ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. София, № 2390/25.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ИВАНОВА

ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

като разгледа докладваното от съдия Господинова т. д. № 794 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от [община] срещу решение № 438 от 05.12.2024 г., постановено по в. т.д. № 456/2024 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, 2-ри търговски състав, с което след отмяна на решение № 404 от 27.10.2023 г., постановено по т. д. № 130/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, [община] е осъдена да заплати на „Копие“ ЕАД сума в размер на 486 750 лв., представляваща неустойка, дължима по договор от 05.02.2007 г. и договор за спогодба от 10.09.2014 г., вземането за получаване на която е цедирано на „Копие“ ЕАД с договор от 11.09.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане, както и сума в размер 130 351, 26 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 19.07.2019 г. до 08.03.2022 г.

В касационната жалба се излагат оплаквания, че обжалваното решение е постановено при допуснато нарушение на материалния закон, както и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът, който има качеството на ответник по предявените искове, заявява, че въззивният съд не се е произнесъл по въведено от него в процеса възражение за нищожност на договора за цесия, на който ищецът основава качеството си носител на спорното вземане. Счита, че като длъжник на вземането, което се прехвърля с този договор, има интерес да направи възражение за неговата нищожност, защото така ще избегне да плати на лице,...