ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2393

гр. София, 25.07.2025 годинаВ ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия А. Б. т. д. № 2438 по описа за 2024г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, представлявано от адв. Ал. И., срещу решение № 340 от 24.07.2024г. по в. гр. д. № 321/2024г. на Окръжен съд Плевен, с което е потвърдено решение № 1495 от 24.10.2023г. по гр. д. № 3963/2022г. на Районен съд Плевен в частта, с която касаторът е осъден да заплати на С. А. М. сумата 24 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра му при ПТП на 09.02.2022г.

Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, тъй като е незаконосъобразно и необосновано. Намира за неправилен извода на въззивния съд, че са доказани наличието на особено близка връзка на ищеца с починалата му сестра и действително претърпени вреди от смъртта й. Оспорва да е налице „изключение“, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и сестра му, обосноваващо присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Намира, че въззивното решение не е съобразно е с разпоредбата на чл. 493а КЗ и §96 КЗ. Излага и съображения, че определеното от въззивния съд обезщетение е завишено и не съответства на установените по делото факти. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК, като сочи следните материалноправни въпроси:

1. Дължи ли се обезщетение като наследник от съответен кръг наследници (брат/сестра на ищците), при какви доказателства по делото предвид и разясненията, дадени в ТР № 1 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС, че е необходимо да се касае за „особено близка връзка с починалия“ и че обезщетение се дължи по „изключение“? При какви установени обстоятелства се счита за доказано с надлежни доказателствени средства в процеса правото на обезщетение по „изключение“ и „особено близка връзка с починалия“? Какво се разбира под „особено близка връзка с починалия“ и по „изключение“, посочено в ТР № 1 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС, и покрива ли се този критерий с установените по делото факти, в този смисъл подлежат ли на репариране вредите на ищеца? Малката разлика във възрастта между роднини по съребрена линия изключва ли възможността за създаване на „заместваща връзка“ между тях като между родител и дете, което да обуслови правото на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на роднини по съребрена линия? Наличието на близки и роднини от първи кръг, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, с които покойният е бил в добри лични отношения приживе, изключва ли възможността за създаване на „заместваща връзка“ с роднини от разширения кръг и съответно правото на такива да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на роднина по съребрена линия? Касаторът твърди, че изводите на въззивния съд по поставените въпроси противоречат на събраните доказателства и е в нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК и практиката на ВКС по прилагането му, както и на практиката по прилагането на чл. 52 ЗЗД, като сочи решение № 92 от 17.11.2020г. по т. д. № 1275/2019г. на ВКС, II т. о.

2. Разпоредбите на §96 и чл. 493а КЗ противоречат ли на практиката на СЕС и Директива 2009/103/ЕОБ

3. Правният въпрос, свързан с критерия за определяне на „справедливо“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за причинени на пострадалия при ПТП неимуществени вреди. Касаторът твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с ППВС № 4/68 и решение № 93 от 23.06.2011г. по гр. д. № 43/2010г. на ВКС, II т. о.

Касаторът поддържа, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение поради противоречието му на основни принципи в правото относно деликта, както и на събраните по делото доказателства.

Ответникът по касация С. А. М., представляван от адв. Н. М., представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационен контрол, като сочи, че въззивното решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС и излага съображения за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд е приел за безспорно установено настъпването на ПТП, от което е причинен деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, както и наличието на валидно застрахователно правоотношение с ответното дружество. Приел е за спорни по делото въпросите за материалноправната легитимация на ищеца да претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сестра му и за размера на присъдената по справедливост сума за обезвреда на неимуществени вреди.

Въззивният съд е приел за правилен извода на първоинстанционния съд, че търпените от ищеца болки и страдания в резултат на загубата на сестра му са с достатъчен интензитет и продължително проявление във времето, за да обосноват предпоставките, посочени в ТР № 1/2016г от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС на РБ. Намерил е за правилно кредитирането на свидетелите като незаинтересовани от изхода на делото – и двамата са близки познати на семейството, а единият от тях е бил и преподавател и на сестрата и на брата, и е приел, че братът е загубил в лицето на своята сестра защита, разбиране, другарче в личния и обществения живот, верен приятел по пътя на своето израстване и тази връзка е равностойна на това да замести и изгради родствена връзка, идентична с тази на родител, съпруг и деца по интензитет и съдържание. Приел е за доказано при условията на пълно и главно доказване, че съществуващата между ищеца и починалата емоционална връзка е дълбока и трайна, изключителна и извън обичайната за този вид родствени отношения, както и че настъпилите в резултат на нейната смърт болки и страдания са сериозни и изключителни по интензитет и продължителност. Намерил е, че емоционалната връзка между ищеца и нейната сестра е типична и обичайна за българските семейни традиции – привързаност, защита, обич, грижа и помощ, като в случая е доказана особена близост – дълбока и изключителна по смисъла, вложен в постановките на тълкувателното решение. Изтъкнал е, че двамата са живели в една стая в семейното си жилище и въпреки навършването на пълнолетие на починалата В., същата е продължила да дели стаята със своят брат, да го защитава, уважава, обича и да му помага както в живота, така и в неговото образование. Приел е за доказано, че връзката на ищеца с починалата му сестра е изключителна по своето съдържание като тази с другите най-близки членове на семейството – родителите, предвид и на факта, че брата и сестрата са били неразделни и свидетелите са ги виждали повече заедно двамата, отколкото поотделно или с родителите. Намерил е, че причинените на ищеца мъка и скръб са над нормата на нормална реакция при загуба на близък човек – същият изцяло се затваря вътре в себе си след нейната смърт, изолира се и при разговори, свързани с нея, започва да се чувства зле като заеква, като доказаните страдания са над обикновените. Предвид приетите за установени изключително близки отношения, общественоикономическата и социална обстановка в страната, нивото на застрахователно покритие към момента на инцидента и практиката на съдилищата по аналогични казуси, съдът е приел, че обезщетението за неимуществени вреди на по-малкия брат, изгубил своята по-голяма сестра при ПТП, може да се определи в посочения от ищеца размер на 50 000 лв. и предявеният частичен иск следва да бъде изцяло уважен.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Настоящият състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Първата група формулирани от касатора въпроси, при съобразяване разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС, може да бъдат обобщени и уточнени по следния начин: „Какви са критериите, въз основа на които се определя кръгът на материалноправно легитимираните лица да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък?“. Този въпрос е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващия му извод, че ищецът е активно материалноправно легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на сестра му, причинена при процесното ПТП. По въпроса за критериите, въз основа на които се определя кръгът на материалноправно легитимираните лица да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък, е формирана задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. по тълк. д.№ 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Съгласно нея легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4 от 25.05.1961г. и ППВС № 5 от 24.11.1969г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на Тълкувателното решение е прието, че когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родственост, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4 от 25.05.1961г. и ППВС № 5 от 24.11.1969г., че в случай на смърт право на обезщетение имат само най – близките на починалия. Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че една връзка е трайна, емоционална и особено близка житейска връзка по смисъла на посоченото Тълкувателно решение, са различни за всеки конкретен случай и следва да се преценяват конкретно по всяко различно дело въз основа на събраните по него доказателства. В константната практика на ВКС, обективирана в решение № 17 от 16.03.2021г. по т. д. № 291/2020г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 92 от 17.11.2020г. по т. д. № 1275/2019г. на ВКС, ТК, II т. о., решение 45 от 10.05.2021г. по т. д. № 370/2020г. на ВКС, ТК, II т. о., е прието, че за да е налице особено близка връзка, е необходимо, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по – голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка /напр., относимо към връзката между братя и сестри, израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина/. Предвид така формираната практика и съобразявайки мотивите на обжалваното решение, настоящият състав намира, че е налице и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Отговорът на формулираните втори и трети материалноправни въпроси е обусловен от отговора на поставения първи въпрос, обосновал допускане на касационен контрол, поради което по тях съдът ще се произнесе в решението си по чл. 290 ГПК.

Допускането на касационно обжалване по посочения въпрос изключва необходимостта от обсъждане на твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната от ищеца част.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата, касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане по същество на касационната му жалба в размер на 480 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 340 от 24.07.2024г. по в. гр. д. № 321/2024г. на Окръжен съд Плевен.

УКАЗВА на касатора ЗД „БУЛ ИНС“ АД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 480 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата му ще бъде прекратено.

След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на ІІ т. о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: