О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, № 92/13.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ИВАНОВА

ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

като разгледа докладваното от съдия Господинова т. д. № 1312 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Гаранционен фонд срещу решение № 20 от 17.02.2025 г., постановено по в. гр. д. № 434/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна, в частта, с която е потвърдено решение № 22 от 23.05.2024 г., постановено по т. д. № 19/2023 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, в частта относно началната дата, от която Гаранционен фонд е осъден да заплати на А. В. А. и Ф. И. А. законна лихва за забава върху присъдените в полза на тези лице обезщетения за претърпени неимуществени вреди от по 160 000 лв.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Касаторът счита, че при определяне на началната дата, от която Гаранционен фонд дължи лихва забава върху обезщетението за вреди на увредените при ПТП лица, въззивният съд не е съобразил, че е приложима специална законова уредба, която е различна от тази, регламентираща момента, от който лихва за забава се дължи от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което се дължи на различните функции, които имат застрахователят и Гаранционен фонд. Посочва, че тя се съдържа в чл. 558, ал. 1, изр. 2 КЗ, в която норма се препраща единствено към чл. 497 КЗ, поради което и предвиденото в тази разпоредба правило регламентира момента, от който Гаранционен фонд дължи лихва за...