ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3879

София, 30.07.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ц. гр. д. № 1754/2024 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 477 от 14.12.2023 г. по в. гр. д. № 636/2023 г. на Русенския окръжен съд е отменено решение № 1093 от 12.07.2023 г., постановено по гр. д. № 6378/2022 г. на Районен съд - Русе и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на Х. П. Г., че О. С. поле е собственик на поземлен имот № **** в село Борисово, О. С. поле, кв. 54 с площ 803 кв. м., за който е отреден УПИ ***-***, заедно с построения в него навес, с административен адрес - село Борисово, община Сливо поле, ул. Х. Б. № 1.

В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от ответницата по иска Х. П. Г.. В жалбата са изложени доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, кредитирал е показанията на свидетелите, доведени от ищеца, без да констатира противоречието им с останалите събрани по делото доказателства; необосновано е приел, че ищецът по положителния установителен иск О. С. поле се легитимира като собственик на основание акт за частна общинска собственост от 11.11.2022 г., издаден с правно основание чл. 56, ал. 1, т. 2 ЗОС във връзка с § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС, заповед № 5-95-00-672 от 15.11.2021 на Областен управител на О. Р. за отписване от актовите книги на имотите държавна собственост и скица № *** от 10.11.202* г., без да е представил доказателства, че имотът е бил отчуждаван в полза на Държавата, както и че не е съобразено обстоятелството, че ответницата-жалбоподателка е придобила имота въз основа на давностно владение в периода между 01.06.1996 г. - 30.05.2006 г., като към него следва да присъедини владението на наследодателите й, осъществявано в периода преди 1996 г.

Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като постановено в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по следните правни въпроси: 1. Как следва да се обсъждат от съда свидетелските показания, как се преценяват противоречиви показания на две групи свидетели. 2. При установителен иск, с който се оспорва признато право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, в чия доказателствена тежест е да представи всички писмени доказателства, на които се основава иска. 3. Може ли да бъде придобито право на собственост на недвижим имот на основание чл. 79 ЗС, от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и възможността неговите права да се признаят на неговите наследници в съдебен процес по спор за собственост. В изложението на основанията за достъп до касационно обжалване е направено позоваване и на чл. 280, ал. 2 ГПК – хипотезите на вероятна недопустимост и очевидна неправилност.

Ответникът по касация О. С. поле в писмен отговор на касационната жалба изразява становище, че същата е неоснователна. Претендира присъждане на разноски пред настоящата инстанция.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на решението до касационно обжалване, взе предвид следното:

С обжалваното въззивно решение е прието, че правото си на собственост на гореописания недвижим имот О. С. поле обосновава с акт № **** за частна общинска собственост от 11.11.202* г, издаден с правно основание чл. 56, ал. 1, т. 2 ЗОС във връзка с § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС, заповед № 5-95-00-672 от 15.11.2021 на Областен управител на О. Р. за отписване от актовите книги на имотите държавна собственост и скица № *** от 10.11.2022 г. Държавата от своя страна се е легитимирала като собственик на имота въз основа на акт № **** от 30.05.195* г. за държавна собственост, като основанието за одържавяване на имота от Т. Й. К. е акт за изземане на определено имущество № 1710 от 10.03.1953 г. Актът за държавна собственост като официален документ има декларативно действие за собствеността на държавата, но не се ползва с конститутивен ефект. Съгласно чл. 5 ЗДС актът за държавна собственост, съставен по надлежния ред и форма, има качеството на официален свидетелстващ документ, който само констатира собствеността на държавата, без да я поражда. Такова правопораждащо действие има обаче актът за изземане в полза на Държавата, описан в акта за държавна собственост. Актът за държавна собственост се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само за отразените в него факти, а за собствеността на държавата следва да му се признае легитимиращо действие, по силата на която актуваният имот се счита за държавна собственост, до доказване на противното, като държавата не носи тежестта да доказва основанието, на което е съставен актът за държавна собственост. В случая, обвързващата сила на акта не е оборена от ответницата. Недоказани са останали възраженията й, че имота впоследствие отново е върнат в патримониума на наследодателя й Т. К., както и твърденията, че този недвижим имот е бил предмет на съдебна делба между Й. Й., Т. К. и Н. С.. Представените писмени доказателства в тази насока касаят съседен, а не процесния недвижим имот, а и самите твърдения на ответницата в отговора на исковата молба касаят друг, а не процесния недвижим имот. Ответницата твърди, че е придобила имота, който от 1956 г. до 2021 г. е държавна собственост, а след това частна общинска собственост, по давност, като се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № **, т. V, рег. № *****, д. № 577 от 05.12.202* г. Твърди, че до 1999 г. праводателите на ответницата са владели имота, а след това тя е осъществявала непрекъснато владение до настоящия момент. Съдът е изложил, че в периода до 01.06.1996 г. държавна собственост не може да бъде придобита по давност. В периода от 01.06.1996 г. до 30.05.2006 г. и след 08.03.2022 г. е било възможно частна държавна, респективно общинска собственост да се придобие по давност. Счел е, че предвид събраните противоречиви доказателства по делото ответницата не е установила при условията на пълно и главно доказване, че преди да се снабди с констативен нотариален акт за собственост на 05.12.2022 г. е владяла имота непрекъснато и необезпокоявано в период повече от десет години. Посочените от нея свидетели, не установяват тези факти. Обратното установено от техните показания е, че ответницата от години живее в чужбина. В част от имота съпругата на брат й е предоставяла възможност на две от свидетелките да обработват малко пространство, което в последствие устно „продала“ на съпруга на св. А. Останалата част от имота според всички свидетели, дори и тези, посочени от ответницата, била обрасла с бурени и едва през 2022 г. ответницата започнала да се грижи за тази част от имота.

При тези мотиви, с които е обоснован крайният резултат по делото, настоящият състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по втория въпрос, поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаещ разпределянето на доказателствената тежест между страните в случаите, когато всяка от тях разполага с титул за собственост. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, в тази хипотеза доказателствената тежест между страните се разпределя по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК - всяка страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на съответния придобивен способ. Въззивното решение противоречи на тази задължителна практика, доколкото въззивният съд е приел, че ищецът не следва да доказва основанието, на което държавата е придобила собствеността върху имота, а в тежест на ответницата е да докаже, че това основание не се е осъществило или е отпаднало. Изложеното обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 477 от 14.12.2023 г. по в. гр. д. № 636/2023 г. на Русенския окръжен съд.

УКАЗВА на жалбоподателката Х. П. Г. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 25 лв. и в същия срок да представи доказателства за внасянето й, като при неизпълнение на указанието в срок касационната жалба ще бъде върната.

След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: