ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. София, 1132/16.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ИВАНОВА

ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

като разгледа докладваното от съдия Господинова т. д. № 1312 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 и сл. ГПК.

По делото е постъпила молба, подадена от адвокат Г. С., която е лицето, имащо право да получи адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в качеството й на адвокат, упълномощен от ответниците по касация А. В. А. и Ф. Ислям А.. С нея се иска съдът да измени постановеното по делото определение в частта му за разноските, като присъди по-висок размер на адвокатското възнаграждение, дължимо на адвоката за осъществена безплатна адвокатска защита в касационното производство от този, присъден с определението по чл. 288 ГПК, който да е съобразен с правната и фактическа сложност на делото, както и с размерите, предвидени в Наредба № 1/09.01.2004 г.

Касаторът Гаранционен фонд счита молбата за неоснователна, тъй като при определяне на адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на ответниците по касация съдът не е обвързан от размерите, предвидени в Наредба № 1/09.01.2004 г., като сумата, на която е счетено, че следва да възлиза това възнаграждение, съответства на правната и фактическа сложност на делото.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа молбата и съобрази данните по делото, намира следното:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

С определение № 92 от 13.01.2026 г., постановено по т. д. № 1312/2025 г. по описа на ВКС, ТК, IІ т. о., не е допуснато касационно обжалване на решение № 20...