълнение на договора за правна помощ е увредило интереса на ищците – фактическите твърдения в отговора на исковата молба били неточни, а правните доводи на адв. С. били неверни и се наложило да бъдат уточнявани. Това довело и до неправилност в преценката за основателността на исковете. Не била съобразена и характеристиката на договора за правна помощ, който носел белезите и на договор за поръчка, и на договор за изработка. Сочи се, че касаторите са наели адв. С. да ги защитава по спор, свързан със събаряне на стена в таванско помещение и с ползване на две паркоместа, за което хонорар от 10000 лева е несправедлив и прекомерен. Излагат съображения, че проведената защита е била неадекватна, правните тези – несъстоятелни, отношението на адвоката – обидно и непрофесионално, като действията му са били в разрез с интересите им. Доказателства за това се съдържали в преписката по сигнал до ВАдвК за нарушаване на Етичния кодекс. Не отричат правото на адвоката да задържи минималния хонорар за защита по предявените срещу тях искове. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Ответникът адв. С. С. С. в отговор излага становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и сочи доводи за неоснователност на жалбата по същество.

По делото не се спори и е установено от приетите писмени доказателства, че между Б. В. и И. В. като клиенти и ответника С. С., от друга страна, като адвокат, е сключен договор за правна защита и съдействие № 18/01.03.2020 г. за процесуално представителство по гр. д. № 2019 г. по описа на Районен съд-Варна, при договорено възнаграждение от 10000 лева, което е заплатено изцяло. С решение № 15.03.2021 г. по гр. д. № 2019 г. по описа на Районен съд-Варна, Вачеви, в качеството им на ответници по цитираните производства, са осъдени да преустановят действията си с които пречат на „И. и К“ ЕООД да ползва собствените си 290/532 кв. м. ид. ч. от имот с идентификатор № 10135.2562.1595 по КККР на [населено място], район „Приморски“, с площ от 532 кв. м., и които действия се изразяват във влизане с автомобил и паркиране в частта от имота, която съгласно споразумение от 29.06.2007 г. е разпределено за ползване от В. Х., на основание чл. 109 ЗС; осъдени са да преустановят действията си, с които пречат на „И. и К“ ЕООД да ползва собствените си 1/2 ид. ч. от таванско складово помещение, находящо се на таванския етаж в подпокривно пространство с полезна площ от 18,18 кв. м. в жилищна сграда с идентификатор № 10135.2562.1595.3, като премахнат неоснователно изградена стена на основание чл. 109 ЗС; прието е за установено по отношение на тях двамата, че „И. и К“ ЕООД е собственик на 1/2 ид. ч. от същото таванско складово помещение и са осъдени да предадат на дружеството владението върху имота, като му осигурят достъп до ползване на цялото таванско складово помещение, на основание чл. 108 ЗС. С решение по в. гр. д. № 1212 по описа на Окръжен съд-Варна за 2021 г. първоинстанционното решение е отменено в частта, с която на основание чл. 109 ЗС ответниците са осъдени да преустановят действията си, с които пречат на „И. и К“ ЕООД да ползва собствените си 1/2 ид. ч. от таванско складово помещение, като премахнат неоснователно изградена стена, разделяща го на две отделни помещения, като вместо това на основание чл. 109 същите са осъдени да преустановят действията си, с които пречат на ищеца да ползва собствената си 1/2 ид. ч. от него, като премахнат неоснователно затворената с гипсокартон съществувала врата, с която се разделя таванското складово помещение на две отделни помещения. В останалата част решението е потвърдено. Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване съгласно определение № 1524 от 07.06.2023 г. по гр. д. № 4165/2022 г. по описа на ВКС, ІІ г. о. Ищците са изпратили на ответника нотариална покана, с която са заявили, че прекратяват сключения договор за правна помощ и съдействие № 18/01.03.2020 г. и са поискали връщане на сумата от 9000 лева. Ищцата В. е подала във АдвК-В. жалба срещу адв. С. във връзка с изпълнението на процесния договор за правна помощ и съдействие. С влязло в сила решение, обективирано в протокол № 26 от 05.01.2021 г., потвърдено с решение от 22.01.2021 г. на Висшия адвокатски съвет, Адвокатският съвет при В. адвокатска колегия е отказал да образува дисциплинарно производство срещу адв. С. С..

По предявения главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, и чл. 86 ЗЗД, съдът е приел, че страните спорят дали от ответника е получена без основание сумата от 9000 лева по договор за правна защита и съдействие, респективно нищожен ли е процесният договор в частта относно размера на хонорара, поради противоречие със закона. Посочено е, че в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване наличие на правно основание за задържането й. Според въззивния съд, за да е налице твърдяната нищожност на процесния договор за правна защита и съдействие поради противоречие на закона (чл. 36, ал. 2 ЗАдв), уговореното възнаграждение следва да бъде несправедливо и необосновано. Съгласно посочената норма, същото се определя в договор между адвоката и клиента, като този размер освен справедлив и обоснован не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на ВАдС размер за съответния вид работа. В конкретната хипотеза с оглед цената на исковете е прието, че заплатеният адвокатски хонорар на ответника е над минималните размери, определени по Наредба № 1/09.07.2004 г., но това не го прави автоматично несправедлив и необоснован, респективно противоречив на закона. Съдът е взел предвид, че хонорарът е доброволно договорен между страните, а тезата, че ищците са били принудени да го заплатят, няма връзка с наведеното твърдение за нищожност, а е и недоказана. От показанията на св. Р. се установява, че ищците по нечия препоръка са се свързали с адв. С., съгласили са се на предложеното от него възнаграждение и доброволно са го заплатили. С полагане на подписите си в процесния договор за правна защита и съдействие ищците са декларирали съгласието си с размера на определеното възнаграждение, а постигнатата от страните договореност е изцяло в рамките на свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД. Посочено е още, че съгласно чл. 2, ал. 6 от Наредба № 1/09.07.2004 г. възнаграждението е авансово дължимо и платимо към дата на сключване на договора за правна помощ, поради което аргументът, че ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, докато не е заплатен целия договорен хонорар, е приет за неоснователен. Съдът е приел, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 35, ал. 4 ЗАдв, според която, когато договорът е сключен за предоставяне на адвокатски услуги при поискване и/или когато такива услуги не са предоставени, както в случаите, когато съдебното производство е прекратено по вина на адвоката и същото не може да бъде продължено, адвокатско възнаграждение не се дължи. Предвид изложеното главният иск е отхвърлен като неоснователен.

По заявения в условията на евентуалност иск с чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 87 ЗЗД, съдът е посочил, че с изпратената нотариална покана до ответника ищците са прекратили сключения с него договор за правна защита и съдействие поради това, че не са доволни от извършената до настоящия момент от адвоката работа. В такъв случай на установяване подлежи неизпълнението от страна на ответника в качествено отношение, поради което договорът е развален в хипотезата на чл. 87 ЗЗД. Разяснено е, че договорът за правна услуга от адвокат обикновено съдържа както елементи от договор за изработка, така и елементи от договор за мандат. По договор за изработка са задълженията на адвоката да даде консултация по въпроси от различни правни отрасли или за правния режим на различни имуществени обекти или дейности, по изработването на договори и други актове с правно значение, както и откриване, снабдяване, събиране и изработване на документация, необходима или полезна за извършването на всякакви правни действия. По договор за мандат са задълженията на адвоката да действа от името и за сметка на доверителя при воденето на преговори, сключването на сделки, изпълнението им, участието в различни правни процедури и др. Независимо от естеството на поетите задължения, договорът за адвокатска услуга е възмезден, ако не е уговорено друго. В случая ищците са твърдели, че процесният договор е развален поради некачествено изпълнение от страна на ответника – въвел е неверни твърдения с отговора на исковата молба, поддържал несъстоятелни правни тези, които според тях противоречали на титулите за собственост на спорещите страни, не е представил пред съда предоставени му документи. Сочи се и че адв. С. не се съобразил с тежкото емоционално състояние, в което се намирали ключовите им свидетели и не е поискал отлагане на техния разпит; не е предявил насрещен иск за делба, не е поискал разпит в качеството на свидетел на вещото лице, изготвило по тяхно искане частна техническа експертиза. Според съда тези възражения са неоснователни, тъй като в срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал подробен отговор на исковата молба по гр. д. № 2019 г. по описа на Районен съд-Варна, в който е направил и доказателствени искания, а в открито съдебно заседание е имал процесуално поведение, адекватно на качеството му на процесуален представител на ответниците. За установяване твърденията на ищците са разпитани водените от тях свидетели Р. и Ш., които съдът е кредитирал, но след съвкупната им преценка е приел, че не могат да доведат до извод за неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника. Св. Р. е изложила, че ответникът е имал пропуски в процесуалното си поведение, самата тя е правила корекции по въведените от него в делото материали (отговор на искова молба), дала е оценка на относимостта и неотносимостта на документи и доказателствени искания с твърдения, че има такава компетентност. Св. Ш. е била свидетел и в производството по гр. д. № 18978/2019 г. по описа на Районен съд-Варна и в този смисъл заинтересована от оценката на поведението й в предходното производство. Същата не е дала ясен отговор защо е отложено погребението на баща й, кой е платил за него и в какви точно отношения е с въззивниците, а от друга страна, няма преки впечатления за това, че адв. С. е обиждал свидетелите, както и че именно той е настоял да бъдат разпитани в конкретното съдебно заседание. Съдът е подчертал, че извън предмета на спора е преценката на относимостта на представените по гр. д. № 18978/2019 г. по описа на Районен съд-Варна доказателства, а обстоятелството, че част от тях не са били допуснати от съда като неотносими към спора или не са кредитирани при постановяване на решението, не може да се вмени във вина на адвоката и да бъде ценено като некачествено изпълнение на задълженията му по процесния договор. Освен това поемането на определен резултат от процесуалния представител би противоречало на правилата на адвокатската етика, защото използването на определени доказателства по конкретно дело, допускането на доказателства, представени от друга страна по делото, съответно приемането или неприемането им, е преценка изцяло от компетентността на съда. При формиране на мотивите си съдът е ценил и факта, че с влязло в сила решение № 275, обективирано в протокол № 26 от 05.01.2021 г. потвърдено с решение от 22.01.2021 г. на Висшия адвокатски съвет, Адвокатският съвет при В. адвокатска колегия е отказал да образува дисциплинарно производство срещу адв. С. С.. В заключение, предявеният в условията на евентуалност иск е приет за неоснователен.

При тези изводи касационното обжалване следва да се допусне по уточнения от настоящия съдебен състав въпрос за критериите по чл. 36, ал. 2 ЗАдв, по които се определя справедливият размер на адвокатското възнаграждение, за да се провери твърдението за допуснато противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 61 по гр. д. № 3153/2019 г., ІV г. о.

За касационното обжалване жалбоподателите дължат държавна такса от 210,16 лева.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1127 от 12 октомври 2023 г., постановено по в. гр. д. № 1114/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

УКАЗВА на Б. Н. В. и И. Г. В. в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на ВКС доказателство за внесена по сметката на касационния съд държавна такса от 210,16 лева, като в противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.

Делото да се докладва на председателя на IV г. о. за насрочването му в открито съдебно заседание след представяне на доказателства за внесена държавна такса.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: