ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1150
гр.София, 20.04.2026 година
Върховен касационен съд - Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на втори март, през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
Председател: Боян Балевски
Членове: Васил Христакиев
Елена Арнаучкова
след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 79 по описа на ВКС за 2026г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца „Т. С. ЕООД, [населено място], чрез управителя К. В., приподписана от адв. В. Т., срещу решение № 227/14.07.2025г. по възз. т.д.№ 704/2023г. на Апелативен съд - Пловдив.
Допустим предмет на обжалване от ищеца е въззивното решение в частта, с която, след частична отмяна на решение № 260033/26.05.2023г. по т. д.№ 481/2020г. на Окръжен съд - Пловдив, е отхвърлен искът против „П. К. ЕООД за парично вземане, с правно основание чл. 266 ЗЗД, представляващо възнаграждение за извършени, но неразплатени СМР по договор за строителство от 01.02.2016г., с предмет „Изпълнение на ажурна метална ограда с бетонов фундамент“ за размера над 79 032.34лв. до присъдения (от първата инстанция) размер от 144.199.87лв.; както и в частите, с които е потвърдено решение № 260033/26.05.2023г. по т. д.№ 481/2020г. на Окръжен съд - Пловдив за отхвърляне на исковете против „П. К. ЕООД за парично вземане, с правно основание чл. 266 ЗЗД, представляващо възнаграждение за извършени, но неразплатени СМР по договор за строителство от 01.02.2016г., с предмет „Изпълнение на ажурна метална ограда с бетонов фундамент“ за размера над 144.199.87лв. до пълния размер от 216 537.37лв.; за парично вземане, с правно основание чл. 266 ЗЗД, представляващо възнаграждение за извършени, но неразплатени СМР по договор за строителство от 01.08.2016г. с предмет „Инфраструктура“, въз основа на който са издадени Акт 19-21 от 05.12.2019г. и окончателна фактура № 2087/05.12.2019г. в размер на 521 063.41лв. и за парично вземане, с правно основание чл. 266 ЗЗД, представляващо възнаграждение за извършени, но неразплатени СМР, по договор за извършване на строително-монтажни работи от 01.12.2017г. с предмет „Изпълнение на строеж на типови къщи“, въз основа на който са издадени Акт-Протокол № 4 от 06.12.2019г. и окончателна фактура № 2088/06.12.2019г. в размер на 300 000лв., частично от общо претендирани 1 393 933.46лв.
Въззивно решение № 227/14.07.2025г. по възз. т.д.№ 704/2023г. на Апелативен съд - Пловдив е влязло в сила в благоприятната за ищеца част за потвърждаване на решение № 260033/26.05.2023г. по т. д.№ 481/2020г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е присъдено парично вземане в размер на 79 032.34лв. с ДДС, с правно основание чл. 266 ЗЗД, представляващо възнаграждение за извършени, но неразплатени СМР по договор за строителство от 01.02.2016г., с предмет „Изпълнение на ажурна метална ограда с бетонов фундамент“.
В касационната жалба са релевирани оплаквания, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и е необосновано. Според касатора, е неправилно оставено без уважение на искането му за назначаване на тройна експертиза. Изразява несъгласие и с приетото относно възможността за оспорване в съдебното производство на двустранно подписаните протоколи, обр. 19. Релевира, че не е съобразена тяхната доказателствена сила, съгласно чл. 1, ал. 4 от Наредба № 3/31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и не са преценени с оглед на другите доказателства по делото. Според касатора, въззивният съд е следвало да възложи експертиза за проверка на извършеното остойностяване. Материалната незаконосъобразност е обоснована с доводи за неправилно приложение на чл. 264 и чл. 266 ЗЗД. По изложените съображения искането е за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което да бъде присъдена сумата 1 090 000лв., представляваща общата стойност на частичните искове, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира за присъждане на разноски.
В касационната жалба е въведено основанието за директен достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност, а в приложената към нея молба, имаща характер на изложение наоснованията за допускане на обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, основанието по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК по следните въпроси:
1. Нарушил ли е съдът чл. 20 ЗЗД, променяйки с решението си договорените възнаграждения на изпълнителя по представените договори, при условие, че същите са записани точно и ясно като стойност?
2. Длъжен ли е съдът при оспорени експертизи, поради тяхната непълнота и неяснота, да назначи тройна експертиза за пълното и всеобхватно изясняване на спорните въпроси?
3. Установяването на действителния обем на извършени СМР ограничава ли проверката на вещото лице единствено до наличните писмени доказателства или са допустими и други способи - оглед и оценка за стойността на обекта, дори само въз основа на физическото му изпълнение в завършен вид?
4. Представлява ли нарушение на съдопроизводствените правила отказът на съда да назначи тройна експертиза по въпроси, на които единичната експертиза заявява, че не може да се справи?
По всички поставени въпроси въпроси касаторът се позовава на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д.№ 1/2009г. на ОСГТК, решение № 23/04.08.2014г. по т. д.№ 1938/2013г., I т. о., решение 94/09.07.2015г. по т. д.№ 2094/2014г., II т. о., решение № 4040/04.09.2009г. по гр. д.№ 828/2008г., I г. о. и определение № 227/22.03.2012г. по ч. гр. д.№ 72/2012г., IV г. о.
С писмен отговор насрещната страна, ответникът „Перформ комерс“ ЕООД, чрез адв.М. М. от САК, оспорва наличието на основания за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на направените разноски пред касационната инстанция.
Съставът на I т. о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Сезиран с въззивни жалби и от двете насрещни страни, въззивният съд е намерил за установено и безспорно сключването между страните по делото на процесните три договора за строителство ( от 01.02.2016г. за ажурна ограда, от 01.08.2016. за инфраструктура и от 01.12.2017г. за типови къщи), изпълнението и разплащането на извършените СМР по трите договора до размера от 624 666.66лв. по първия, до размера на 1 405 852.71лв. по втория и до размера от 1 666 804.25лв. по третия договор. Спорът пред въззивната инстанция относно дължимостта на възнаграждения за реално извършени СМР по трите договора за размерите над вече заплатените суми е концентриран върху обема на действително извършените СМР по трите договора и тяхното остойностяване.
По релевираното във въззивната жалба на ищеца оплакване, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, поради лишаването му от възможност да участва в първото по делото заседание и да предприеме необходимите процесуални действия, с протоколно определение в ОСЗ на 11.03.2024г. въззивният съд е приел, в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК, приложените към въззивната жалба на ищеца документи и е назначил допълнителна СТЕ със същото вещо лице, изготвило заключението пред първата инстанция, със същите задачи, но след запознаване с приетите във въззивното производство нови писмени доказателства. По направеното от ищеца оспорване на допълнителното заключение, депозирано във въззивното производство, с искане да не се приема и да се назначи повторна експертиза, с протоколно определение в ОСЗ на 14.06.2024г. въззивният съд е приел оспореното от ищеца заключение и е назначил повторна единична СТЕ, изпълнима от друго вещо лице. В ОСЗ на 11.04.3035г. ищецът е оспорил и повторното заключение на новото вещо лице и е поискал допускането на повторна тройна СТЕ, с доводи, че в оспореното заключение не е даден обоснован отговор за действителния обем и стойност на извършените СМР и вещото лице не е търсило и изследвало намиращите се при ищеца документи и строителните книжа. Въззивният състав е приел заключението на повторната единична експертиза, посочвайки, че ще прецени оспорването му по същество в решението, не е уважил искането за допускане на повторна тройна СТЕ и е допуснал допълнителна единична СТЕ със същото вещо лице по същите въпроси, но след запознаване с актовете по строителство, които се намират в [община], подробно посочени в молбата на ищеца. В последното ОСЗ на 12.06.2025г. ищецът не е оспорил заключението на допълнителната единична експертиза и то е прието, а доказателственото му искане да бъдат изискани от [община] посочени документи е оставено без уважение.
В изпълнение на правомощията си за разрешаване на поставения материално-правен спор въззивният състав е извършил преценка на доказателствата по делото във връзка с възникването и изпълнението на насрещните задължения по всеки един от сключените от страните по делото три договора за строителство и е изложил свои собствени мотиви.
Във връзка с отношенията по повод договора за оградата въззивният съд е установил, че са представени два протокола, обр. 19, единият от които, от 03.12.2016г., е двустранно подписан и чиято стойност е частично разплатена от ответника, а вторият, от 04.12.2019г., е едностранно подписан от ищеца и съставлява предложение за окончателно разплащане, с вписани допълнително извършени работи след протокола от 03.12.2016г., по който е неразплатена стойността на допълнително извършените работи. Изложил е съображения, че двустранното подписване на протокол обр. 19 не е достатъчно основание за възникване на задължение за плащане; че не съществува пречка възражения за неизпълнение в количествено отношение да бъдат направени на следващ етап и същите да бъдат разгледани в съдебното производство; че двустранно подписаният протокол за СМР по своята същност представлява приемо-предавателен протокол за конкретно описаните СМР, като той има характер на частен свидетелстващ документ и не се ползва с материална доказателствена сила за отразените в него факти, а се преценява от съда в съвкупност с всички събрани по делото доказателства, поради което може да бъде оспорен с всички доказателствени средства по ГПК; че, ако протоколът е подписан от възложителя и той оспори изпълнението на СМР, носи доказателствената тежест за оспорването, а, ако протоколът не е подписан от възложителя, липсва приемане на работата и изпълнителят носи доказателствената тежест да установи изпълнението. При обсъждане на заключението на допълнителната СТЕ с в. л. Р. пред въззивната инстанция въззивният съд е приел, че новопредставените писмени доказателства(два броя двустранно подписани протоколи и кореспонденция) не дават допълнителна информация и не са основание за промяна на направените от вещото лице изчисления на стойностите на СМР. Констатирал е, че при напълно завършен обект не вещото лице не може да установи вложените количества за всеки вид СМР, като изчисленията са извършени само за признатите от ответника по двустранно подписания протокол от 03.12.2016г. и само тези позиции по едностранно подписания протокол от 04.12.2019г., които не са оспорени от ответника, а за база за определяне на тяхната стойност са взети единични цени на отделни видове СМР по Приложение № 1 към договора, за които няма данни да са предоговорени, а за скритите работи –единичните цени по двустранно подписания протокол от от 03.12.2016г. Въззивният състав е приел, че повторното заключение на СТЕ във въззивното производство потвърждава извода, че новопредставените писмени доказателства от ищеца не могат да послужат за преизчисляване на действителния обем СМР, поради несъответствие на някои от позициите с тези по протоколите, обр. 19, и поради липса на данни за единични цени. Не е възприел изводите на вещото лице относно завишаване на стойността на СМР със сумата 9312.50лв. с ДДС, като направени въз основа на представени само от едната страна неодобрени чертежи, както и изводите на повторната експертиза за заплатени суми към външни изпълнители, приемайки, че са правни и не обвързват съда, същевременно, тъй като за тях не са представени доказателства по делото, а издирените от вещото лице не са приобщени по надлежния ред към доказателствения материал по делото.
Във връзка с отношенията по повод договора за инфраструктура решаващият състав е установил, че в него са уговорени стойностите за всеки един от трите части, както и общата стойност на договора, както и, че са подписани двустранно двадесет протокола, обр. 19, за извършени СМР, съставен е акт обр. 19 - 21 от 05.12.2019г., който не е подписан от ответника, въз основа на който е издадена окончателна фактура № 2087/05.12.2019г. По отношение на СМР, предмет на едностранно подписания акт, обр. 19-21/05.2019г., решаващият състав е приел, че липсва приемане на работата, поради което изпълнителят следва да проведе пълно и главно доказване на изпълнението на твърдяната от него стойност, каквото е счетено, че не е извършено, предвид на това, че не са представени КСС, актове, съставяни по време на строителството, окончателната фактура не е осчетоводена от ответника и липсват други доказателства относно твърдените от ищеца обеми и стойности на СМР. По отношение на СМР по двустранно подписаните актове, обр. 19, въззивният състав е приел, че работата е приета, следователно описаните СМР са реално извършени, а възраженията за недостатъци са преклудирани с приемане на работата. Приемайки, че изводите в допълнителното заключение на в. л.Р. не се потвърждават от заключенията на повторната и допълнителна експертизи, е направен краен извод, че събраните във въззивното производство нови доказателства не доказват действителното извършване от ищеца на СМР по този договор, които са останали неразплатени.
Във връзка с отношенията по повод договора за изграждане на типови къщи съставът на апелативния съд е посочил, че в договора не е записана конкретна стойност, а, съгласно т. 2.1. от него, дължимото от възложителя възнаграждение е описано във всяко от приложенията към договора, каквито обаче не са представени по делото, както и, че са двустранно подписани три протокола за СМР от 29.06.2018г. и от 30.06.2018г., чиято стойност е изцяло разплатена, и едностранно подписан акт, обр. 19 - 4 от 06.12.2019г. и са извършени авансови плащания по фактури, а за разликата е издадена окончателна фактура № 2088/06.12.2019г., стойността на която не е заплатена. Въз основа на заключението на СТЕ пред първата инстанция решаващият състав е установил, че десетте сгради, предмет на договора, са изпълнени, напълно завършени и се ползват от собствениците; Изпълнена е инфраструктурата около сградите, вкл. озеленяването; Всички видове работи, свързани с изкопни работи, изграждане на носеща конструкция и прокарване на сградни инсталации, са вече закрити от изпълнените впоследствие довършителни работи; Пред първата инстанция не са били представени подробни КСС, от които да е видно какви единични цени са установени преди началото на строителството и какви количества СМР по отделните позиции се предвижда да бъдат изградени, за да могат да бъдат проверявани в процеса на строителство. При обсъждане на доказателствата по делото, вкл. новопредставените КСС пред въззивната инстанция, оспорени по същество от ответника, неподписани от страните, и заключенията на потворната СТЕ – основното и допълнително заключение, въззивният състав е споделил извода, че следва да се приемат за действително извършени СМР, предмет на подписаните двустранно три протокола от 2018г., тъй като оспорването им в количествено отношение от ответника е останало недоказано, а по отношение на СМР, предмет на неподписания от ответника протокол от 06.12.2019г., е приел, че, при доказателствена тежест за ищеца, не е доказан действителният обем на СМР. Изтъкнал е, че приложените към въззивната жалба на ищеца КСС не могат да бъдат противопоставени на ответника, тъй като не са подписани от него и не кореспондират с др. писмени доказателства по делото; не са представени нито приложенията към договора, нито други доказателства – оферти или др., подписани от възложителя или приети от него, а представените към въззивната жалба на ищеца електронни писма са хаотични, касаят различни позиции и отделни технически проблеми и не се отнасят до представените КСС, поради което не са доказателство за действителните обем и стойност на СМР. С тези съображения не е възприето допълнителното заключение относно посочената в него стойност на СМР, като основани на едностранно съставени КСС – екселски таблици, непротивопоставими на насрещната страна.
Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на обжалване.
Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК, правният въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от касационния съд въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Неоснователността на искането за допускане на обжалване по първия въпрос, свързан с приложение на чл. 20 ЗЗД, произтича от отсъствието на общата предпоставка за допускане на обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Значимостта му за крайния изход на спора следва да бъде отречена, тъй като, видно от мотивите, въззивният съд не е тълкувал клаузи от договорите между страните, а като база за остойностяване на СМР по отделните договори е приел единичните цени, които са заложени в приложение към договора или в двустранно подписаните от страните протоколи. Формулировката на въпроса изразява пряко несъгласие с правилността на решението, която обаче е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК, поради което не може да послужи за обосноваване на достъп до касация.
Останалите въпроси, свързани с правомощията на съда да назначи, вкл. служебно, експертиза, в т. ч.от повече вещи лица, не са значими за крайния изход, тъй като не са правни, а са фактологични, доколкото изискват проверка на данните по делото, каквато се извършва в производството по чл. 290, ал. 2 ГПК, в случай, че бъде допуснато обжалване.
Неоснователно е и искането за допускане на обжалване на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Очевидната неправилност, като основание за допускане на касационно обжалване, изисква да бъде релевирана и обоснована от касатора. Тя е налице, когато пряко от мотивите, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290 ал. 2 от ГПК проверка за правилност, са установими особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Такива са например случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая не са релевирани доводи, че фактическите констатации на съда, от значение за правните изводи, са направени при допуснато грубо нарушение на правилата на формалната логика, съответно не може да се приеме, че атакуваният акт е явно необоснован. Не са въведени доводи за обосноваване на някоя от хипотезите на очевидна неправилност, изведени от практиката на касационния съд, а - единствено такива за неправилност на решението по см. на чл. 281, т. 3 ГПК.
Поради изложеното, не следва да се допуска обжалване.
Мотивиран от това, съставът на I т. о.:
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на решение № 227/14.07.2025г. по възз. т.д.№ 704/2023г. на Апелативен съд – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: