- 6 -

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3857

гр. София, 29.07.2025 година.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 16.10.2024 (шестнадесети октомври две хиляди и двадесет и четвърта) година в състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

като разгледа докладваното от съдията Д. Д. гражданско дело № 1856 по описа за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 24 178/31.07.2023 година, подадена от Д. С. К., срещу решение № 842/21.06.2023 година на Окръжен съд Пловдив, VІ-ти състав, постановено по гр. д. № 1185/2023 година.

С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Пловдив е потвърдил първоинстанционното решение № 260 423/27.07.2022 година на Районен съд Пловдив, ІІ-ри брачен състав, постановено по гр. д. № 15 366/2020 година, с което на основание чл. 132, ал. 1 т. 2 от СК Д. С. К. е лишен от родителски права по отношение на сина си С. Д. К. и са определени мерки за лични отношения между бащата и детето, а именно Д. С. К. да вижда и взима при себе си С. Д. К. всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с приспиване при бащата и 10 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката В. С. Г.,- като Д. С. К. е осъден е да заплаща на С. Д. К., чрез неговата майка В. С. Г., издръжка в увеличен размер от 105.00 лева месечно, съгласно решение № 4021/23.12.2016 година на Районен съд Пловдив, постановено по гр. д. № 12 049/2016 година, на 400.00 лева месечно, считано от 20.11.2020 година до навършване на пълнолетие от детето или до настъпване на законоустановени причини за нейното изменение или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното плащане на сумата.

В подадената от Д. С. К. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде обезсилено и производството по делото да бъде прекратено. Евентуално се иска обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови ново, с което предявения иск с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК да бъде отхвърлен и накрая ако се счете, че този иск е основателен да бъде определен друг режим на лични отношения между Д. С. К. и С. Д. К., както и друг размер на дължимата се издръжка. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Д. С. К. твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Пловдив по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, а също така и по чл. 280, ал. 2 от ГПК.

Ответниците по касационната жалба В. С. Г. и С. Д. К. са подали на същата отговор с вх. № 33 802/06.11.2023 година, с който са изразили становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 842/21.06.2023 година на Окръжен съд Пловдив, VІ-ти състав, постановено по гр. д. № 1185/2023 година и такова не трябва да се допуска, а ако се допусне жалбата се оспорва като неоснователна като е направено искане за оставянето й без уважение и за потвърждаване на оспорваното с нея решение.

Д. С. К. е бил уведомен за обжалваното решение на 11.07.2023 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 24 178/31.07.2023 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Окръжен съд Пловдив е изложил съображения, че предявеният срещу Д. С. К. иск за лишаването му от родителски права по отношение на сина му С. Д. К. бил основателен. В чл. 132 от СК била предвидена възможностза отнемане на родителски права като крайна мярка за защита на децата в отношенията с родителите им. Хипотезите, в които можело да се приложи тази мярка били две: по т. 1-в особено тежки случаи, в които поведението на родителя представлявало опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето; по т. 2 когато без основателна причина родителят трайно не полагал грижи за детето и не му давал издръжка. В хипотезата на т. 2 от тази норма се предвиждало кумулативното наличие на две предпоставки-недаване на издръжка и трайно неполагане на грижи за детето. В случая било установено, че бащата Д. С. К. не бил давал никаква издръжка на детето В. С. Г.. Не можело да бъде споделен доводът на Д. С. К., че издръжка била давана чрез бабата по бащина линия. Признание за получаване на парична помощ от тази си баба било направило както самото дете, а също така и данни за това се изнасяли от другата баба. Но и в двата случая информацията била, че сумите, които били давани са от самата баба, а не предавани пари чрез нея от бащата. Нямало и никакви данни тази баба да била ангажирана по някакъв начин от бащата да изплаща издръжка. Нещо повече-тя била заявявала че не знае къде е синът й и дори не знае дали е жив. Освен това данните били за епизодични помощи, които била оказвала тази родственица на детето, а не за регулярна месечна издръжка. На следващо място било необходимо да се установи дали били налице грижи, полагани от бащата за отглеждането на детето. В тази връзка по делото било установено, че бащата бил е търсил детето от момента на подаване на исковата молба за прекратяване на брака. Той нито бил положил усилия за осъществява личните контакти с детето, нито го бил търсил по телефон, нито се бил интересувал по някакъв начин от него. Напротив-установявала се пълна дезинтересираност от съдбата на детето, от неговия живот и развитие. Не можело да се сподели доводът на Д. С. К., че вина за това имала майката В. С. Г.. При липса на каквато и да е активност от страна негова страна, майката не можела да осъществи контакти между детето и бащата и не можело да й се вмени във вина незаинтересоваността на бащата. Неоснователно било и оплакването, че детето само не било пожелало виждане с бащата. Конкретният случай се бил развил преди развода на родителите му и след постановяване на съдебното решение нямало данни за нито един опит на бащата да осъществи контакт с детето. Затова по делото се установявали елементите на фактическия състав на нормата на чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК и иска за лишаване на бащата от родителски права се явявал основателен и доказан. При постановяване на лишаване от родителски права следвало да се определи режим на лични контакти между лишения родител и детето, с оглед съхраняване на връзката помежду им. В случая първоинстанционния съд бил определил режим на лични контакти-всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване, както и 10 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката. Тази режим, макар и по-стеснен от режима по решението за прекратяване на брака бил адекватен на ситуацията, в която детето било забравило баща си, защитавали се интересите на детето-да съхрани все пак връзката с родителя, но бил и съобразен с факта, че се касаело за доста голямо дете, което вече имало свои интереси и среда и трудно можело да му се наложи в последните години преди неговото пълнолетие да общува твърде продължително с родител, който дори не познавало. Затова съставът на въззивния съд намирал, че така определения режим следвало да бъде потвърден. При лишаване от родителски права следвало да се определи и размера на дължимата от родителя издръжка за детето. Претендирано било увеличение на определената издръжка. Видно от представените по делото доказателства първоначално определената издръжка от 105.00 лева била много под минималния размер на дължима издръжка към момента. От определяне на издръжката по решението за прекратяване на брака бил изминал много дълъг период, детето вече било гимназист и имало нараснали в пъти потребности. На първо място в гимназиалния курс на обучение учебниците не били безплатни, а се закупували. Необходими били още учебници, пособия и помагала. Необходимо било и ученикът да имал електронно устройство за обучението си, т. к. след пандемията от КОВИД-19 училищата въвели както електронни бележници, така и учебния материал и заданията, домашни работи и други комуникация с училищата се извършвали по електронен път. За конкретното дете се установявало и, че за учебния процес му била необходима и специална екипировка, раница, оборудване, ски, застраховка и други. Затова определената издръжка в предходното съдебно решение била крайно недостатъчна за посрещане на нуждите на детето дори и само за обучение. Освен тях детето имало необходимост от средства за съществуване, за дрехи и обувки, за социален живот. По отношение на майката В. С. Г. се установявало, че тя работела на минимална работна заплата, живеела в жилище под наем, за което заплащала по 50.00 лева. Нямала задължения за издръжка към други непълнолетни лица. По отношение на бащата Д. С. К. не се установявали доходи и трудова заетост. Същият не можел да бъде открит в страната. Притежавал жилище и МПС, като не се установявали данни за неработоспособност. Съгласночл. 143 от СК родителите дължали безусловно издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, а размерът на издръжка се определял съобразно нуждите на детето и възможностите на родителите да я осигуряват. При това положение, въззивният съд намирал, че месечната издръжка следвало да бъде определена на 550.00 лева, от която майката която осигурява жилището и полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето следвало да поеме сумата от 150.00 лева, а остатъка от 400.00 лева да бъдел поет от бащата.

Съставът на ІV г. о. на ГК на ВКС констатира, че С. Д. К. е [дата на раждане] , поради което е навършил осемнадесет години на ... година. От този момент е отпаднала възможността Д. С. К. да упражнява родителски права по отношение на него, поради което производството за лишаване от такива, поради което от същия момент, производството за лишаването от такива права е лишено от предмет. Това отпадане на предмета на иска води до недопустимост на производството като цяло, а оттам поставя и въпроса за допустимостта на обжалваното въззивно решение на Окръжен съд Пловдив. Наистина от една страна, към момента на постановяване на това решение производството не е било без предмет, но от друга страна се касае до съдебно решение, което има конститутивен ефект, който се поражда от момента на влизането му в сила, който момент е поставен в зависимост от изхода на касационното производство-дали от датата на определението за недопускане на касационното обжалване или ако такова бъде допуснато от датата на решението по чл. 290 от ГПК. Също както първоинстанционния и въззивния съд, касационният такъв има задължението да следи за допустимостта на развиващото се пред него производство. С оглед на това в настоящето касационно производство следва да бъде даден отговор на въпроса може ли касационният съд да се съобрази с настъпил след постановяване на обжалваното въззивно решение, но преди влизането му в сила, факт който води до недопустимост на производството и ако да как този факт и настъпилата въз основа на него допустимост се отразява на невлязлото в сила въззивно решение. Поради това са налице предпоставките по чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК за допускане на обжалваното въззивно решение на Окръжен съд Пловдив до касационен контрол и такъв следва да бъде допуснат.

Тъй като касационната жалба е подадена чрез особен представител, който не дължи държавна такса делото трябва да бъде докладвано за насрочване в съдебно заседание. Същевременно тъй като В. С. Г. и С. Д. К. са освободени от заплащането на държавни такси и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 2 от СК на особения представител на Д. С. К., а именно адвокат М. И. Д. от АК Пловдив следва да бъде определено възнаграждение за касационната инстанция в размер на 350.00 лева, вносими от бюджета на съда.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 842/21.06.2023 година на Окръжен съд Пловдив, VІ-ти състав, постановено по гр. д. № 1185/2023 година.

ОПРЕДЕЛЯ на адвокат М. И. Д. от АК Пловдив-гр. Пловдив, [улица], ет. . и ет. ., в качеството й на особения представител на Д. С. К. с постоянен адрес [населено място], [община], област Х., с ЕГН [ЕГН] възнаграждение за касационната инстанция в размер на 350.00 лева, вносими от бюджета на съда.

Делото да се докладва за насрочване в открито заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.