Определение по гр. д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр. 7

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3901

София, 01.08.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 19.03.2025 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Й.

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 3815/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. В. М. срещу въззивно решение № 100/14.05.2024 г. по в. гр. д. № 8/2024 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1207/20.11.2023 г. по гр. д. № 1523/2022 г. на Бургаския окръжен съд, с което е съдът е развалил сключения с нотариален акт № ..., том ..., рег.№ ..., дело № ... г. на нотариус М. Б., рег.№ ... от Нот.К, договор, с който А. М. Г. и А. Ф. Г. са продали на И. В. М. недвижим имот – апартамент в [населено място], индивидуализиран в решението, поради пълно неизпълнение от страна на купувача.

Ответниците по касационната жалба А. М. Г. и А. Ф. Г. в писмен отговор оспорват основанията за допускане на касационно обжалване, както и основателността на касационната жалба.

Касационната жалба e процесуално допустима: подадена е от надлежна страна в установения срок срещу решение на въззивен съд, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване и е редовна.

За да постанови решението, въззивният съд е приел следното:

Производството по делото е образувано по предявен от А. М. Г. и А. Ф. Г., двамата - граждани на Руската федерация, против И. В. М., гражданка на Руската федерация иск е с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 200 от ЗЗД.

Ответницата оспорва иска с твърдение, че продажната цена е платена по банков път с няколко последователни парични превода, които са блокирани от банката – кореспондент поради наложени санкции на руски банки във връзка с войната между Русия и У.. Ответницата твърди, че е добросъвестна съгласно чл. 83, ал. 2 ЗЗД и не носи отговорност за обстоятелства, които са в тежест на ищците, които не са оказали необходимото съдействие и не са положили грижата на добрия стопанин.

Ищците оспорват твърденията на ответницата.

Първоинстанционният съд е уважил иска, т. к. е установил, че по посочената в нотариалния акт на ищците банкова сметка на продавача не са постъпили парични средства за заплащането на цената на имота и че забавата при заплащането на цената е в резултат на бездействието на ответницата.

По доводите във въззивната жалба въззивният съд е приел следното:

За безспорно по делото е прието, че на 15.06.2022 г. ищците са продали на ответницата процесния недвижим имот за сумата от 83 000 евро, която било уговорено да бъде заплатена от купувача в тридневен срок от сключването на договора чрез банков превод по посочената в нотариалния акт банкова сметка на продавача А. М. Г. в Р..

Не е спорно, че ответницата не е наредила лично превод.

Не е спорно, че съпругът на ответницата е бил съдружник и управител на регистрираното в Г. търговско дружество „Н.“ ГмбХ до 20.10.2022 г., когато е прехвърлил своите дружествени дялове и е назначен нов управител на дружеството.

По делото е спорно обстоятелството дали е заплатена цената на имота, налице ли е възможност по чл. 73 ЗЗД заплащането на цената на имота да бъде извършено от трето лице и дали е извършен превод на сумата от общо 83 000 евро от „Н.“ ГмбХ по сметката на продавача А. М. Г., съответно дали посочената сума е наредена от „Н.“ ГмбХ и дали е излязла от патримониума на дружеството, както и дали е била блокирана от DZ B. във връзка с наложените санкции срещу Русия и Б. във връзка с войната в У..

Предвид изрично уговореното в нотариалния акт съгласно чл. 75, ал. 3 ЗЗД задължението следва да се счита погасено със заверка на сметката на кредитора.

Съгласно чл. 81, ал. 1 ЗЗД длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнение се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина.

От представените по делото извлечения от банковата сметка на продавача А. М. Г. в АО „Р.“ е установено, че в посочената в нотариалния акт банкова сметка не е постъпвала никаква сума от момента на изповядване на процесната сделка, до 02.01.2024 г. Т.е. не е налице изпълнение по смисъла на чл. 75, ал. 3 ЗЗД от страна на купувача на задължението й за заплащане на цената по договора.

Въззивният съд е изложил мотиви по въпроса дали ответницата може да бъде освободена от отговорност (по възражението и по чл. 81 ЗЗД):

От съдържанието на нотариалния акт се установява, че задължението за заплащането на цената е за парично плащане и не е с оглед на личността на длъжника, поради което може да бъде изпълнено от трето лице от името и за сметка на длъжника, а и от показанията на пълномощника на ищците К. се установява, че при опита да се изповяда сделката на 14.06.2022 г. (един ден преди съставянето на нотариалния акт) се установило, че цената ще се превежда от съпруга на купувачката и продавачите не са се противопоставили на това.

Въззивният съд е приел, че по делото не са представени доказателства за заверяване на сметката на продавача Г. със сумата 83 000 евро, както и за това, че наредените с три платежни нареждания от „Н.“ ГмбХ (чиито управител към онзи момент е бил съпругът на ответницата В. М.) от 14.06.2022 г. за сумите 18 000 евро, 30 000 евро, и от 15.06.2022 г. - за сумата от 35 000 евро, са излезли от сметката на дружеството.

Поради което въззивният съд е приел за недоказано извършването на плащане по банковата сметка на продавача съгласно уговорките в нотариалния акт. И конкретно, че липсват представени извлечения от банковата сметка на дружеството, от които да се установи, че тези суми действително са излезли от патримониума му.

Въззивният съд е приел, че липсват данни и за това, че нареденото от дружеството на съпруга на ответницата плащане на цената по договора е било блокирано от DZ Вапк за проверка поради съществуващите санкции срещу Русия и Б. в резултат на войната срещу У. съгласно Регламент (ЕС) 2020/1998 на Съвета от 7 декември 2020 г. относно ограничителни мерки срещу тежките нарушения на правата на човека, изменен с Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/595 на Комисията от 11 април 2022 г. за изменение на някои регламенти за ограничителни мерки и определяне на единен списък за приложенията към тези регламенти, съдържащи данни за връзка с компетентните органи на държавите членки и адреса за изпращане на уведомления до Европейската комисия.

При извършена от съда справка e установено, че нито АО „Р.“ (в която е сметката на продавача А. Г.), нито самите продавачи Г. са включени в списъците на посочените в член 3 от Регламента физически или юридически лица, образувания или органи, за които се постановява замразяване на всички финансови средства и икономически ресурси, или на които не се предоставят, пряко или косвено, никакви финансови средства или икономически ресурси. Т.е. ако са наредени от „Н.“ ГмбХ банкови преводи за сумата от общо 83 000 евро, няма основание да се приеме, че тези преводи са блокирани или замразени на основание посочените регламенти.

Въззивният съд е обсъдил писмо от 29.06.2022 г. от Ф. Р. до съпруга на ответницата, в този момент собственик на дружествени дялове и управител на „Н.“ ГмбХ, че за да се извърши проверка на плащането, следва да се представят документи, необходими за изясняване на основанията за преводите и за придвижването на проверката. Ответницата не твърди, и не доказва, че такива документи са представени, нито, че проверката е приключила и доказва твърденията и. Въззивният съд е приел, че липсват доказателства за предприети действия от „Н.“ ГмбХ, на 22.10.2022 г. съпругът на ответницата е продал дяловете си в дружеството, а банковата сметка е закрита.

С оглед представените по делото доказателства въззивният съд е приел, че по делото не е доказано основание по чл. 81, ал. 1 ЗЗД ответницата да бъде освободена от отговорността за неизпълнението.

Въззивният съд е приел, че задължението за заплащане на уговорената цена на имота е за купувача И. М.. Решението плащането да бъде извършено не от нея лично, а от дружеството на съпруга и (трето за сделката лице) също е нейно. От събраните по делото доказателства се установява, че ответницата и съпругът и са били наясно за евентуалните определени санкции против Русия, които могат да доведат до усложнения при заплащането.

След установяването, че сметката на продавача не е заверена със сумата 83 000 евро, т. е., че продажната цена не е платена, ответницата не е предприела никакви мерки за изпълнение на задължението си в продължение на почти две години след сключването на договора за продажба.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В изложението на основания за допускане на касационно обжалване касационният жалбоподател поставя следните правни въпроси, за които твърди, че осъществяват основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване:

1. Съставлява ли войната на Русия в У. обстоятелство, освобождаващо от отговорност страната по договора за твърдяно неизпълнение на задължение за извършване на паричен превод на определена сума (продажна цена) към банкова сметка на руски гражданин, открита в банка със седалище в Русия (чл. 81 от Закона за задълженията и договорите), ако превод на сумата е бил изпратен към банка - кореспондент, но тя е блокирала сумата поради изпълнение на ограничителни мерки (санкции), наложени с регламенти на Съвета на ЕС?

2. Отказът на банка-кореспондент да изпълни международен банков превод съставлява ли обстоятелство, за което отговаря длъжникът по договора, който е наредител на превода?

Първите два поставени въпроса имат сходно съдържание, но видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, те не са обуславящи за изхода на спора, тъй като въззивният съд не е приел за установени обстоятелствата, на които са основани въпросите. Напротив, въззивният съд е приел, че:по делото не са представени доказателства 1) за заверяване на сметката на продавача Г. със сумата 83 000 евро, 2) нито за това, че наредените с три платежни нареждания от „Н.“ ГмбХ суми са излезли от сметката на дружеството, 3) нито че са били блокирани (от банката кореспондент DZ Вапк) поради съществуващите санкции срещу Русия и Б. (Регламент (ЕС) 2020/1998 на Съвета от 7 декември 2020 г., относно ограничителни мерки срещу тежките нарушения на правата на човека, изменен с Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/595 на Комисията) и конкретно поради санкции срещу продавачите (ищците) поради войната на Русия срещу У., 4) нито за това, че АО „Р.“ (в която е сметката на продавача А. Г.), нито самите продавачи Г. са включени в списъците на посочените в член 3 от Регламента физически или юридически лица, образувания или органи, за които се постановява замразяване на всички финансови средства и икономически ресурси, или на които не се предоставят, пряко или косвено, никакви финансови средства или икономически ресурси. Т.е. ако са наредени от „Н.“ ГмбХ банкови преводи за сумата от общо 83 000 евро, няма основание да се приеме, че тези преводи са блокирани или замразени на основание посочените регламенти.

3. Кои са приложимите актове на ЕС по повод ограничителните мерки (санкциите) срещу У.?

4. Приложим ли е член 11 от Регламент на съвета (ЕС) № 833/2014 от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в У. в хипотеза, в която доставчик на платежни услуги, установен в друга държава членка на ЕС (Г.) е блокирал плащане на цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот?

Видно от изложеното по първите два въпроса, въпросите не са обуславящи, защото по делото не е доказано по отношение на банката на продавача А. Г. и по отношение на продавачите да са приложени каквито и да било санкции във връзка на войната на Русия с У.. По делото не е било установено блокиране на плащането на цената по процесния договор за покупко-продажба в изпълнение на санкционната политика на Европейския съюз спрямо Русия.

Нещо повече, установено е, че след твърдяното, но недоказано плащане от третото лице „Н.“ ГмбХ, въпреки, че не са установени пречки ищците (продавачите) да получат по посочената в нотариалния акт банкова сметка продажната цена и въпреки спора ответницата не е предприела никакви мерки за изпълнение на задължението си.

5. Следва ли при постановяване на въззивното решение въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, и доказателствата, на които те се позовават в подкрепа на тезите си и които имат значение за решението по делото?“, за който се твърди, че е разрешен в противоречие посочени решения на ВКС.

Последният поставен въпрос е свързан с наведени от касатора доводи, че при постановяване на своето решение въззивният съд не е обсъдил всички относими към спора доказателства, а именно: документите от Ф. Р., озаглавени „Потвърждение за нареждане, от които е видно, че наредените от „Н.“ ГмбХ преводи са били изпратени успешно; 2 бр. писма от DZ B. за проверка поради съществуващите санкции срещу Русия и Б. в резултат на войната срещу У., както и съдържанието на представените нареждания за превод (3 броя).

Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както се твърди. Както беше посочено за изложението на мотивите му и по предишните въпроси, въззивният съд е обосновал изводите си, че нито сметката на продавача е заверена, както е уговорено в нотариалния акт, нито по делото е установено, че наредени от „Н.“ ГмбХ на 14.06.2022 г. и на 15.06.20222 г. банкови парични преводи за сумата от общо 83 000 евро са били блокирани или замразени на основание посочените регламенти поради войната на Русия срещу У., както и че ответницата (чиято е доказателствената тежест) не е доказала друга причина за неизвършването на преводите, която не може да и се вмени във вина. Т.к. дори и трите платежни нареждания от третото за договора лице „Н.“ ГмбХ да не са били изпълнени по каквато и да е причина и след като е установено, че през месец юни 2022 г. продавачите не са получили по банковата си сметка продажната цена и въпреки спора ответницата не е предприела никакви мерки за изпълнение на своето задължение в продължение на почти две години след сключването на договора за продажба (а и до момента).

Или: след като ответницата (купувач), чиято е доказателствената тежест, не е провела пълно и главно доказване на твърдението си, че не е платила продажната цена единствено поради наложени на банката на продавачите и на самите продавачи санкции във връзка с войната на Русия срещу У., или поради каквато и да била причина, за която отговарят продавачите, или поради неоказано от тях необходимо съдействие, без което ответницата не би могла да изпълни задължението си, то въззивният съд в съответствие с установената практика при приложение на последиците от правилото за разпределение на доказателствената тежест обосновано е приел, че не са налице предпоставките на чл. 81ЗЗД за освобождаването на ответницата от отговорност.

Касационният жалбоподател се позовава и на очевидна неправилност на обжалвания акт – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Същото е обосновано с наведени доводи, че неправилно е приложен регламент, който не е бил приложим.

Очевидната неправилност е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде установена при прочит на решението (на мотивите към него). В конкретния случай при запознаване с обжалваното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). При запознаване със съдържанието на обжалваното решение (на мотивите към него) настоящият състав не може да установи основателността на наведените доводи за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК

Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени наведените основания за допускане по касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

С оглед на този изход от производството касационният жалбоподател няма право на разноски. Ответниците претендират разноски за адвокатско възнаграждение при условие, че бъде допуснато касационно обжалване и не са представени доказателства за направени разноски, поради което и на тях разноски не следва да бъдат присъдени.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 100/14.05.2024 г. по в. гр. д. № 8/2024 г. на Бургаския апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.